Никола Иванов Фичев, останал в историята като Уста Колю Фичето, е най-известният български майстор строител и самоук архитект от периода на Възраждането. Той е роден в Дряново през 1800 г. и през живота си е построил десетки църковни, обществени и частни сгради. Най-голяма част от неговите творения – 9 църкви и 3 други сгради, са във Велико Търново, където той се установява да живее и където днес се намира и гробът му. Така Фичето завинаги вплита името си в цялата история на старата столица.

Едва петгодишно невръстно дете, Колю започва да учи строителния занаят, като се навърта и помага на тревненските майстори строители. На 23 години той е калфа, а на 36 години издържа успешно и изпита за майстор, препасан е със специалния майсторски колан и получава китапа за уменията си от устабашията на дюлгерския еснаф. Неговата “дипломна работа” за доказване на майсторството му е изграждането на църквата “Св. Николай” в махалата Варуша. Всъщност строителството на храма е започнато от майстор Иван Давдата, а Колю Фичето го довършва. Поради това при изграждането му Фичето не е имал възможността да разгърне своя творчески потенциал и размах и да прояви онази самобитност и оригиналност, която виждаме при строежа на останалите му църкви през следващите години. В архитектурно отношение “Св. Николай” е класически източноправославен храм, изграден по строгите канони, без майсторът да си позволява някакви волности. Това обаче е църквата, от която според поета Петко Славейков се заражда българщината в Търново. През 1839 г. – само 3 години след освещаването й, към църквата отваря врати първото българско училище, а през 1845 г. е основан първият български църковен хор. През 1849 г. след голям пожар сградата на школото е унищожена, но каменната църква не е засегната. След Освобождението в църквата се събират представители от всички български краища, за да решават съдбините на България и националния въпрос. За 100-годишнината на храма през 1936 г. е извършен ремонт, като сградата е електрифицирана. След 1944 г. църковната дейност е силно ограничена. Чак през 1995 г., в годините на демокрация, учебната дейност отново е възстановена със създаването на неделното училище на отец Славчо Иванов.

Следващата църква на Колю Фичето в старо Търново за съжаление днес не е запазена. “Света Богородица” се е намирала на мястото, където днес се издига катедралният храм. Срината е до основи по време на опустошителното земетресение на 1 юни 1913 г. Тук Фичето за пръв път експериментира с различни архитектурни решения и прилага двойната кобилица от камък и червени тухли, която се превръща в неговата запазена марка. Църквата е била трикорабна, нещо нехарактерно за малките и схлупени полувкопани църкви землянки, строящи се по нашите земи. В притвора ѝ е погребан митрополит Климент (писателя Васил Друмев). В нея е бил отслужен молебен след влизането на руските войски. Тук са се черкували князете Александър Батенберг и Фердинанд. След земния трус остава само камбанарията, но тъй като и тя е силно повредена е взето решение тя също да бъде съборена. В района е издигнат временен параклис. През 1934 г. е изградена нова църковна сграда, която днес е катедралната църква на Търновската митрополия.

След изграждането на “Св. Богородица” майстор Колю веднага е нает за третата своя църква в Търново, в района на Патриаршеския манастир. Църквата там е построена за рекордно кратко време 1846-47 г. Любопитното е, че за престол в църквата е използван езически каменен олтар жертвеник. За съжаление и тази църква е разрушена с целия манастир от труса през 1913 г.

Следващата църква на Фичето е “Св. Марина”, към която функционирало килийно училище. През 1931 г. тя е разширена, а камбанарията ѝ, която е силно повредена при земетресението от 1913 г, 30 години по-късно е изградена из основи.

