Иван Бейков: “Навремето в лагерите за бежанци ни проучваха до девето коляно, а сега сме като разграден двор”

Сегашните бежанци са много по-различни от тези преди години, категоричен е Иван Бейков, който 20 години е бил политически емигрант в САЩ. Преди това у нас е лежал в затвора в Плевен, Белене, Шумен общо седем години, пет месеца и 20 дена. 19-годишен той бил набеден, че е организатор за свалянето на властта. След падането на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Бейков се завръща в България.
По думите му, сега в бежанските лагери у нас няма никаква дисциплина. “За цялата работа е виновна властта. Борисов направи голяма грешка – подаде оставка и границите почти не се охраняват”, убеден е Бейков.
Навремето, когато той избягал във Виена, веднага се предал на полицията. “Като останах самичък в австрийската столица и не познавах никого, беше страшно. Тръгнах по една улица, гледам луксозни магазини, съвсем друг свят. Тогава за първи път се почувствах нещастен. Бях в един милионен град, в който не познавах никого. Натъжих се, че децата не знаят нищо за мен. Вървя и си мисля какво ще се случи, кога ще видя отново близките си”, обяснява възрастният мъж.
Като отишъл в полицията, обяснил, че е избягал по политически причини. “Не им направи голямо впечатление, такива като мен имаше много от целия източен блок. Беше в събота, казаха ми да пренощувам в някой хотел и в понеделник да отида, за да ме заведат в някой лагер.
Отидох в понеделник и ме закараха в лагера, който беше направен в бивши немски казарми”, разказва Бейков. В лагера го вкарали в една стая и започнали да му четат правилника. “Накараха ме да напиша показания, в които да обясня защо съм избягал. Написах, че съм бил в затвора 7 години и половина. Мина един месец и ми позволиха да излизам из града и да се връщам, дори и да работя някъде. В лагера ми осигуряваха храна и нощувка, дадоха ми първоначално и някакви пари, за да си купя дрехи”, споделя бившият бежанец. По думите му, като написал, че е бил над 7 години в затвора, на властите в Австрия им стана странно, че е толкова много, защото там толкова години давали за убийство. “Те не са длъжни да вярват на всеки, както нашите тук, и след известно време получих бележка, в която ми обясниха в коя стая на лагера да отида, за да се срещна с най-големия специалист по източните въпроси във виенската полиция. Обясниха ми, че за да ме вика той, явно съм направил с нещо впечатление. Отивам аз, при него имаше още един човек, който не отрони и дума, само стоеше и наблюдаваше. Оказа се, че е психолог, който наблюдаваше поведението ми. Немският ми беше много добър, но английски не знаех. Питаха ме кога и къде са ме арестували в България, къде са ме закарали, помня ли килията, на кой етаж е била и т.н. След като ме разпитаха надълго и нашироко на немски, ми казаха: “отлично” и обясниха, че не са ме засекли в никаква издънка, а всичко, което съм казал, е било вярно. Дори ме попитаха защо такива като мен не остават във Виена, а тичат по света”, спомня си Бейков.
Властите в Австрия му дали временен паспорт за една година. В лагера пък имало бюра на отделните държави и всеки бежанец отивал и се записвал там, където иска да отиде. Бейков обяснява, че самата легация, за която се записвал бежанецът, също му правела проучване. Те били подлагани и на много обстойни медицински прегледи. Като дошло времето да ги закарат в САЩ, никакви пари не им взели за самолетните билети, целият самолет бил пълен само с бежанци. Стоварили ги в Ню Йорк, всеки да се оправя както може.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив