Къщата на писателя акад. Антон Дончев във Велико Търново е пред саморазрушаване. Малката къщица се намира на емблематичната ул. “Гурко”, но за съществуването ѝ едва ли знаят дори и живеещите в района. Всъщност авторът на “Време разделно” и други исторически романи, е роден през 1930 г. в Бургас. Родителите му са пощенски служители, които непрекъснато се местят от град на град, където ги командироват. Когато баща му се пенсионира, семейството решава да се установи да живее за постоянно във Велико Търново и купува една стара къща на ул. “Гурко” № 43. Тук малкият Антон прекарва част от детските си години и учи в Мъжката гимназия “Св. Кирил”. Преди да се отдаде на писателския занаят и кариера, след завършването на Юридическия факултет на Софийския университет младият Антон Дончев дори работи в продължение на няколко месеца в Окръжния съд в Търново. В Търново той среща и своята първа съпруга, шахматистката Ивелина Троянска, която е внучка на световно известния датски режисьор от годините на нямото кино Алфред Линд. Двамата имат син Никола и двама внуци.
След това бъдещият писател свързва трайно живота си със столицата, но не пропуска, винаги когато има възможност, да се върна в Търново и да се срещне с местните културни дейци. Последното му посещение е през 2017 г., тогава той признава, че ако съдбата не го срещнала с Търново, всъщност вероятно никога нямаше да започне да пише исторически романи и да стане този писател, който е днес. “Търново ме плени още като ученик, когато като ученик ходехме организирано целият клас на Царевец. Там беше пропито с история и това привлече вниманието ми и ме насочи към историята. Това, което вдидях в Търново, ме завладя по такъв начин, че цял живот се мъчих да намеря, да разбера и да проникна в голямата липса на целенасоченото усилие да разберем за какво става дума”, споделя акад. Дончев по време на тази своя последна среща с търновските културни дейци. От 2000 г. Антон Дончев е Почетен гражданин на Велико Търново.
Що се отнася до къщата му на ул. “Гурко”, тя е обявена за паметник на културата, но от години се руши. Причината и тук са неуредени наследствени и собственически отношения. Стъпалата, по които малкият Антон е отивал и се е връщал от училище, са натрошени, а пред вратата на къщата клошари са пирували и са оставили празни пластмасови и стъклени бутилки от алкохол. А за разкош има и следи от удовлетворяване на физиологическите им нужди. Макар и вратата да е заключена с катинар, в стаите също се виждат следи от обитатели скитници. Къщата, която вероятно е на повече от 150 години и е със здрави каменни основи, все още се държи, но вторият ѝ етаж, където е разположен дървеният чардак, вече е започнал да поддава и е въпрос на време да падне върху улицата. За съжаление и тук, подобно на десетките други къщи в старата част на Велико Търново, Общината не може да направи нищо, тъй като имотът по документи е частна собственост и само притежателите му по закон могат да разполагат с него както си искат. И да решат дали да го поддържат, или да го оставят да се разруши до основи.
Иван ГЕОРГИЕВ