Оригинален автограф на легендата на световния футбол Пеле пази великотърновeцът и бивш зам.-кмет Иван Панайотов. При това подписът е даден от легендарния бразилец специално за него. Краля на футбола си отиде на 29 декември на 82-годишна възраст, а смъртта му хвърли в мъка милиони хора по света и възкреси спомените за уникалния му талант.
Иван Панайотов – Джовани, който неотдавна издаде книгата “Търновци, прославили България”, не спира да ни изненадва с интересни истории и находки. Поредната е част от неговата колекция пощенски марки и представлява пощенски плик и марка от 1969 г., посветени на гол № 1000 на Пеле, върху който Краля е положил лично своите пожелания и се е разписал.
От дълги години се занимавам с филателия, споделя Иван Панайотов, който е член на Изпълнителното бюро и зам.-председател на Националния съвет на филателистите и отговаря за Северна България. “Навремето имах над 40 кореспондента от цял свят. Сред тях беше и човек от Бразилия и ми пращаше отвреме-навреме по нещо. И един ден ме зарадва с този юбилеен плик и марка, посветени на хилядния гол на Пеле. Изненада ме много приятно. Пеле тогава беше в апогея си и целият свят говореше за него”.
Ценният експонат е взет броени дни след хилядния гол на Пеле след мача “Манаус” – “Сантос”. В писмото си бразилският му колега написал: “С голяма мъка успях да се добера до Краля на футбола Пеле. Помолих го да ми даде два автографа: “Единият е за мен, а вторият – за мой приятел от България”. И Пеле ги подписа”.
Да се върнем към историята на гол № 1000, отбелязан от Пеле, превърнал се в събитие за футболния свят. Кралят на футбола има вече 999 попадения в кариерата си и цяла Бразилия очаква хилядния гол, но напрежението си казва думата и в няколко мача той така и не идва. Датата 19 ноември 1969 г. обаче влиза в историята на футбола. Мачът е на знаменития “Маракана”, където “Сантос” играе с “Васко да Гама”. 70 000 зрители щурмуват трибуните. Удари на Пеле са спасени от вратаря, топката среща и гредата. Съперникът открива, гостите изравняват и се стига до 77-та минута, когато Пеле е съборен и реферът отсъжда дузпа.
В онзи момент обаче Краля е стъписан. “За първи път усетих как краката ми треперят. Имах само една мисъл: не мога да пропусна тази цел! Целият стадион “Маракана” скандираше:” Пеле, Пеле, Пеле!” И аз не можех да ги разочаровам”, ще си спомни по-късно той. С техничен удар с десния крак праща топката в самия ъгъл. После започва вакханалия. Тълпа от журналисти и фенове нахлуват на терена и започват да го носят на ръце. Едва ли някой се сеща, че мачът все още не е зевършил. Сцените обикалят света дори в онази 1969-а, в която телевизията далеч не е превзела все още планетата. Героят директно се озовава пред микрофоните: “Нека не мислим за празненства, нека в този момент да помислим за бедните деца в тази страна, нека им помогнем. Посвещавам този гол на малката ми дъщеря Кели Кристина и на децата по света. Аз не заслужавам цялото това внимание, аз съм просто човек като всички останали. Благодаря на цяла Бразилия и още веднъж, в името на Господ, нека помогнем на бедните дечица”. След това Пеле прави почетна обиколка със специална фланелка с № 1000, подготвена от домакините.
Президентът на Бразилия обявява деня за празник, оттогава “Сантос” пък чества датата като “Ден на Пеле”. Бразилското Министерство на съобщенията издава пощенска марка – единствената в света, посветена на индивидуално постижение на отделен играч.
Именно този ценен сувенир е притежание на Иван Панайотов. На плика е изобразен стадион вътре с № 10, а на марката – Краля с надпис “1000 гола на Пеле”. “Това е автентичният плик с марка, подпечатани с печат Primeiro dia de circulacao, което означава денят на издаване на марката. Датата е 28 ноември 1969 г.” разказва той. Поставеният собственоръчно от легендата надпис гласи: “Топла прегръдка от Пеле!”, като за разчитането му от португалски ни помогна не кой да е, а самият Красимир Балъков. Джовани в онези години гледал редовно мачове, не пропускал среща на “Етър”. “За времето си Пеле беше голям футболист. Започна в националния отбор съвсем малък, беше много талантлив. Аз смятам, че не могат да се сравняват играчите, защото всяко време си има своя стил. Не можем да сравняваме Пеле с Меси или Роналдо, всяко време си има своята специфика”, добавя Иван Панайотов.
Взимал е автографи лично от Еузебио, Торес и Симоес от Португалия. И разказва още една интересна история. “Когато България би тук португалците на стадион “Васил Левски”, ние от националния юношески отбор по тенис на мача имахме мач от “А” група в една от залите. Аз тогава играех за Габрово. И влезе Гунди, ние се познавахме. Като ме видя, казва “О, малкия, какво правиш тука?” Той така ми викаше. “За кой отбор играеш?” “За Габрово”. “Е нали си от Велико Търново?” Потупа ме по рамото и казва: хайде да ти направя едно геймче. Той играеше и тенис на маса в Пловдив. Наобиколиха ни да ни гледат, взимаха от него автографи. Излязоха нашите национали и изведнъж влизат Еузебио, Симоес, Торес, Карвильо…. Извадихме топките за пинг-понг и те се подписаха върху тях. Дадоха ни пропуски и гледахме мача.” (б.а. на 26 ноември 1967 г. България бие Португалия с 1:0)
В колекцията си от марки няма специална тема “футбол”. Но пък има две колекции, едната е “Велико Търново”, другата за Кирил и Методий. “Имам всичко излязло по света, с изключение на едни марки от Словакия и Мозамбик. Издадоха за 1000 г. св. Методий. Дори намерих един наш дипломат в Африка, но се оказа, че са закрили посолството в Мозамбик. За 1300 г. България марки издадоха Афганистан, Мексико, в Африка… Имах един познат тенисист, беше посланик в Мексико, и го помолих: има едни марки, залепете ги и им ударете печат.” Джовани съхранява и специална картичка с марка на цар Борис Трети, както и на Симеон Сакскобургготски.
“Истинският колекционер събира, но не продава за пари, повече разменя. Да направиш една колекция е сложна работа. Трябва първо да си подготвен, да четеш много и познаваш материала. После да отвориш каталозите и да видиш какво има издадено. Да започнеш да го търсиш – пликове, марки, печати. И чак като ги намериш, да ги сглобиш и с малко думи да кажеш много”, завършва Иван Панайотов.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. Николай ВЕНКОВ и личен архив