Актьорът и летописец на великотърновския театър Иван Митев издаде нова книга, озаглавена „Случайни драсканици“. Тя е различна от предишните четири, които са свързани с историята на МДТ „К. Кисимов“, и с нея авторът сам си прави подарък за своя 70-годишен юбилей, който предстои след около месец. Идеята му е да я подари на приятелите си. В нея Митев е описал своя живот, преживяванията си и всичко, което го свързва с театъра. Включени са много снимки от представления с негово участие, фотоси с хора, с които си е партнирал на сцената, негови стихове, политически разсъждения, един скеч, хумористични монолози и много интересни преживявания.
„Темата на книгата е кръговете в живота. Всички минаваме през тях и те един по един се затварят. На 9 юни аз ще направя големия кръг на своята 70-годишнина“, каза Митев.
В „Случайни драсканици“ актьорът разказва за своя древен род, чието родословно дърво той е проследил от 1750 г. насам. Книгата съдържа интересни случки като тази, в която описва как в 10 клас се опитват да го направят доносник на Държавна сигурност, а след това се налага да изнесе музикално-поетичен рецитал на автопоход по пътя на партизаните, където се изправя пред грешната публика. Митев описва как при едно представление покривът се срутва и снежна пряспа го затрупва на сцената заедно с неговата партньорка, а в друг случай салонът се наводнява. Авторът разказва спомени за срещите и работата си с Апостол Карамитев, Никола Анастасов, Иван Кондов, Кирил Варийски, Ивайло Христов и др.
„Аз се занимавам професионално с театър от 1976 г., като започнем от ВИТИЗ, НАТФИЗ и след това МДТ „К. Кисимов“. За толкова много години се случват всякакви неща. Има една иневероятна вечер, за която съм писал в книгата, когато вкъщи се събрахме с Иван Кондов, Катя Зехирева, проф. Гочо Гочев и търновския режисьор Огнян Найденов. Тези хора направиха уникален спектакъл, който записвахме цяла нощ на един касетофон. След като на сутринта всички си заминаха и с Огнян решихме да прослушаме касетите, се оказа, че на всичките има само шум и нищо не сме запазили“, разказа Митев. Любопитна е историята и с раждането на актьора, който се появява на бял свят в един влаков вагон на гара Сомовит, но при смяната на паспортите през 1976 г. се оказва, че няма никакви документи за това, освен едно кръщелно свидетелство, че е от мъжки род. Така го записват, че е роден в село Ветринци, откъдето е баща му.
Митев пише тази книга около две години, а голяма помощ за подредбата й получава от редактора Таня Мъглова. Сега той е насочил усилията си към възстановяването на архива на оперетата и дигитализацията му, след което му предстоят и срещи със старите певци и солисти, които ще запише за историята.
Николай ВЕНКОВ
