Оттогава са минали дните на три поколения. И много са станалите промени. Но сравненията винаги са интересни. И повод за размисъл. Защото чрез тях се виждат прекръстени организации най-различни, служби, услуги, имена на улици и площади, изменената адресна номерация на сгради… Някои дейности отмират, други днес изглеждат странно, а има и “вечнозелени”.
А за водач в тази разходка избрах не специализиран пътеводител, не справочник, а неочаквано придобит Телефонен указател на Търново, Г. Оряховица и Лясковец от 1960-та. Той информира и за всичко така, както е било няколко години по-рано – докъм средата на 50-те. Тъй че – търкулнали са се вече към 70 години!
Вглеждам се внимателно в страничките между мурголявите черно-червени корици, издадени в някогашната печатница “Димитър Найденов”. Книгата-брошура автор няма, но съм длъжен да изпиша двамата редактори – Стоян Кулов и Мария Пешова. Информацията върви по азбучната последователност, но примесва ведомствата с частните абонати на телефони.
И ето го първото интересно число: в Търново през 1960-та имало общо 162 лични телефонни постове. Най-много са на лекарите, зъболекарите и журналистите. Естествено е да е тъй. За тях почивен ден няма и първи трябва да се отзовават при случилото се нейде с някого.
Не само те, разбира се, а всички можели да използват услугите на Пътническата автостанция, която се намирала по онова време на площад “Толбухин”. (б.а. – така се казвал стръмният площад под днешния Летен театър, който още не бил построен на южния край на парка “Марино поле”).
Книгата известява за съществуването на четири хотела в града – “№1”: на улица “Опълченска” 26, “България” – на ул. “Васил Левски” 8, “Шипка” – на ул. “Ивайло” 2 и “Янтра” – на ул. “Христо Ботев” 73. За последния мога да добавя, че съм виждал табела с фирмата му на уличка, слизаща към Стамболовия мост покрай появилия се много по-късно хотел “Етър”.
Старата болница се водела на “Бузлуджа” 1, а Старите казарми (б.а. Военното училище “Васил Левски”) – на ул. “Христо Ботев” 1. Отделно имало поделения в Долна лъка, а Квартирно-експлоатационните части (КЕЧ-а) станували до Гара Трапезица. Като сме на гребена на военната вълна, да ви изненадам с адреса на Военния дом – площад “9 септември”. Така наричали, не знам докога, площадчето, където днес е Паметникът “Майка България”.
Редакцията на вестник “Борба” – в двуетажната къща на ул. “Васил Левски” № 11. През 2025 г. необичайно звучат някои от тогавашните названия на отдели във вестника – “Низов печат и дописници”, “Партиен живот и пропаганда”, “Култура и бит”… Има точна информация и за работещите тогаз кореспонденти – на БТА, на вестниците “Вечерни новини”, “Работническо дело”, “Кооперативно село”, “Отечествен фронт”. За Радио “София” се трудел журналист/ка, чиято кантора била на ул. Н. Златарски” 16 – в близост до Самоводската чаршия. А Радиовъзелът (предходникът на Общинското радио) излъчвал от ул. “Христо Ботев” № 1.
Пак там това е Новата поща, бил и касиерът на Филателната пощенска служба.
Срещу “Борба” все още се кипрела и радвала всички Градската градина, създадена през 1892-ра. За сградата на Театъра “Константин Кисимов” било все още рано. В градината умно и предвидливо била съградена помпена станция. Още три такива съоръжения борели кошмарното търновско лятно безводие – на гара Търново, в Дълга лъка (заради Разсадника там) и във Френкхисар.
Да не пренебрегнем тогавашната индустрия.
