От векове в християнството 15 август се отбелязва като Успение на Пресвета Богородица. На този ден според християнската религия майката на Исус Христос – Дева Мария, завършва своя земен път на 64-годишна възраст. Мария се молила в Елеонската планина, когато пред нея се явил архангел Гавраил, подал й палмова клонка и възвестил, че след 3 дни духът й ще бъде възвисен и ще се пресели в царството небесно. Светата Дева била погребана в пещера край Гетсиманската градина, а входът й бил затиснат с голям камък. Когато няколко дни по-късно камъкът бил отместен присъстващите намерили само плащеницата на покойницата, но не и нейното тяло.

Сред българския народ разговорно 15 август е наричан Голяма Богородица, а в Родопите Голяма чьорква. Култът към Божията майка е дълбоко почитан по нашите земи. И днес все още се смята, че тя помага на бездетни жени да заченат и да се сдобият с рожба. От този ден до 8 септември, когато е Малка Богородица жените не трябва да тъкат, да плетат и да шият, за да е здраво цялото домочадие. На Голяма Богородица се наричат и извършват жертвоприношения и курбани за здраве, организират се родови срещи. Освен това на 15 август се правят прогнози и за бъдещата реколта. Вярва се, че ако на този ден вали дъжд, следващата година ще бъде много плодородна. В някои селища на Голяма Богородица се извършват ритуали за здраве на воловете.
Според учените причината за популярността на култа към Св. Богородица е, че в нея българите са виждали не само майката на Божия син Исус Христос, но и част от старите езически култове към Богинята майка земя.

У нас над 200 са Божиите храмове – църкви и манастири, които носят името на Божията майка. Един от тези храмове е манастирът „Света Богородица“ в Арбанаси. В манастирската църква от векове се пази чудогворна икона на Дева Мария, на която тя е изобразена с три ръце. Оттук идва и названието на иконата „Св. Богородица Троеручица“. Любопитното е, че третата ръка не е част от изрисуваното изображение, а е направена от метал, най-често от сребро, а понякога и от злато.
Каква е причината за появата на тази трета ръка? Според едно от обясненията на светите отци трите ръце символизирали Триединството: Бог Отец, Син и Светия Дух. Според предание от IX век, в онова време живял един праведен богоотдаден служител, сириецът Йоан Дамаскин. Той произхождал от знатен род и бил на служба в двора на арабския халиф. Враговете на Йоан обаче му завидели за близките отношения с халифа и го наклеветили, че поддържа тайни връзки с императора на Византия и го приканва да нападне и да превземе халифата. Разгневен халифът заповядал да отсекат ръката на Йоан Дамаскин. Оклеветеният все пак успял да измоли да му дадат отсечената ръка. С нея той прекарал дълги часове в молитви пред иконата на Богородица.

И накрая чудото се случило, ръката му отново зараснала на мястото си. Йоан Дамаскин бил провъзгласен за светец, а оттогава отсечената му ръка започнала да се появява изобразена върху иконите на Божията майка. Дълго време официалната православна църква опитвала да се бори с тази трета ръка, която не била според нейните канони. Накрая светите отци били принудени да вдигнат ръце и да се примирят с третата ръка на Божията майка.

Що се отнася до чудоворната икона от Арбанаси според легендата Божията майка се явила на иконописец монах от Атон и му казала да нарисува нейна икона, която да отнесе и подари на манастир в българската столица Търновград. Монахът изпълнил повелята. След завземането на столицата от османците иконата изчезва за близо 300 години. Около 1680 г. местно овчарче чуло изпод земята женски плач. Силно изплашено то се върнало в селото и разказало на хората. Селяните отишли на мястото и сами чули тайнствения женски плач, носещ се под земята. След като разкопали, те извадили оттам изгубената чудотворна икона, която след посдтрояването на манастира, била поставена в него. През 1798 г. при едно от опожаряванията на Арбанаси Божията обител била погълната в пламъците, като оцеляла единствено чудотворната икона. Днес тя се пази като най-святата реликва. Според поверията лекува главно безплодие при жените, но помагала също и на проблеми с очите, стомашни и нервни заболявания. Единственото условие е човекът, който иска помощ от Божията майка, да е вярващ и да пристъпва към иконата и с добри помисли. Иконата е обкована със сребро, като обковът е направен по-късно от местен търговец, чието дете било спасено от Божията майка.

Малцина може би знаят, че в Арбанаси има и още една чудотворна икона на Божията майка – в манастира „Свети Никола” под бившата резиденция на Тодор Живков. Според поверието търсещият помощ трябва да залепи монета върху изображението на Божията майка. Ако монетата остане залепена, значи молбата му е чута от Богородица. Ако обаче падне, значи молещият се не е дошъл тук с дълбока вяра или има натрупани много грехове заради което му се пращат и изпитанията и болестите. За съжаление, за произхода на тази втора чудотворна икона не се знае нищо. Смята се, че тя лекува безплодие и женски заболявания, както и че изпълнява желания.
Чудотворна икона на Света Богородица има и в намиращия се край Свищов манастир „Покров Богородичен”. За нея също има запазени легенди. Според тях през турското иго богат бей имал жена, която била сляпа и не можела да зачене. Къде ли не водил беят ханъмата, по врачки и ходжи, но никой не могъл да и помогне. Българин го посъветвал да заведе сляпата в манастира „Покров Богородичен”, да се помоли пред иконата на Божията майка и след това да измие очите си с вода от лековитото аязмо. Като мюсюлманин беят не давал и дума да се издума жена му да прекрачи прага на гяурски храм, но самата тя паднала на колене пред него и го помолила да и позволи да опита. Накрая агата кандисал и завел сляпата в манастира. И чудото се случило. След като се помолила пред иконата на Богородица и измила очите си с водата от аязмото, ханъмата прогледнала. А няколко месеца по-късно заченала и родила здраво дете. В знак на признателност беят дал пари да бъде направен златен обков на чудотворната икона.

С иконата от Свищов е свързана и друга легенда. След като се разчуло за нейното чудотворство, в манастира дошла туркиня уж да се лекува. Тайно от монасите обаче тя отчупила златното кутре от изображението на Св. Богородица, скрила го в дрехите си и си тръгнала. След време туркинята забременяла, но детето се родило без пръсти на едната ръка. Това било възмездието на Божията майка за оскверняването на иконата й. След като крадлата върнала обратно тайно пръста на детето по чудотворен начин пораснали липсващите пръсти. Но без кутрето. То трябвало да напомня на майката за сторения грях и богохулство. Заради тази случка иконата от манастира „Покров Богородичен” е известна още и като Богородица със счупения пръст. Всъщност историята с откраднатия пръст има и продължение в съвремието. Преди години румънка също откраднала кутрета на Божията майка. Жената била баячка и била недоволна от това, че хората вместо да ходят при нея, се кланяли на чудотворното изображение. На връщане от Свищов, лодката в която пътувала крадлата със скрития в чантата и пръст, се разцепила и тя се удавила. Доста по-късно жена от Варна, на която Богородица помогнала в труден момент, дала средства за направата на нов пръст на мястото на откраднатия от врачката.

Иван ГЕОРГИЕВ