Гроб на високопоставена дама и порта с лика на Христос откриха на Трапезица

Приключва най-големият като държавно финансиране археологически сезон за старите български столици, част от който е и дългосрочният проект „Трапезица“. Той е успешен като резултати и поставените научни цели отчитат археолозите доц. Деян Рабовянов и доц. д-р Мирко Робов.
На практика завършва проучването на големия представителен комплекс около църква №4, за който се предполага, че е архиерейска резиденция на високопоставено църковно лице. Той вероятно е приличал на манастирите от Столично Търново и на Атонските манастири, но има и съществени различия. Подобно на Патриаршията на Царевец, която е с манастирски план, но всъщност е резиденция на патриарха, това е нещо подобно, разказа доц. Робов. През този сезон е разкрита неговата порта, която той определя като импозантно съоръжение. Дължината й е 5,5 м, а широчината 3,10 м. Това я прави близка по размери до третата порта на Царевец. Тя е с 3 аркови пояса, които са носили сводовото покритие. Част от единия е запазен. Той е от прецизно обработени камъни, подредени в правилни редове и измазани с хоросан. Върху една от широките фуги на северната страна при строителството на портата е поставено изображение-бюст на Иисус Христос, а до него има кръст със сакралната формула, означаваща „Иисус Христос побеждава“. Подовото ниво е изсечено в скалата.
Находките на този обект, за който се предполага, че е архиерейска резиденция, през настоящия сезон са сравнително малко. Интерес представляват 6 писалки, служили като средство за писане върху восък, който се е поставял в специално пригодено за целта гнездо в голяма дъска. С острия им край се е пишело, а с тъпия се е заличавало сгрешеното. Това поставя въпроса какво е било предназначението на западното крило на комплекса. Възможно е това да се окаже малък скрипторий, тъй като подобни писала се откриват предимно там, където е имало училища, но такова в този представителен ансамбъл едва ли е съществувало, посочва доц. Робов.
При разкопките в предишните сезони е установено, че храната в комплекса се е сервирала на големи плата, изработени в сграфито техника. В трапезарията беше открит рог от благороден елен, а тази година са открити много агнешки останки, което е било основната храна на обитателите. Намерени са зъби от глигани, харпун и големи куки за ловене на риба. Една от основните храни е бил дивият шаран, като екземплярите са били около 3-3,5 кг. Консумирани са и други големи риби като щука. Тези находки също са индикация за представителността на ансамбъла и високопоставеността на персоната, която го е обитавала. На мястото няма некропол, както и отпадъчни ями. Този и съседният от север комплекс при църква №3 са имали самостоятелни алеи, които ги свързват с основната вътрешна комуникация – широката улица между северната и южната порта на Трапезица, разказа още доц. Робов.
„Можем да кажем, че комплексът е изграден през 40-те години на 13 век, търпи промяна на плана и частична реконструкция малко след средата на 13 век. Просъществува до падането на Търново, когато е напуснат организирано, което е видно и от малките находки, които откриваме. С падането на Търново на практика е ликвидирана и столичната аристокрация, така че е нормално тези комплекси да бъдат изоставени“, уточни доц. Робов.
И тази година екипът на доц. Рабовянов е проучвал големия жилищен квартал до югозападната порта на Трапезица. Той е с представителни сгради както от Второто българско царство, така и от ранния Османски период през първата половина на 15 век, което донякъде е изненадващо за археолозите. Оказва се, че жилищният квартал от Османския период до голяма степен е унищожил предхождащите сгради от Второто българско царство. Интересно е, че от този Османски период засега се очертават две големи сгради от групи помещения с вътрешен двор, т. е. става въпрос поне за две представителни като обитатели имения или нещо подобно. Намерените при разкопките археологически материали свидетелстват за един много динамичен градски живот. Находките тази година са около 800, от които около 500 са само монетите. Има представени почти всички видове монети, циркулирали в Столично Търново – сребърни, медни, както и огромно количество керамичен материал, който най-добре онагледява епохата, поясни доц. Рабовянов. Поетапно бяха продължени и проучванията на некропола на църква № 22, която е била енорийски храм на населението в тази част на Трапезица и съответно последното място, на което то е отивало. Затова този плътен некропол продължава да затруднява доц. Рабовянов и екипа му, тъй като в рамките само на един археологически квадрат 5х5 м само тази година са проучени 30 гроба. Интерес представляват част от тези погребения, като това на жена. В нейния гроб са намерени сребърни копчета и кокетен златен дамски пръстен с перли и камък. Очевидно лицето, което е било погребано, е било с висок икономически или социален статус.
Грубите изчисления показват, че за експонирането на тези два археологически обекта за посетители, на обща площ 4 декара, вероятно са нужни около 600 хил. лв. финансиране.
Огромна част от Трапезица до момента стои непроучена. Археолозите са работили на около 10-15% от територията на хълма, което е около 70 декара, поясниха доц. Рабовянов и доц. Робов.
Николай ВЕНКОВ
сн. личен архив