Млад и успешен, открил своето призвание. Това е архитект Драгомир Йосифов. Роден във Велико Търново, той завършва електротехникума в Горна Оряховица. Драго изкарва казармата през 2000 г. и започва да учи история във ВТУ. По това време обаче е бумът на строителството и предприемаческият дух в него проговаря. Решава да си направи фирма за довършителни работи, имал около 40 работници.
Започнах да се занимавам със строителство, защото съм човек, който усеща пазарната ниша. Не съм си мислил, че ще се занимавам някога със строителство и архитектура, но животът сам ми подсказа какво да правя, споделя Драго. Работата го запознава със строителния техник Румен Кънев, който се занимавал и с проектиране на малки сгради. На Йосифов му станали интересни чертежите, самото проектиране и започнал сам да се образова. Купува си един от първите лаптопи в града, инсталира си архитектурни програми и започва да се самообучава. В един момент попаднал на информация, че фирма, специализирана в търговията с битови домакински електроуреди иска да си направи във Велико Търново склад за Централна Северна България. Драго решава да се пробва и къде наистина, къде на шега прави идеен проект, изпраща го на фирмата и изненадата му е голяма, когато от там го канят да участва в следващия етап на проектирането. Йосифов изпада в паника, но е убеден, че ще се справи, както и става.
Станал свидетел на успеха му, Румен Кънев му предлага да зареже довършителните работи и да започне да се занимава основно с архитектура. Бъдещият архитект не се колебал дълго. 2004 г. завършва история, а две години по-късно започва да учи архитектура, защото осъзнал, че това е неговото призвание. 2006 г ме приеха във Варна, но тогава все още беше бумът на строителството. Млад човек съм, казвам си, че един път валят пари от небето и е по-добре да работя, вместо да уча и да ги изгубя. Отказах се от студентството, за да може да проектираме и да работим, усмихва се арх. Йосифов.
През 2009 г., когато кризата вече настъпва, един професор се обърнал към него и му казал: “Драгомире, запомни от мен, че по време на криза може да направиш само две важни неща – едното е да учиш, а другото – деца!”. Драго го послушал и направил двете. Отново влязъл да учи архитектура, завършил за 3 години и половина. След това изкарал втора магистратура, свързана с опазване на културното наследство. Взел сертификат, който му позволява да проектира и паметници на културата.
Нямаше как да не го направя, защото аз и без това съм болен на тема история още от дете. Дядо ми Драган Алексиев беше историк. Той е първият директор на ОУ “Св. Патриарх Евтимий” във Велико Търново, разказва Драго. Благодарен е на Захари Бояджиев, запознал го с много хора, които работят археология и паметници на културата. Мисля си, че не съм посрамил нито него, нито проф. Хитко Вачев, който за мен е човек с голямо Ч, признава успелият великотърновец, който вече е докторант на Варненския университет. Сега Драго пише докторантура за средновековните манастири на Царевград Търнов в периода 12-14 век. Вплита археологията и архитектурата, чиято симбиоза не е достатъчно изследвана до този момент.
Занимава се с културно наследство, въпреки че там няма достатъчно пари, защото му е безкрайно интересно. Освен много знания, човек трябва да има сърце за тази работа. Тези обекти са ми най-ценните, а една от болните ми теми е хотел “Цар Борис”. С него е свързана дипломната ми работа. Мога да кажа, че го познавам в детайли. Сигурен съм, че един ден ще бъде направен и възстановен по най-добрия начин, убеден е той. Друг обект, с който му е било интересно да се занимава, е бившето английско консулство в София.
Сега арх. Драгомир Йосифов работи предимно частни къщи. В последните години се наблюдава тенденция хората да си купуват имоти в стария град на Велико Търново, които превръщат в къщи за гости. Тази работа е много специфична, затова много колеги не искат да се занимават с нея, пояснява той.
Великотърновецът участва при проектирането на парка с миниатюрите в подножието на Царевец. Сега украинските инвеститори, с които работи тук, са го поканили да стане част от екипа, който ще изгради подобен парк в Атина.
Младият архитект разказва с усмивка и за Американския квартал, който вече се оформя в местността Козлуджа. Всичко тръгнало, когато Драго си купил 1 декар там, за да си строи къща. Решил да вземе съседен имот и за брат си. Мястото е уникално – близо до гора и с невероятна гледка. Не е нужно да пътуваш 20-30 км до някое малко селце, за да търсиш спокойствие, когато то е съвсем близо до теб. Това село го имаш в града, но никой не го осъзнава, обяснява Йосифов. За него това е “Ориндж Каунти” на В.Търново, защото там застрояването може да е до 7 метра. Мястото позволява да се правят само китни къщички с басейнчета и добре оформени дворове. Не излиза и много по-скъпо – човек ще си купи такава къща, отколкото апартамент в града.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив