На 3 юли 2025 г. се навършват 130 години от атентата срещу една от знаковите политически и обществени фигури в новата българска история след Освобождението Стефан Стамболов. Човек с невероятна съдба, издигнал се сам от обикновен хъш до върховете на държавното управление на Княжество България. Той е и една от най-противоречивите личности в цялата 1300-годишна българска история. През своя 41-годишен живот той успява да измине тежкия път от “Осанна!” до “Разпни го!” Хулен от едни и обявяван за спасител на България от друти Стамболов успява да промени външнополитическия курс на новата българска държава и да ориентира кораба на държавното управление към Европа, което предизвиква гнева на освободителката Русия. И днес, 130 години по-късно, все още много неща около смъртта на бившия хъш са обвити в неизвестност. Не е ясно кой е поръчителят на неговото убийство въпреки, че като такъв най-често се споменават Русия и българският монарх Фердинанд. Факт е обаче, че ако и да не е пряко замесен в организиране на атентата срещу своя бивш пръв министър, Кобургът очевидно го одобрява и прави всичко, което е по силите и възможностите му той да се случи. Величеството явно доста бърза забравя кой го е довел в България и кой му е поднесъл на тепсия българския трон и короната.
Разривът в отношенията между княз Фердинанд и министър-председателя му Стефан Стамболов започва в началото на 1894 г. Стамболов е категоричен, че Кобургът може да царува фиктивно, но не и да управлява. “Да си гледа там бръмбарите и пеперудите и да не се меси в управлението на страната, което е моя грижа”, заявява безцеремонно бившият хъш, иронизирайки страстта на княза към изучаването на насекомите. От друга страна Русия упражнява натиск върху княза натиск да отстрани своя премиер ако иска да е в дори отношения с бащицата император.
През последните години от управлението си Стамболов няколко пъти подава оставката си като всеки път Фердинанд отказва да му я приеме. Когато обаче в началото на 1894 г. той за пореден път я депозира, величеството я приема и го отстранява от властта. С това се слага началото на организирания тормоз над бившия премиер. На 24 август той е арестуван и прекарва известно време в затвора заради критики към Фердинанд, изказани в интервю за германски вестник. След освобождаването му, на улицата е нападнат и е замерян с камъни. По нареждане на княза е започнато разследване с обвинение, че уж Стамболов сам е инсценирал нападение над себе си през 1891 г., когато е убит финансовият министър Христо Белчев. Няколко месеца по-късно то е прекратено поради липса на доказателства, но тормозът над Стамболов продължава.
От есента на 1894 г. е дадена зелена светлина и на плана за физическото ликвидиране на бившия министър-председател. С благословията на новото българско правителство в страната започват да се завръщат някои от членовете на терористичната група на македониста Наум Тюфекчиев, участвали в атентата от 1891 г. в основата на заговора за преки извършители на убийството са избрани самият Наум и другарите му Михаил Ставрев – Халю, Атанас Цветков – Талю и Боне Георгиев. Заговорниците са толкова самонадеяни, че дори не се и крият. Където седнат и станат те обявяват, че скоро ще видят сметката на предателя и продажника Стамболов. Самият той е наясно, че се готви атентат за главата му и прави опит да напусне страната под предлог, че му е необходимо лечение в чужбина. По нареждане на Фердинанд обаче правителството забранява на бившия премиер да напуска страната. Верният му приятел Никола Обретенов предлага да уреди да напусне тайно България, но Стамболов възмутено отказва. “Аз не съм мишка, та да се крия”, заявява той. Въпреки това той предава на кореспондент на германски вестник плик с писмо, в което описва как и от кого ще бъде убит. Не знае само датата, когато това ще се случи. Впрочем датата не е ясна и на самите атентатори. Няколко пъти те организират нападение над жертвата си, но всеки път се случва нещо, което ги осуетява. Докато накрая решават да действат и да извършат атентата в центъра на София.
На 3 юли стар стил към 19,50 ч. Стамболов излиза от “Юниън клуб” със своя приятел и съратник Димитър Петков – Свирчо и с личния си телохранител Гунчо. Тримата се качват на файтона, каран от Мирчо Ацов. Това, което те не знаят е, че файтонджията също е посветен в заговора. Малко след потеглянето на файтона пред него се изпречват Боне, Халю и Талю. Вместо да шибне конете и да се опита да избяга, файтонджията внезапно спира. Стамболов опитва да се спаси с бягство, но е застигнат от килърите, които започват да го секат с ятагани. Те носят в себе си и пищови, но не стрелят с тях, тъй като знаят, че Стамболов носи предпазна метална ризница под дрехите си. Затова секат и мушкат в главата и крайниците. По това време на десетина метра от случващото се има полицаи, които обаче виждайки какво се случва обръщат гръб и бавно се отдалечават. И дори нещо повече. Когато охранителят на Стамболов – Гунчо, настига Халю малко преди да го задържи, е спрян от двама полицаи, които го откарват в управлението. Като с това явно помагат на атентатора да избяга. Така и тримата атентатори успяват да се измъкнат живи и невредими.
Тежко раненият Стамболов е откаран в жилището си. Двете му ръце са отсечени, по главата му има десетки рани от ятаганите на убийците. Дясното му око е извадено. Въпреки това той е в съзнание и назовава имената на нападателите. За поръчител на атентата назовава Фердинанд.
Раните на посечения бивш премиер са несъвместими с живота и три дни по-късно, на 7 юли 1895 г., той умира на 41 години. Гаврите с него обаче продължават и след смъртта му. Колелата на карета, с която ковчегът с трупа трябва да бъдат откарани до гробището, се оказват повредени. Налага се ковчегът да бъде носен на ръце. По пътя въоръжени с бастуни и тояги тълпи от народ опитват да се доберат до тялото на бившия премиер, за да го разкъсат. На гробището в съседство пияни хулигани играят хоро и подвикват “Иху, тиранинът пукна.” А когато ковчегът най-после е спуснат и гробът е запълнен, след като всички си тръгват, пияниците тъпчат и уринират върху гроба. А година по-късно гробът на Стефан Стамболов е бил и взривен. Днес той е запазен и възстановен и се намира в началото на Орландовските гробища в София.
Още в първите часове след атентата съпругата на Стамболов, Поликсена открито заявява, че виновник за смъртта на мъжа й е княз Фердинанд и отказва да приеме съболезнователната телеграма и венеца, изпратени от двореца. Самият княз обявява, че убийството е извършено по лични подбуди и няма политически мотиви в него. Образувано е разследване. Задържани са Наум Тюфекчиев, Боне Георгиев и файтонджията Мирчо Ацов. Главните герои Халю и Талю обаче успяват да избягат от България. А самият Наум от затвора пише до вътрешния министър Григор Начович, че успешно са свършили “оная работа” и затова го моли по-бързо да го пуснат на свобода. Което се и случва. През декември 1896 г. в Софийския окръжен съд се гледа делото за убийството на Стамболов. Боне е оправдан, Наум и Мирчо получават по 3 г. за помагачество, а преките убийци Халю и Талю не получават присъди тъй като не са открити за да бъдат доведени пред съда. Така с явен съдебен фарс завършва историята със зверското убийство на Стамболов.
Освен, че е роден в Търново, името на бившия министър председател днес се свързва и със Стамболовия мост, който носи името му. Причината е, че строителството му е започнато именно по времето на управлението на бившия хъш. Днес в началото на Самоводската чаршия се издига паметник на Стефан Стамболов. А на стотина метра по-надолу по главната улица, вляво, пък са руините на хана на чичото и бащата на бъдещия държавен глава. И може би е дошло време този хан отново да бъде възстановен, за да допринесе с облика си още повече за автентичния вид на старата възрожденска част на Търновград.
Иван ГЕОРГИЕВ