Краси Гюлмезов е автор на някои от най-красивите български хитове. Талантливият композитор, певец, аранжор и пианист е написал повече от 350 авторски песни. Негови са едни от най-запомнящите се песни на Лили Иванова, Мариана Попова и Орлин Горанов, на Георги Христов и Нели Рангелова.
Васко Иванов – Декстър е новото лице на българската музика. Прибира се в България от Дубай, където достига върха в кариерата си. През 2010 г. с неговата музика е открита най-високата сграда в света “Бурдж Халифа”. Грандиозното събитие се предава по Си Ен Ен и е гледано от 2 милиарда зрители. По това време е само на 28 г. И още по-странното е, че вместо да се отправи към Щатите, каквито са били първоначалните му планове, той се връща да прави музика у нас.
В началото на седмицата двамата музиканти бяха във Велико Търново за кастинга на първото музикално шоу за деца – таланти “Големите надежди”, което стартира в началото на март в ефира на Нова телевизия. Само до преди няколко месеца те бяха част от втория сезон на “X Factor”, където подготвяха участниците за излизането им на голямата сцена. Сега предизвикателството пред тях е още по-отговорно, тъй като ще трябва да разпознаят звездния потенциал на доста по-малки на години, но не и по талант кандидати.
– През последните години все ни обясняват, че у нас нещата не вървят, заради кризата. Има ли криза на българския музикален пазар?
Декстър: В българския музикален пазар през последните 2-3 години има голямо развитие. Сега ми харесва повече от преди, въпреки че има какво още да се желае. Усещаме го и в децата, които са по-подготвени и идват с твърдото желание да пеят поп музика, а не поп фолк, както беше преди. Това изгражда по-качествена култура. Най-хубавото е, че поп фолк културата в България залезе, но ни отне цели 20 години, за да я преживеем. И това е знак, че май започваме да се превръщаме в малко по-интелигентно общество.
Краси Гюлмезов: А според мен поп фолк културата не е залязла, а напротив, връща се към началните си романтични години, което е хубаво за другите жанрове. Има и друг хубав момент – изпълнителите, които са повече от женски род, се опитват да правят музика, която е много по-близо до поп звученето, до естрадата и денс музиката. В това няма нищо лошо, защото те са красиви и безспорно са талантливи. Най-добрите поп фолк певици са учили народно пеене. Колкото за пазара, това реално означава да се прави музика, да се харесва, да се продава и тези, които я правят, да могат да живеят от музика. В този смисъл ние сме малка държава и тези, които успяват да наложат една песен да стане хит, да я вкарат в главите на хората и да не можеш да я изтриеш посмъртно оттам, са малко. Иначе песента може да има голям хитов потенциал, но ако не се знае от хората, е само една хубава песен, която слушаш вкъщи. Иска ми се повече да се развива пазарът в България, да има по-голяма покупателна способност на хората. Но това няма как да се случи, защото заради свободното теглене на музика от интернет вече никой не купува дискове.
– Може ли един музикант да оцелява чрез правене на музика в България?
Д.: Може не само да се оцелява, но и да се просперира от правене на музика, включително и в България. Аз например съм живял пет години в Дубай и печелех много като композитор. Прибрах се в България и продължавам да работя много, доволен съм. Така че обясненията на всички хора, че имат някакви проблеми, защото живеят в България, са оправдания от мързел.
Кр.Г.: Хубавото е, че той е много по-малък от мен и не се отказва. Той е едва на 30 и е невероятен оптимист, а аз вече съм на 53 и се изморих да повтарям, че всичко зависи само от нас. Но аз също не се отказвам, защото цял живот съм се занимавал само с музика. Слава на Господа, че с талант и с компромиси в разумна граница през тези години съм успял да оцелея в този бизнес заедно с моята съпруга, а и аз като автор. Няма вече за къде да сменям професия и да правя нещо друго. Хвала на Господ, че ме канят и по такива формати, където имам възможност да се запозная с нови хора, а и да погледна по различен начин на музиката.
– Ако разполагахте с власт, какво щяхте да промените в държавата, за да помогнете на творците?
Д.: Има много неща, с които може да се помогне на българската музика. Едно от тях е по-високата ротация в телевизиите и радиата. Може да се помогне със субсидии. А и с решаване на проблема с авторските права, но както в много други сфери у нас и тази е доста корумпирана. Но в крайна сметка хората в нашия бранш не се отказват, продължаваме да работим здраво. Ние пишем песни и ги продаваме, а хората ги купуват. Това че, трябва да изкараме пари от тях с авторски права и това не се случва, не означава, че ще спрем да композираме.
Кр.Г.: Ето сега Лили Иванова изпълнява 5-6 мои песни в репертоара си, а една от тях – “За тебе бях”, непрекъснато се върти в ефира. Ако живеехме в нормална държава, аз трябваше само от тази песен да си живея спокойно, но не е така. В музиката, както при всяко друго нещо в живота, всичко става с пари. Естествено, че ако държавата направи този прословут закон за меценатството, всичко ще бъде много по-лесно. Ако един бизнесмен изкара 20 000 лв. и даде 1000 лв. на някой певец, за да издаде албум, ще си спести тези пари за данъци, а по този начин ще подпомогне и културата. Не може само да ядем и да спим, трябва нещо и за душата да се прави – театрални постановки, изложби, концерти. Пял съм по концерти на различни политически партии и съм се убедил, че нито депутатите, нито министрите имат мотивация да променят нещо за добро. Човек, който е изкарал четири мандата в парламента, не се вълнува от живота на обикновения българин. Той гледа само себе си. В цивилизования свят не е така. Кметът на Ню Йорк например е милиардер. На поста си той също може да направи още пари, но това не го вълнува. Той не се кандидатира, за да краде, а да помага, което е неговият начин да остане в историята. Българските политици също трябва да имат обществено мислене – да се вълнуват как да подобрят инфраструктура, транспорта или да подсигурят социални придобивки. Музиката също е свързана с това. Карат ни понякога да пеем по благотворителни концерти, а разбирам, че някои колеги вземат хонорар за това, което е подсъдно.
– Всички тези недомислици не са ли ви карали да напуснете България?
Кр.Г.: Преди години със съпругата ми бяхме в Торонто и там получихме примамливи предложения. На мен вече ми е късно за такива стъпки, а не съветвам и моите деца да го правят. Синът ми вече е на 21, а дъщеря ми сега ще бъде абитуриентка. Все им повтарям, че е добре да отидат да специализират в чужбина, после да се върнат. Ако искат, нека да поработят някъде навън, за да видят как се случват нещата там, но отново да си дойдат у дом.
– Декстър, ти си имал изключително успешна кариера в Дубай. Какво те накара да зарежеш всичко и да се върнеш в България?
Д.: Да, наистина имах огромни възможности и спокойно можех да остана да живея там. Исках да развивам изкуство в България, рискувах, като се върнах, и за моя радост ми се получиха нещата, защото не се оставих да ме носи течението, а поех всичко в свои ръце. А Дубай е страна с огромни възможности. Най-малкото, че хората там ползват безплатно вода и електричество, не плащат за образование и медицински услуги. Но пък арабите са хора с ниски културни потребности. Те нямат нужда от изкуство и затова не го разбират. Ние сме много по-стара нация от тях. Колкото и да не ни се вярва, хората в България наистина се нуждаят от изкуство. Това, че ние не им го даваме, си е наша грешка.
– Защо България не може да наложи своя звезда на световната сцена?
Д.: Убеден съм, че това много скоро ще се случи. Музиката е много сходна с футбола, затова ще дам пример, за да ме разберат по-добре хората. Защо в чужбина има много качествени футболисти? Защото имат школи, в които децата тренират от малки, грижат се за тях, развиват ги и стават професионални футболисти. Същото трябва да се случи и с музиката у нас. Необходимо е да се развиват детските школи, да има повече подкрепа за развитието на малките таланти.
Кр.Г.: Децата навън имат и ред сериозни договори, които спазват. Не може един ден да ти скимне и да кажеш “Утре не искам да пея”. Така са “вързани” и Кристина Агилера, и Бритни Спиърс. Дисциплината в нашия занаят е много важна.
Д.: Има и друг момент – ние не правим истински звезди, а наши, вътрешни. За да наложим такъв човек, той трябва да дойде отвън. Познавам например известната румънска и световна певица Антония. Тя е американка, която се е върнала в Румъния, за да прави музикална кариера. Говори перфектен английска, а езикът, диалектът на един изпълнител много трудно се променят. Ако искаме да имаме световна звезда, тя трябва да говори перфектен английски, а за да се случи това, е добре да е живяла в чужбина. Но със сигурност ще имаме световна звезда.
– Правите ли компромис със себе си, като пишете музика по поръчка?
Д.: Постоянно пиша музика по поръчка и това за мен не е проблем. Дори Моцарт е преживявал по този начин. Той всяка седмица е трябвало да подготвя някаква меса или симфония за църквата. Човек, който гори в изкуството, дава 100 % от себе си във всеки един проект, независимо дали прави песен за дете, или за голяма звезда. В музиката има жестока откровеност, с нея не можеш да излъжеш никого. Ако едно парче е направено с погрешната енергия и идея, никога няма да влезе в сърцата на хората.
Кр.Г.: Преди време чух изказване, че музиката, писана по поръчка, не излиза от сърцето на композитора. Това не е вярно, като получиш поръчка си размърдваш мозъка, идват ти свежи идеи. Какво като ти плащат, нали това е нашата професия.
Златина ДИМИТРОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