Георги Жеков: “Скочих пред колата в САЩ, за да не попадна в клиника за психично болни”

Георги Жеков е един от онези хора, които усещат и другите светове, които съществуват около нас. Докосва се до същества, които за мнозина остават скрити и неразбираеми. В тази друга реалност той попада след тежка катастрофа в САЩ преди осем години. Своите преживявания младият мъж споделя в поредица от книги. Последната е “Вселената в мен”. Книгата беше представена във Велико Търново преди дни. Тя няма нищо общо с книгите, които е писал до сега, тъй като в първата ѝ част той разказва своята лична история от първо лице, единствено число. Става дума за интензивната трансформация, която претърпял преди самата катастрофа, която описва донякъде в първата си книга. Георги разкрива, че това е споделяне, което не бил направил в продължение на вече осем години, защото смятал, че хората трудно ще приемат едни доста смущаващи моменти, които са свързани с тази трансформация. Младият мъж обяснява, че в нейния край бил загубил връзка с физическия свят такъв, какъвто го познаваме и че всъщност сам предизвикал катастрофата. Аз съзнателно осъществих тази катастрофа, буквално я материализирах, споделя той.
Жеков обяснява, че преди инцидента бил вътрешно неудовлетворен от ситуацията, в която се намирал. “Катастрофата беше възприета от всички около мен като самоубийство, но за мен тя беше единственият начин да премина напред и да запазя любовта и топлината вътре в себе си. Преди да скоча от движещата се кола на магистралата, да се засиля и да се хвърля на първата кола, която срещнах, аз видях бъдещето си, което ме очакваше в доста неприятна клиника за душевно болни, в която нямаше да се случи нищо добро. Да се хвърля пред колата, беше единственият изход за мен, ако исках да запазя душата си и да оцелея. Прекрачих много граници и много закони, за да се стигне до този финал с катастрофата”, откровен е Георги Жеков.
След като описва целия този процес, какво се случва след самата катастрофа – болницата и няколкото месеца на възстановяване, във втората част на книгата си младият мъж навлиза в теми, които са общовалидни и интересуващи голяма част от хората. Споделя своите мисли за това кои сме ние, защо сме тук, пише за природата на страха, за интимните ни взаимоотношения, за нашата ментална същност и т.н.
Младият мъж разказва още за навлизането си в едни свръхсетивни светове, в които съществуват определени създания. “Ако човек не е готов да се срещне с тях, това може да доведе до смърт на физическото тяло или до умствено разстройство. Това са неща, които все по-често се случват с все повече хора, за това исках да споделя моята лична опитност. При мен се отключи една енергия, която съществува от хиляди години, нарича се кондолини. Тя ме доведе до тези състояния, при които в един момент бях загубил връзка с действителността. Но най-важното нещо е, че за да преминем през подобен тип трансформация, е по-добре да използваме не енергията кондолини, а енергията на Христовото съзнание, защото кондолини е енергия, която е работила добре преди 2-3000 години, но е по-добре сега човек да не я използва и да не навлиза в нейните дерби, защото там се крият много опасности. Разполагаме с други врати, преминавайки през които ще можем много по-безболезнено да осъществим тази трансформация на съзнанието, за която говорим. Онази по-стара врата трябва да остане затворена, защото, използвайки я, със сегашното съзнание на хората много по-голяма би била опасността за едно психическо разтройство”, обяснява Жеков. При него тази енергия се е отключила преди самото преживяване.
По думите му ние сме чисти съзнания, души, които са тук, за да творят, използвайки осъзнато силата, с която разполагат. Според Жеков огромна е неосъзнатостта сред днешното общество, но все повече хора започват по един или друг начин да си задават въпросите и да търсят отговори чрез личните си преживявания. При по-голям процент от хората промяната идва от личните страдания, които преживяват, както беше и в моя случай.
Жеков разказва и за срещите си с духовните си водачи. “Те нямат форма. Някои хора ги виждат, други ги усещат. Аз лично ги усещах и ги чувах, но не ги виждах. Виждах други тъмни същества – демони, с които имах възможността да се сблъскам. Важното е човек да осъзнае, да повярва и да разбере, че те, така или иначе, съществуват и тези невидими светове са не по-малко реални от физическия свят, в който се намираме, но всеки сам до себе си стига до този момент, в който се докосва до тях малко по-съзнателно. Това не са същества от друга планета. Те са тук, при нас, сред нас във всеки един момент и от нас зависи как ще комуникираме с тях, защото те ни влияят във всеки един момент – било то светлите или тъмните”, признава той. По думите му изключително важно е как човек ще работи със собствената си същност. “Ние работим с тези сили, те са до нас във всеки един момент и в едното ухо ни шепнат светлите, а в другото тъмните. Ние правим изборите към които да се насочим, но в повечето случаи това е несъзнателно, разказва той. Със страховете си ги привличаме, но това са си безплътни същества, които използват нас, хората, като донори, от които черпят енергия. Те са си отделни същности, които не са създадени от нас, допълва младият мъж.
По думите му молитвата е най-близкият до хората начин, с който те могат да се предпазят от тъмните сили. Важно е да правим всичко с чиста вяра и намерения.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