Имената на Дан Колов и Никола Петров са добре известни на всеки българин. Не са толкова много обаче хората, които са чували за Хари Стоев – борецът, също прославил името на малка България в десетки страни на три континента. Любимец на публиката в Чикаго, шампион на планетата по американска борба в полутежка категория, по-късно национален треньор и преподавател по борба и бокс. Запомнен с изумителната си техника и уникални хватки с крака.
В горнооряховското село Горски горен Тръмбеш обаче всеки ще реагира с гордост, споменете ли името на Хари Стоев. Родната му къща е в центъра на селцето, на нея освен венец на признателност има и паметна плоча: “В този дом е роден световноизвестният борец – шампион Хараламби Стефанов Стоев”.
Историята на Хари Стоев е достойна за филм със своите превратности и уникална съдба, донесла му световна слава. Роден е в Горски горен Тръмбеш през 1898 г. и започва работа едва 14-годишен. Тежката криза, породена от войните, обаче го принуждава да търси препитание в странство и заедно с шестима свои земляци поемат на гурбет в Америка. Там започва изнурителна работа в една каменна кариера с работници от всякакви националности. В почивните дни всички си устройват схватки по борба, които Хараламби (там го наричат Хари) печели наред. Името му започва да се свързва не само с исполинския му ръст, а и с многообразния арсенал от хватки, които той умело прилага срещу своите противници. После работи като строител, миньор, леяр и навсякъде разочарованието е огромно от нечовешката експлоатация. Така започва работа в пътуващ цирк и поваля на арената десетки професионални борци. Залавя се и с търговия – в град Милисън открива собствена “спицерия”, което е нещо като познатите у нас в миналото смесени магазини. На втория етаж на сградата – над магазина, той поставя тепих, където започва да тренира любимия си спорт – “кеч ес кеч кен” (в буквален превод “хвани каквото можеш”). Успоредно с търговията, Хари тренира усилено в един от местните спортни клубове, където много скоро попада в полезрението на тамошните треньори.
В края на Първата световна война Хари Стоев е име, сдобило се с огромна популярност по американските тепихи. Той става любимец на публиката, особено след като през 1919 г. побеждава тогавашния световен шампион Джини Майер. Следва времето на славата. За близо две десетилетия Хари Стоев изнася близо 2000 борби, жънейки невероятни успехи на тепиха. Името му става легенда в САЩ и Канада, а в Англия е кръстен “Човекът стоножка” – човекът, чиито крака струват един милион лири стерлинги. Паметни ще останат срещите на тепиха с именити кечисти като Хю Никълс, Франк Мартин, Били Едуард, Елмер Гътри… Вече е известен като Хенри Стоев, стават приятели с Дан Колов и тръгва да се бори по света. Отива в Англия, където печели 50 последователни срещи, същото става и във Франция, Германия, Португалия, Испания, Швеция, Италия, Унгария, Турция.
В един пролетен ден през 1935 г. Дан Колов се обръща към него: “Хари, да си идем в България”. Изненадан, той му отговаря: “Какво ще правим в България, старче? Тука виж – пари, слава, почести!”. Но Дан Колов е непреклонен и отсича: “Ще си идем, Хари. Като България никъде няма. И ще си идем, без никой да знае”. Дори не подозират какво следва… На 7 април 1935 г. пристигат на българската граница с влак. “На гара Драгоман митничарите видяха паспортите. Дръннали по телефона в София и ние, които смятахме инкогнито да пристигнем на гара София, се видяхме сред море от народ, който викаше и възхваляваше Дан Колов. А Дончо, свалил шапката си, кима на този и на онзи и плаче от радост, от умиление”, спомня си Хари Стоев.
Прибира се окончателно в родината, прекратява кариерата си и създава собствена школа, в която обучава спортисти, занимава се и с благотворителност. Материално подпомага вдовицата на друг свой приятел и съгражданин – Никола Петров. Дава лични средства за довършване на футболния стадион в морската ни столица Варна, за игрището в Ловеч, за ученическа трапезария в Перущица. Средства от Хари Стоев получават още много училища и приюти в селата Драганово, Белица, Ръжево Конаре… Заедно с Дан Колов дават средства и за родното въздухоплаване и по-специално за изграждането на аеродрума в Горна Оряховица. Самият Дан Колов умира през 1940 г. в родното си село Сенник в ръцете на приятеля си Хари.
Новата власт гласува доверие на Хараламби Стоев да развива борбата и той става треньор в ДСО “Урожай”, а през 1953 г. оглавява националния отбор по свободна борба и множество негови възпитаници печелят най-престижните отличия в света. Стоев става дори Герой на социалистическия труд и Заслужил майстор на спорта.
На него самия в не един щат в Америка му предлагат да получи американско гражданство. Подобна е ситуацията в Англия и Франция. Но Хари остава верен на родината и докрай запазва в джоба си поомачкания от годините и странстванията български паспорт. В едно интервю споделя: “Свършили сме по едно основно образование и десетки години сме вън от отечеството си. Не можем да се изразяваме литературно, но това не ни е попречило да бъдем винаги добри българи! Горди сме, че сме такива и такива ще си останем!” Такъв остава и до смъртта си.
Паметта на Хари Стоев пазят не само в родното му село. Най-малкото, което могат да направят, е да учредят турнир в памет на Стоев. “Успяхме да привлечем вниманието на децата. Първо го правехме в нашето село, но за да стане по-популярен, вече се провежда от “Локомотив” в Горна Оряховица и идват състезатели от цялата страна”, казва кметският наместник на Горски горен Тръмбеш Николай Йорданов. Поредното издание завърши преди броени дни. Близо 50 млади борци от седем клуба от Г. Оряховица, В. Търново, Севлиево, Стражица, Златарица и Елена взеха участие – от най-малките 7-годишни до родени 2010 г. Състезателят на СКБ “Локомотив” Костадин Суванджиев спечели приза “Хари Стоев”, а почетен гост на състезанието беше и неговият основател Николай Николов – председател на Сдружение “Възраждане на Горски горен Тръмбеш”.
Анатоли ПЕТРОВ