Един от най-известните български художници-илюстратори – Дамян Дамянов, гостува във В. Търново, за да представи изложбата си “От книга на книга”. На откриването присъстваха студенти от ВТУ, студенти от НБУ в София, чийто преподавател е Дамянов, и много други. Модератор на изложбата беше доц. д-р Мариета Конова, художник и преподавател във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Събитието бе част от програмата на “Фоайе на книгата с автограф”.
Дамян Дамянов е роден на 5 април 1982 г. в Сливен. Завършва СХУ (днес Национална художествена гимназия) “Димитър Добрович” в родния си град и специалност “Плакат и визуална комуникация” в Националната художествена академия през 2006 г. През 2019 г. защитава докторска дисертация. Работи в областта на книжния дизайн (с повече от 1000 реализирани корици), плаката, илюстрацията, пощенската марка, калиграфията. Пише статии, посветени на изкуството на плаката и графичния дизайн. Асистент е в Нов български университет. Работи като основен художник на голямото издателство “Сиела”, но също така и за други водещи издателства като “Колибри”, “Лист”, “Кръг”. Автор е на своя собствена книга за игри и оцветяване – “Нарисувай ми овца”. На 24 май 2016 г. започва типографският експеримент “Под езика”, представляващ илюстративен речник на избрани думи от българския език. Проектът съществува и днес под формата на книга и се обновява всяка година.
– Здравей, добре дошъл във Велико Търново!
– Добре заварил, радвам се, че съм тук. Като ученик много често съм идвал на художествена практика в любимия ми град В. Търново. Той ми стана толкова любим, че прецених, че не бива да продължавам обучението си в него, защото тук винаги течеше един безспирен купон със съученици и колеги. Затова отидох в Художествената академия в София, където, след като завърших, преподавах известно време. После започнах да преподавам в Нов български университет, където работя и до днес като асистент.
– Какво показваш в тази изложба?
– В изложбата “От книга на книга” показвам илюстрации от последните 5 години. Те са от няколко различни книги за деца и възрастни. Техниките, които демонстрирам, са разнообразни и са подбрани в зависимост от жанра и сюжета на творбите. Някои включват графични илюстрации с малка цветна добавка, други са с акварелна техника, има и такива с темпера и колаж, както и с туш. Изложбата цели да покаже различните подходи, художествени търсения и техники. Надеждата ми е тази експозиция да направи една визуална връзка с почитателите на добрата книга и те да обръщат още повече внимание на това как изглежда тя, както и със студентите от Великотърновския университет, които имат чудесни преподаватели и формират една много сериозна школа, чиито творби тепърва ще виждаме.
– Работиш за големите български издателства. Трудно ли е?
– В различните издателства тематиката е най-разнообразна, книгите и авторовите предпочитания – също, така че се получава широка гама от текстове и литературни подходи, които следва да бъдат облечени по подходящ начин чрез визуални средства.
– Налага се да четеш много.
– Да, налага се да чета постоянно. Това е и хубавото, и лошото на моята работа, защото се срещам с много текстове, които са страхотни и обогатяващи, но в същото време понякога се шегувам с колеги, че трябва да ми плащат и вредни, защото съм изчел и немалко посредствени книги. Но все пак живеем в страхотно време на богата литература, в която има наистина голямо разнообразие и тънкостта е да може човек да се ориентира в него.
– Коя е тайната на добрата илюстрация?
– Едва ли мога да синтезирам като рецепта в едно изречение тайната на добрата илюстрация, но за мен работата на художника много прилича на тази на актьора. Той трябва да се превъплъти в даден образ и да се слее с него, да усети времето, тематиката. Това единение на художника-илюстратор със света на автора е може би най-важната стъпка от пътя на илюстрирането на една книга.
– По-лесно ли се получава, когато книгата ти харесва?
– Със сигурност е по-лесно, но тогава човек си поставя и по-високи цели. Така се мотивира допълнително и иска да направи проекта на живота си, вследствие на което възможността да се разочарова е много сериозна.
– Имаш ли любими книги, които си илюстрирал?
– В последните години имах щастието да работя по много любими автори и текстове, като например тези на Оскар Уайлд, Франц Кафка, Джордж Оруел.
– Сега над какво работиш?
– Ще издам нещо от кухнята. В момента работя по една нова книга на популярната и обичана детска писателка Юлия Спиридонова – Юлка. С нея правим нещо, което се надяваме да реализираме скоро и да зарадва много читатели.
– Имаш ли предпочитания дали да илюстрираш книги за деца, или за възрастни?
– Не, нямам предпочитания. Разбира се, подходът и изразните средства са различни. Бих казал, че за деца все пак е по-трудно. Когато илюстрирам книги за възрастни, това са обикновено класически текстове, които имат много примери и интерпретации във времето, а когато книгите са за деца, художникът трябва да се върне назад и да се опита да погледне света през детските очи, което не винаги се получава лесно.
– Аз лично съм си купувал книга, привлечен от корица, рисувана от теб. Често ли ти се случва да чуваш това?
– Да, често ми се случва. Понякога дори ми се налага да кажа “Съжалявам, книгата не ти хареса, нали?”. Но работата на илюстратора, както и на всеки графичен дизайнер е също реклама и идентичност на книгата. Ние в крайна сметка се борим за сърцата и умовете на читателите, така че това е още един начин да накараме хората да посегнат към книгата. Надявам се всички да работим с все по-добри текстове и книги, така че читателите, които посягат към тях, да бъдат обогатени и да остават доволни от прочетеното.
– А какво трябва да съдържа една въздействаща корица?
– Не мисля, че има формула, иначе щях да я изразя като едно просто или по-сложно уравнение, но според мен тя задължително трябва да съдържа някакъв синтез на авторовото послание и идея, която да интерпретира замисъла. Корицата трябва да бъде запомнена и да остане в съзнанието на човек, дори той да не подозира това. Тя трябва да е есенция на текста, но в същото време да може да заживее свой собствен живот като самостоятелно художествено произведение, със собствени качества.
– Какво според теб е мястото на книгата в днешно време?
– Хубаво е и радостно, че въпреки сложните и трудни времена, в които живеем, книгата остава приятел и предпочитан спътник на хората. Апелирам всички, свързани с литературата и книгоиздаването, било то пишещи, четящи или други, да говорят постоянно за книгите, защото това е начинът, по който отделните читатели стигат до своите открития в това наистина неизбродимо книжно море.
Николай ВЕНКОВ
сн. Бранимир БОНЕВ