Фабрики? Пивоварната “Балкан”, разговорно наричана Бирената; Кечената “Васил Левски”; текстилната “Васил Мавриков”; Копринената “Васил Коларов” (б.а. – бившата “Филатура” до Гара Търново), Оцетната – пак там, Кожарската “Първи май”, Мебелната “Победа”, “Трифон Саралиев” – за преработка на зърнени храни…
Било златното време на Трудово-производителните кооперации (ТПК). Мебелистите ги обединили гилдийно в “Масив”, шивачите – в “Нов живот”, обущарите – в “Трапезица”, на инвалидите е “Царевец”, а бръснарите и фризьорите – в “Хигиена”.
Нарочно отделям ТПК “Пчела”, специализирана в производството на сладкарски изделия. Нейната фирмена будка-гъбка – под Новата поща, и до днес предизвиква, появи ли се на снимчица, томителни въздишки у по-възрастните. Хората от Работилницата ѝ правели изкушенията за малки и големи на ул. “Мармарлийска” 20. Същата улица, чиито многолетни липи неотдавна бяха спасени от планирана общинарска сеч със силата на надигналото се в тяхна защита обществено мнение…
Грехота е да отминем Митрополията на ул. “Иван Вазов” 25. Красива винаги е била тази сграда, а са дадени и няколко телефона за връзка с: Митрополитски кабинет и дом, протосингел, секретар, “Църковни монополи” (б.а. – това трябва да зашифрова производството на черковни свещи може би).
В духа на веротърпимостта и етническия мир добавям, че Указателят посочва и адреса, и телефона и на градското Мюфтийство – ул. “Сливница” 67. А в Търново всеки ден отваряла вратите си за дечица и турска целодневна детска градина – редом с целодневните, седмичните и пощенската за християнчетата…
Ами спортът? Администрацията на “Етър” била настанена на ул. “Христо Ботев” 6, а Народното ловно-рибарско дружество – на площад “Славейков” 5. Стига да не греша, трябва да е зад Старите хали. Туристическото дружество “Трапезица” можело да се похвали с най-лично място – в Туристическия дом “Царевец”, Хижата. Там имота делели с Пионерския дом, в който в работно време отговаряли на телефон 30-65.
Във всеки град сред най-привлекателните и оживени места са пазарите. Тъй е и в старата ни столица. Менели се местата за продан – на Марино поле, на Самоводската чаршия – на гърба на някогашните Хали, споменати вече няколко пъти, а в началото на 50-те създали Новия, Кооперативния пазар. Все съм го знаел, а и роднините ми го наричаха не тъй, а пазАря. Но Указателят пише инак – Новото пазарище! И дава два телефона – на канцеларията и на домакина.
В Търново съществували в ония години и Обединено ТКЗС, и “Пренос-превоз”, и “Нармаг” , и “Наркооп”, и “Здрава храна”, и представителство на “ТАБСО”, и Станция за развъдно подобряване на животновъдството, и централа на Българския червен кръст (БЧК), и антикварна книжарница, и книжарница за формуляри за ТКЗС… Противопожарната служба била на ул. “Габровски” 33. А най-екзотично звучи “Нефт и газ – сондаж” – на Самоводското шосе.
Много училища са изредени; две са читалищата – “Надежда” и “Искра”; съд; военно комендантство, а Народната милиция бдяла и пазела от “Боруна”. Вероятно се е смятало за лош вкус, но няма и дума за връзка с градското гробище. Пък и друг свят е там.
…В изданието на Окръжната станция на съобщенията – местното клонче на Министерството на транспорта и съобщенията, изрично пише: “Избирането (б.а. – на съответния номер) се извършва с показалеца на дясната ръка.” И още – “Забранено е избирането с молив или други предмети!”. И се призовава – “Водете къси и делови разговори!”
Опърпана от разгръщане е брошурката. С приписки по белите полета с молив или с мастило, с подчертавания, с перфорирана корица е също тъй. Но пази багрите на едновремешния живот. На Търново.
Което – колкото повече векове трупа на раменете си, не им се дава, не се огъва, а сякаш все младее и не спира да пише чудесната си история.
Иван ТОДОРОВ
сн. личен архив на Тодорка НЕДЕВА и на Илия и Тихомир МАНЕВИ