Евтим Милошев е един от най-успешните български телевизионни продуценти. Той заедно със своя екип гостува във В. Търново и региона, където започнаха снимките на новите 12 епизода от втория сезон на хитовия телевизионен сериал “Дяволското гърло” с подзаглавие “Есента на демона”. За да научи малко повече подробности, екипът на в. “Янтра ДНЕС” се срещна с него на снимачната площадка.

– Г-н Милошев, защо избрахте да снимате втория сезон на сериала “Дяволското гърло” точно във В. Търново и чия беше идеята?
– Още когато замислихме този филмов проект, решихме, че мястото, на което се развива действието, ще е и герой в историята. Така започнахме с Родопите и Смолян в първия сезон. Поради големия успех, на който се радва сериалът, сега правим втори сезон и по предложение на главния сценарист Иван Спасов избрахме В. Търново. Направихме го заради биографията на този град, заради това, че той е символ на властта и мощта на България, столица на Втората българска държава. Тогава имах известни колебания, защото, гледано от творческа гледна точка, В. Търново е много хубаво място за снимане, но в продукционно отношение е труден град с тесни улици, стръмни терени и други неудобства за екипа. В крайна сметка Иван беше категоричен, че историята трябва да се развие във В. Търново. От гледна точка на това, че първият сезон беше продаден в чужбина в 32 територии с общо население над 630 млн. души по света, средновековната българска столица също е изключително място за снимки и ще е добра реклама за страната ни. Можем да кажем, че тази история е измислена, написана и създадена от главния сценарист специално за В. Търново. В тази криминална драма градът също е герой. В нея има поредица от убийства, но тя по-скоро е история за справедливостта генерално – за това кой може да въздава справедливост, кой трябва да я получава и т. н. В. Търново е метафора на това, което искаме да разкажем.
– Има ли препратки към историята на града?
– Да, има, даже те не са просто към неговата история, а и към историята на България, защото тя се е случвала и се случва в този град. Това, че В. Търново съвсем наскоро бе официално обявено за историческата и духовна столица на страната ни също е признание за ролята, смисъла и мястото на града в миналото, настоящето и бъдещето ни.
– Ще има ли много кадри, в които ще се вижда В. Търново?
– Да, разбира се. Първо, защото е много кинематографично и е много красиво – начинът, по който изглежда В. Търново, разположението му, как Янтра го прорязва, цялата тази средновековна история на крепостта “Царевец”, “Трапезица”, старият квартал “Варуша”, Арбанаси. Това са изключителни, великолепни места. През живота си много пъти съм бил във В. Търново, никога не съм живял тук, но сега повече от две седмици сме в града, предстоят ни още два месеца, и се чувствам изключително добре. Не го казвам, защото правя комплимент, това е самата истина. И тази есен, с която и филмът е свързан, защото работното ни заглавие е “Есента на демона”, ми създава допълнително невероятно усещане.
– Предварително избирате дестинациите, на които снимате. В случая как направихте подбора?
– О, да. Ние с главния сценарист няколко пъти идвахме преди това, за да направим т. нар. огледи, да си изберем местата за снимки. Много от сцените във филма и историята той разви по конкретни локации, които си харесахме.
– Т. е., в някои случаи не сте избирали локациите според историята, а историята е писана според локациите?
– В много голяма степен е така, да.
– Вие вече снимахте във Великотърновския университет, в Общината, в един от местните хотели, бяхте в село Малки чифлик, сега сме в Стара болница.
– Избираме емблематични локации. Аулата на университета е изключително място с този изглед към Царевец и Трапезица, а като споменахме Общината, не мога да не отбележа подкрепата, която срещнахме тук от всички институции. Ние сме екип от над 100 души и от една страна, градът трябва да знае, че сме тук, а от друга, трябва да се съобразяваме с нормалния живот на хората, за да не им пречим. На няколко пъти направихме задръствания и имаше възмутени граждани от това, за което им се извиняваме, но това е сложен процес и е свързан с тонове техника и много превозни средства, някои от които по-големи. В тази връзка искам да благодаря на кмета Даниел Панов, на директора на ОД МВР ст. комисар Димитър Машов, на бриг. ген Иван Маламов, началник на НВУ “Васил Левски”, на ректора на ВТУ проф. д-р Христо Бонджолов, на Теодорина Димитрова, председател на Окръжен съд – В. Търново, на д-р Красимир Попов, директор на МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов” и другите, които ни подкрепят. Благодаря на града за гостоприемството, на местната власт и на всички, които ни помагат да направим най-доброто за проекта и за В. Търново.
