Пет чувала със стари кости са били събрани и отнесени неизвестно къде при почистването на църквата “Св. св. Константин и Елена” във Велико Търново в годините на соца. Още по време на създаването си през третата четвърт на XIX век е било проектирано в подземната част на храма да има крипта – галерия, в която да се съхраняват костите на погребани покойници. Очевидно е, че през годините в храма, носещ имената на византийския император Константин и майка му Елена, са били погребани голям брой хора.

Любопитното тук обаче е, че според някои историци възрожденската църква, издигната от Колю Фичето, е построена върху основите на още по-стар храм от Второтo българско царство. Така че е напълно възможно въпросната крипта с множеството кости да е съществувала още оттогава. Което дава основания да се предполага, че е възможно тук да са били погребани и някои от знатните жители на старата българска столица.
За съжаление, след извършеното голямо почистване на храма през втората половина на ХХ век комунистите унищожават завинаги тези кости и никой днес не знае къде са те.

Отново по това време, през 1982 г., от входната врата на църквата “Св. св. Константин и Елена” са били свалени и двете въртящи се колони. Те са били своеобразен индикатор за устойчивостта на сградата при слягането на земните пластове и особено при земетресение. Сам майстор Колю Фичето казва: ако хората видят, че колоните започват да се въртят, да бягат да спасяват себе си и децата си. Според официалната информация двете колони са запазени и днес се съхраняват в складовете на “Реставрация” ЕАД. Тъй като не са показвани на публични събития и чествания обаче, сред част от великотърновската общественост са носят какви ли не слухове: че дървените колоните са в частна колекция на известен бизнесмен в Арбанаси, както и че те още в началото на демокрацията са били продадени срещу твърда валута извън България.

Наред с колоните си църквата “Св. св. Константин и Елена” някога е привличала вниманието на хората и със статуята на митрополит Панарет Рашев. За онези, които не са чували досега това име, той е роден през 1808 г. в Търново със светските имена Петър Иванов Рашев. Един от най-образованите за времето си българи, завършил университетите в Париж и Атина. През 1845 г. е ръкоположен за дякон, откъдето започва кариерата му на духовник. Един от най-големите родни дарители за създаването и издръжката на български училища. В периода 1854-1866 г. е избран за митрополит на Вселенската патриаршия, а между 1871 и 1887 г. е владика на новата Българска екзархия. Панарет Рашев е и вуйчо на Венета Визирева, която след брака си с революционера Христо Ботев остава в българската история като неговата съпруга Венета Ботева.

Митрополит Панарет Рашев умира на 21 март 1887 г. в Букурещ. По негово изрично желание тялото му е балсамирано и пренесено в родното Търново, като е погребано в преддверието на храма “Св. св. Константин и Елена”. След Освобождението, в средата на 90-те години на XIX век е взето решение на входа на църквата да бъде поставена каменна статуя на владиката. Решението за паметния знак е изключително оригинално. Статуята е направена от бял камък и на нея владиката е представен седнал върху трон с инсигниите на духовната си власт и сан. Статуята е поставена върху постамент куб, в който е поставена мумията на самият митрополит. Тя е в седнало положение така, както според църковните канони още от средновековието са погребвани висшите църковни санове – епископи, архиепископи и патриарси.

Статуята на владиката Панарет Рашев е направена от известния по онова време румънски скулптор Йон Джорджеску и е докарана до Търново натоварена легнала върху волски коли. Богослужебните одежди и църковната утвар на владиката Панарет се съхраняват дълго време в търновския музей до края на ХХ век, когато короната му изчезва и се смята, че е открадната.

Реставраторката Катя Буланова разказва, че в годините на социализма се наложило статуята на владиката Панарет Рашев да бъде опакована, тъй като няколко пъти комсомолците от местната търговска гимназия я заливали с червена боя за да я “приобщят” към комунистическата идея.
Именно Буланова е човекът, извършил основната реставрация на храма “Св. св. Константин и Елена” преди повече от половин век. Тя разказва, че преди да започне реставрацията, са били свалени 44 икони и 2 дървени архангелчета, които са предадени на великотърновския музей. По-късно неизвестен пишман специалист взел, че боядисал дървените фигури, с което окончателно унищожил тяхната автентичност. Къде са тези ангелчета сега, Катя Буланова не знае.

Храмът “Св. св. Константин и Елена” има доста тежка и драматична съдба. След официалното му откриване и освещаване през 1873 г. той изпълнява функциите си 40 години. През 1913 г. по време на опустошителното земетресение в региона, за разлика от други църкви, той оцелява и се разминава с частични щети и разрушения. През 1923 г. с помощта на дарения е възстановен и е открит за втори път под името “Цар Борис”. В годините на соца подобно на останалите храмове в НРБ църквата на Фичето също е изоставена и занемарена. Чак през 1988 г. е изготвен план за нейната реставрация. Според него “Константин и Елена” трябвало да остане действащ храм, но да се използва и като концертна зала заради добрата акустика. По това време той е “опакован” със скеле с оглед бъдещите ремонтни дейности. Такива обаче не започват и скелето стои около храма и ръждясва повече от 30 години, предизвиквайки истински шок у туристите.

През 2009 г. Община Велико Търново кандидатства по “Красива България” с проект за 100 000 лв. за довършване на фасадата и демонтаж на скелето. Заради липсата на нотариален акт обаче проектът не е одобрен. Година по-рано Общината кандидатства пред Министерството на културата с проект за 300 000 лв. за ремонт, но проектът е отхвърлен поради същата причина.
През 2011 г. със съвместните усилия на Общината и Камарата на строителите скелето все пак най-после беше премахнато и беше извършен частичен ремонт. Днес, 14 години по-късно, обаче църквата повече от всякога се нуждае от основен ремонт, ако търновци не искат в скоро време да я изгубят безвъзвратно. А това не бива да се допусне, защото, както казва реставраторката Катя Буланова, храмът целият “трепти от история”.
Иван ГЕОРГИЕВ