След кратка пауза, в която е ангажиран със строежи в други части на страната, през 1859 г. Колю Фичето започва следващата си църква в старата столица. “Св. Спас” е разположена на Халваджи баир на метри от турския конак, в махалата обитавана от търговците и занаятчиите. Църквата е трикорабна базилика с размери 28х12 м, изградена е от ломен камък, а отвътре е измазана с червена варова мазилка. При земетресението от 1913 г. горната ѝ част е разрушена и е поставен дървен покрив. През следващите десетилетия след 1944 г. сградата е използвана като боксова зала, салон за партийни събрания и архив на Народната милиция. От края на 70-те години тя напълно е изоставена и въпреки здравото строителство на Фичето от един от най-красивите и емблематични храмове на майстора скоро може да остане само спомен.

На 20-30 м от “Св. Спас” се издига може би най-внушителния и монументален търновски храм на Колю Фичето, църквата “Св. св. Константин и Елена”. Тя е строена в зрелия период от професионалната му кариера и в нея ясно се вижда индивидуалният му творчески почерк. Този храм е известен с нещо нехарактерно за другите му църкви. Това са двете въртящи се колони на входа, които преди години са демонтирани и днес се съхраняват някъде по прашасали складове.
Църквата е изградена на мястото на по-стар храм от времето на Второто българско царство и е осветена на 7 октомври 1873 г. от първия български владика Иларион Макариополски. Но и тя е била разрушена при труса от 1913 г. и е възстановена в сегашния си вид през 20-те години на ХХ век под името “Св. Цар Борис”. През 80-те години започва реставрация на храма, но поради различни причини ремонтните дейности са спрени. Повече от 30 години църквата бе опасана с грозно ръждясало метално скеле. Преди няколко години беше обявено, че започва цялостният ѝ ремонт. Скелето беше махнато, но ремонтите се оказаха от ден до пладне. Днес църквата отново е заключена с катинар и обречена на саморазрушаване. А в южната ѝ част е обособен параклис, който предизвиква истинско учудване с неугледността си сред туристите.

Сред храмовете на Фичето в Търново е и “Св. св. Кирил и Методий” в кв. “Варуша”. Строежът му е по време на борбата за църковна независимост на българския народ и конфликтите на местните жители с владиката грък Григорий. Дарения за изграждането на храма дават не само търновци, но и живеещи в Цариград българи. Руският консул в града също дава 352 гроша. Любопитното е, че мястото на църквата някога е имало езически храм, като и днес е запазен камъкът, на който са се извършвали жертвоприношенията. Това е първата църква с лята камбана и с часовник върху самата камбанария. Църквата е осветена през 1861 г. от петима свещеници. След като Иларион Макариополски е избран за търновски владика, той я освещава за втори път.

Наред с църковните сгради в Търново, Колю Фичето строи и светски – обществени и частни. През 1849 г. строи Къщата с маймунката, намираща се на метри от Самоводската чаршия, където в онези години се е извършвал алъш-веришът на търновци. Къщата е собственост на търговеца Никола Коюв и е издигната във възрожденски стил. Долният ѝ етаж е бил дюкян, а горните два са служели за жилища на семейството на търговеца. В по-късен период през 60-те години на XIX век майсторът строи фабриката за коприна на търговеца Стефан Карагьозов и хана на хаджи Николи Минчоолу. Ханът, който като по чудо успя да се запази до наши дни, въпреки, че беше изоставен от наследниците на търговеца, е единственият запазил се от 70-те съществували ханове в старата столица. Заради огромната денивелация от 9 метра построяването му е било истинско предизвикателство за архитектурния гений на Фичето. За да се запази здравината му наред с камъка и тухлата майсторът използва и желязо. Ханът беше спасен от американеца Бек, който през 2006 г. го купи и реставрира основно.

Фичето гради и сградата, използвана за турски конак, в която след Освобождението заседават първите български народни събрания. На 18 декември 1906 г. пожар унищожава старата сграда, но година по-късно тя е възстановена. Днес в нея се намира музеят “Възраждане и Учредително събрание”.

Освен изброените сгради в старо Търново, в региона Колю Фичето е създател и на църквите в Плаковския манастир, Килифаревския манастир, “Св. Никола” в Г. Оряховица, “Св. Димитър” в Лясковец и “Св. Троица” в Свищов, камбанарията в Пчелище.

Иван ГЕОРГИЕВ