– Къде още предстои да снимате?
– Из града имаме да снимаме още по разни улици и сокаци, много сцени са по хълмовете Трапезица и Царевец, доста в Арбанаси, в Самоводене имаме една локация. Надявам се да можем да снимаме в Преображенския манастир, защото това е изключително място, а съм много впечатлен и от игумена отец Георги. В Никополис ад Иструм също ще отидем. Д-р Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей във В. Търново, е невероятно ерудиран човек, с голям принос за разкриването на този древен римски град и той ни разказа интересни неща, за което сме му благодарни.
– Как се справят великотърновци като статисти?
– С голямо любопитство, отдаденост и отношение към процеса. На няколко пъти на различни места в града ме спираха хора, които искаха да участват като статисти. Ние работим и с курсанти от Военния университет. Впечатлен съм от тези момчета и момичета. Те са изключително дисциплинирани, отдадени и отлично влизат в самите сцени. В нас има много позитивна енергия от начина, по който се чувстваме във В. Търново. Това ни е сравнително непознато място, но както казваше Стефан Цанев, “Ежедневието те ослепява”. Когато попаднеш някъде за първи път, когато виждаш хората, местата, средата, ти виждаш много неща, които човек, който живее постоянно на това място, спира да забелязва. Ние сега сме в ситуация, в която ги виждаме, удивляваме се и се вдъхновяваме от това.
– Кои са актьорите този сезон – същите като в първия или други?
– Само Теодора Духовникова и Владо Карамазов, които играеха главните роли в първия сезон, са същите. Всички други са абсолютно различни, защото предишната история приключи в Смолян. В актьорския състав има много ярки имена. (Бележка на автора – на снимачната площадка видяхме Димо Алексиев, Мариан Вълев, Асен Блатечки, Ирмена Чичикова.)
– Имате ли рецепта за успешни филми, сериали и риалити формати, след като вашите продукции са сред най-харесваните и обичаните от българските зрители?
– Благодаря ви за оценката. Скоро предстои да заснемем епизод номер 1000 от всичко, което сме снимали изобщо като проекти. Това е голям опит и натрупването му е изключително важен елемент, за да можеш да подобряваш и усъвършенстваш процеса. Рецепта няма или тя е по-скоро да обичаш това, което правиш, да си му отдаден, да му принадлежиш, да мислиш и живееш с това. Другото е да имаш интуицията да намираш историите, които да са интересни на зрителите, да са им близки, да припознават в тях живота си, проблемите си и да може да ги докосват. Звучи общо, но всъщност е много конкретно.
– Всички казват, че в България е трудно да се снима кино, но сякаш с успехите си оборвате това твърдение. Как се справяте толкова добре?
– Да се снима кино е трудно навсякъде. Глобалният пазар като цяло затруднява локалните продукции, защото едно е да правиш проект за конкретен пазар, както в случая България, друго е да правиш проекти за световния пазар. Разбира се, и второто не е лесно, затова казах, че продажбата на “Дяволското гърло” в толкова много територии извън страната ни и достигането до милиони чуждестранни зрители е огромен успех. Напоследък ситуацията е трудна с тази дълга ковид пандемия и сегашния сериозен глобален конфликт, енергийната криза, икономическата ситуация. Всичко това е нещо, което засяга жизнените ни стандарти и културата и забавленията са първите неща, които страдат и от които се лишаваме. Ние се борим и компенсираме трудностите с големия опит, който имаме, и с познаването на процеса, работейки по най-добрия, най-бързия и най-икономичния начин да го направим, но не и за сметка на крайния продукт. Най-сложното е да се борим с времето, защото то е най-скъпото нещо във филмопроизводството. Ние работим 6 дни в седмицата по 12 часа на ден с 1 час обедна почивка. В почивките се подготвя това, което предстои. В 22,30 ч. в базата, където спим, няма почти никой буден, защото сутрин се става между 4,30 ч. и 6,30 ч. Това е тежък физически и психически труд. Трудности има, но гафове гледаме да не правим, защото ни струват скъпо.
Николай ВЕНКОВ
сн. Бранимир БОНЕВ