Историята на една дълго чакана любов

Публикувано на пт, 12 Февр. 2016
910 четения

Децата на Евстати Мартинов - отляво надясно Георги, Никола и Венета. Велико Търново, 1904 г.

Живка и Евстати Мартинови като младоженци. Велико Търново, 1896 г.

Аз не мога да бъда твоя, но ти давам свещен обет: Ако един ден имам дъщеря, ще ти я дам за жена….

Следосвобожденската история на Велико Търново е свързана с името на една забележителна личност. Това е известният учител, общественик и юрист Евстати Мартинов Хаджицончев. Роден е на 20.03.1857 г. в Търново. В рода му се преплитат няколко известни възрожденски рода – на поп Стойко от Елена, на поп Мартин от Разпоповци, Хаджидаскаловият род от Трявна и Априловият род от Габрово. Роден е в занаятчийското семейство на Анастасия и Мартин Анастасов Хаджицончев. Първоначалното си образование завършва в родния си град. През 1874 г. след успешно положени изпити му се издава свидетелство, според което може да постъпи в Богословското училище в Петропавловския манастир. Завършва го с отличен успех през учебната 1876/1877 г.
Владее перфектно руски и гръцки език, ползва френски и немски език, което му позволява да чете съответната литература в оригинал.
След Освобождението, само на 22-годишна възраст, Евстати Мартинов печели доверието на училищното настоятелство в Търново и е един от тримата учители, с които отваря врата мъжкото класно училище. Директор и преподавател по руски език е Стефан Стамболов. Той обаче не се задържа дълго на учителското поприще и след неговото напускане директор на училището става Евстати Мартинов. В началото на 1879 г. той е и секретар на Окръжния училищен съвет, председателстван по това време от архимандрит Стефан.
Като учител преподава история, география, закон божи и краснопис. През 1880 г. в Търново, в печатницата на Киро Тулешков са отпечатани два учебника с автор младия търновски учител – “Отечествознание за първоначалните ни народни училища” и “Отечествена география”. Години по-късно, през 1930 г. по повод 50-годишнината от създаването на Мъжката гимназия в Търново даскал Евстати Мартинов е награден с орден “Св. Александър” IV степен.
След 1880 г. един от първите търновски учители напуска школото и се отдава на правото и на обществена дейност. През 1881 г. е назначен за член на Търновския окръжен съд. За кратко време е съдебен следовател при Севлиевския окръжен съд, а от 5.04.1883 г. е помощник-прокурор при Търновския окръжен съд. Съдбата го отвежда и в Пловдив, където е мирови съдия и е изпратен, за да създаде мировото съдилище в града. Следва период, в който пребивава в столицата като подпредседател на Софийския окръжен съд. Там той работи в една кантора с младши член-съдията Алеко Константинов, с когото стават приятели. Щастливецът използва някои от историите, разказвани от търновеца, за да ги вплете в най-популярното си литературно произведние “Бай Ганьо”.
През 1894 г. Евстати Мартинов се завръща в родния град, защото Министерството на правосъдието от 8.06.1894 г. го назначава председател на Търновския окръжен съд.
Една много любопитна история съпътства живота на амбициозния юрист. Разказана е от неговия внук Евстати Мартинов-млаши и е свързана с женитбата на дядо му. Той много харесвал една мома на име Екатерина, която му била съседка. При една от малкото им срещи Евстати Мартинов разбрал, че избраницата му е обещана на друг, както често ставало по онова време. Вероятно и Екатерина никак не била безразлична към Евстати, но не се противопоставила на тогавашните патриархални традиции в семейството. Водена от любовта си, тя му дала свещен обет, че ако един ден има дъщеря, ще му я даде за жена. Така и станало. Родила дъщеря си Живка и от бебе я нарекла за съпруга на Евстати. А той я чакал цели деветнадесет години… Тя растяла пред очите му и щом навършила пълнолетие, сватбата между тях станала факт. Оженили се щастливо в далечната 1896 г. Така Живка Николова Манолова (по баща) станала негова съпруга. През 1897 г. се ражда първата им рожба – Венета, на следващата година на бял свят се появил Георги, а през 1900 г. в Пловдив се родил Николай.
И макар разликата във възрастта на Евстати и Живка да била повече от двадесет години, семейството, което създали, се радвало на мир и разбирателство. Развивала се успешно и кариерата на Евстати Мартинов. Длъжността председател на Търновския окръжен съд заемал до 15.02.1901 г., след което преминал на адвокатска практика. През 1902 г. Евстати Мартинов за шест месеца е кмет на старата столица. И отново се отдава на адвокатстване. Вписан е в списъка на Търновската адвокатска колегия под № 251 на 3.11.1925 г. До тази дата има 24 години адвокатска практика.
Бележитият търновец е известен сред своите съграждани с многообразната си обществена дейност, както и с участието му в местната власт като общински съветник. Достатъчен е фактът, че Евстати Мартинов, осъзнавайки националната значимост на провъзгласената в Търново през 1908 г. Независимост, полага основите на тържественото честване на това знаменателно събитие.
Съществен е приносът на уважавания адвокат за развитието на туристическо дружество “Трапезица”. Великотърновци са признателни и оценяват заслугите му и към възрожденското читалище “Надежда”, за развитието на което той отдава много сили и енергия.
Евстати Мартинов успява да предаде любовта към юридическите науки и на своите синове, а дъщеря му се омъжва също за юрист. Умира през 1932 г.
Катя МИТОВА-ГАНЕВА,
РИМ – Велико Търново
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново