Казват, че ако обичаш професията си, няма да ти се налага да имаш и един работен ден. За някои хора тя се е превърнала в мисия с определена цел – спасяването на човешки животи и вярна служба в полза на обществото. Героизмът и самоотвержеността са една малка частица от качествата на смелите мъже, които рискуват живота си ежедневно в опасни спасителни операции.
По стечение на обстоятелствата, 35-годишният великотърновец Станко Лазов намира своето призвание в пожарната служба. През 2005 г. завършва Академията на МВР – факултет “Пожарна и аварийна безопасност”, и веднага след това започва работа в пожарната служба във Велико Търново, откъдето е ѝ родом. Бойната му школовка започва няколко години по-рано, когато той и неговите колеги се налага да участват в различни мисии, в които се срещат с опасността очи в очи.
“По време на обучението курсантите идвахме на стаж в районната служба, участвали сме в гасенето на пожари, ходили сме на произшествия. С течение на практиката виждаш суровата страна на професията, но няма как от учебната скамейка да научиш абсолютно всичко”, споделя Станко Лазов.
Започва като началник дежурна смяна и поема денонощни 24-часови дежурства. След обособяването на Оперативния център през 2010 г. се обявява вакантна длъжност за началник-група, която той печели с конкурс. Освен че ръководи оперативния център, гл. инсп. Лазов е и началник-сектор “Пожарогасителна и спасителна дейност”.
Великотърновският пожарникар е бил свидетел на стотици фатални произшествия, но и до ден днешен не може да забрави първото си най-тежко такова. Близо месец, след като постъпва на работа, той и колегите му се налага да обработват тежко птп, при което челно се сблъскват “Опел Кадет” и камион, превозващ дърва. Опитният огнеборец си спомня за катастрофата, станала в района на Ново село, при която

от смачканите ламарини успяват
да извадят бременна жена, която по чудо оцелява

в зловещия инцидент. Въпреки огромните усилия обаче, баща и син загиват в нелепата катастрофа.
“Отговорността е голяма, но и за момент не съм помислял да се откажа”, категоричен е гл. инсп. Лазов. Ние отиваме не по задължение, а за да помогнем. Усещането да спасиш човешки живот е неописуемо, да знаеш че си помогнал. Виждаме мъката в очите на хората и тяхната благодарност е най-голямата ни награда, получаваш едно вътрешно удовлетворение.
Той споделя, че в такива ситуации много важна е екипната работа, а сплотеният колектив е опората, на която се крепи успешната мисия.
Сред задълженията му са обработването на масиви оперативна информация, взимането на бързи решения в напечени ситуации, както и адекватна преценка как да се постъпи в конкретната обстановка.
“В досегашната ми практика не се е случвало да има неотработен сигнал, дори да е имало многобройни и тежки произшествия винаги сме отреагирали, обяснява пожарникарят. Нормално е при мащабни произшествия да не достигнат хора, затова е създадена вътрешна организация, при която се извикват свободни от дежурство. Така успяваме да реагираме адекватно на всеки подаден сигнал.
След подаден апел за помощ, трябва да се реагира незабавно, средно пожарният автомобил изминава километър за минута, но има редица условности, с които огнеборците се съобразяват. Гл. инсп. Лазов си спомня за случай, при който в кв. “Бузлуджа” се наложило да гасят пожар, но автомобилът изобщо не успял да достигне до горящата сграда заради паркирани от двете страни на улицата превозни средства. Наложило се от 500 метра разстояние да хвърлят линии, за да достигнат до възпламененото жилище.
Многобройните сигнали, на които се отзовават, са също така и многообразни. Реакцията при апел за паднало в шахта коте и горяща сграда или тежка катастрофа със заклещени хора е една и съща – светкавична. Разбира се,

има и рекорд за получени сигнали
в рамките на денонощие – 69.

Това се случило по време на летния пожароопасен период преди 2 години, а през 2014 г. по време на големите наводнения броят позвънявания за 24 часа достигнал 60. Положителна тенденция, която началникът на оперативния център отчита, е спадът на подаваните фалшиви сигнали през последните години. След приемането на нормативната база и уредените в нея солени глоби за подобни злонамерени обаждания ентусиастите да пращат за зелен хайвер пожарникари рязко намалели.
Все пак се наблюдават и добронамерени фалшиви сигнали, при които хората неволно подават грешна информация с намерението да помогнат. При един такъв случай жители на великотърновски квартал повикали огнеборци, след като решили, че гараж, обвит в кълбета дим, гори. Оказало се, че собственикът просто си е запалил печка на твърдо гориво.
“Каквото и да се случи, винаги трябва да сме на линия”, споделя младият пожарникар. Работата е изключително интензивна и изисква да си винаги в готовност, да очакваш следващото обаждане. Инж. Лазов си спомня случай от миналото лято, когато, за съжаление, бяха открити удавени две момчета от дома за деца “Пеньо и Мария Велкови”. Тогава се хвърлят огромни усилия и средства за намирането на телата. Най-дългият преход, който извървява, е преди 2 години до Лунната долина в златаришко. Тогава подготвен екип поема дългия път към райското кътче, за да спаси момче, което решило, че се е натровило с гъби. Местността се оказва непристъпна за автомобил, затова

спасителите се движили близо 20 км по тесни
пътеки, за да достигнат до целта.

Най-голямата отплата за гл. инсп. Лазов е обаждане по телефона, няколко дни след това, от спасеното момче, което му благодарило.
За виделия какво ли не опитен огнеборец покъртителен си остава случаят с големите наводнения през 2014 г.
“Спомням си, че тогава бях на дежурство и бях един от първите пристигнали. Гледката бе неописуема, половин час след като бях минал през Прохода, ми съобщиха, че колите не могат да се движат. В тези моменти се налага да взимаш много бързи и адекватни решения, каква техника да привлечеш, на кого да докладваш”, разказва той.
Гл. инсп. Лазов участва и в потушаването на мащабни пожари като този във великотърновското село Беляковец през изминалата година. Благодарение усилията на пожарникарите биват спасени 10 имота от опожаряване. За своя принос в осигуряването на пожарната безопасност, спасяването и защитата при бедствия той бе удостоен с отличие в престижния конкурс “Пожарникар на годината”, който се проведе съвсем наскоро. Той бе сред победителите в раздел “Пожарогасителна и спасителна дейност”. За участието си в спасителната операция в потопената под вода Мизия пък получи награда от министъра на вътрешните работи. Въпреки многобройните отличия за приноса си в професията, старши инспекторът запазва ясна и простичка визия за нещата:
За човек, който си уважава професията, няма делник, няма празник, такава е съдбата на пожарникаря, отбелязва простичко той. Има случаи, когато при възникнало голямо бедствие се обаждаш и питаш колегите дали имат нужда от помощ, дори да си в почивка. Въпрос на вътрешна нагласа.
Гл. инсп. Лазов е благодарен, че работи в сплотен колектив с всеотдайни колеги. Той не крие удовлетворението си от постигнатите резултати в областта на превенцията по инициатива на директора на РД ПБЗН ком. Красимир Кръстев. Продължава съвместната работа с всички институции и служби в областта благодарение създаденото добро взаимодействие.
Ангажиран на 100 % с професията си, гл. инсп. Лазов прекарва всяка свободна минута със своето семейство. Когато има възможност, отделя внимание на една своя страст, останала от детските му години – футбола.
Мария НЕДЕВА, сн. пресцентър МВР