Добрин Пелтеков – Джубар между класната стая, DJ пулта, композирането и ретро машините

Публикувано на пт, 24 Ное. 2017
808 четения

Музикантът е свирил с групи в цяла Европа и има куп музикални успехи в
Дания. Сега заедно със саксофониста Майс Сакс правят свое шоу у нас.

Добрин Пелтеков, по-известен като Джубар, е едно от популярните лица в музикалните среди в България. Великотърновци познават музиканта от многобройните му изяви в местните клубове, вече три години негово запазено място е и DJ пултът. Обиколил е цяла Европа с различни групи, но най-дълго – цели 10 години, се е задържал в Дания, където българинът е направил завидна кариера, като негови авторски песни няколко пъти са оглавявали музикалните класации на страната. Въпреки успехите зад граница, Джубар е избрал да се върне в родината и след различни превъплъщения в сферата на бизнеса отново е намерил спасение в музиката. Сега е част от състава на Градския духов оркестър, където свири на кларинет. Поредното предизвикателство, с което се справя повече от успешно, е учителската професия. Вече трети месец той води часовете по музика на учениците от 5, 6 и 7 клас в ОУ “Св. Патриарх Евтимий”.

Да “събуди”
интереса на децата
към изкуството

е приел за своя мисия в класната стая Добрин. Затова неговите часове са нестандартни, а в тях гостуват звезди и интересни личности. През октомври педагогът срещна своите възпитаници с рок легендата Звезди от група “Ахат”, който дойде заедно със своя приятел и колега от Tri O Five Десислав Иванов – Десо, и успя да ги включи във виртуален разговор през интернет с композитора Стефан Диомов. След това заведе при своите ученици пътешественика Пламен Узунов, обиколил над 70 държави на пет континента. Вчера незабравим урок за етно музиката пред децата изнесоха музикантите от група “Оратница”. Съвсем скоро в часа на г-н Палтеков ще гостува и Мери от поп-рок групата “Мери бойс бенд”.
Добрин споделя, че е решил през цялата учебна година да среща своите ученици с популярни изпълнители и музиканти от българската поп, рок и народна музика, със спортисти, учени, хора на изкуство. “Моята първа цел е да покажа на децата, че музиката е изкуство, което може да им донесе много радост и обич. Надявам се, че благодарение на тези срещи с известни музиканти ще успея да предизвикам интереса им към хубавата българска музика. Общуването с такива хора разширява мирогледа на децата. Сега те си мислят, че е достатъчно да се появиш в Х фактор или в някое друго музикално реалити, за да станеш звезда, а не е така. Успехите се постигат с много труд и упоритост, а от разговорите с тези интересни личности ще разберат с какви трудности се сблъскват възрастните по пътя към успеха”, обяснява г-н Пелтеков.
Да се върне отново в училище, но като преподавател, музикантът решил съвсем спонтанно, след като тази година се дипломирал в специалност “Педагогика на обучението по музика” във ВТУ. “Преди много години бях учител и преподавах от 1 до 11 клас. Въобще нямах намерение да практикувам тази професия отново. Но като видях обявата за свободното работно място, нещо ме подтикна да си подам документи и взеха, че ме одобриха. В началото се страхувах, но нещата потръгнаха. Не очаквах, че ще ми бъде толкова хубаво сред децата”, усмихва се педагогът.
Добрин Пелтеков признава, че е щастливец, защото е успял да сбъдне младежката си мечта. Той е от Стара Загора и е възпитаник на музикалното училище в града. Още като ученик заедно с приятели направили група, а целта им била един ден да отидат да свирят в чужбина. Макар и поотделно, всеки от тях я постигнал. “Всички кандидатствахме в тогавашния ВМПИ – Пловдив, защото имаше възможност да се учи задочно. Това ни даваше възможност вечер да свирим по ресторантите и да се развиваме. Изкарахме 2-3 семестъра, после всеки замина с различна група в чужбина”, разказва Джубар.

Неговото първо
излизане в чужбина е
през 1990 г.
в Гренландия.

“Ние бяхме втора или трета българска група, която свири там. После колелото се завъртя и тръгнахме из Европа, Норвегия, отново Гренландия. Докато не избрах да се установя в Дания, където живях 10 години. Там се занимавах най-вече с музика, и то доста успешно. Винаги ще бъда благодарен на тази страна, че ми предостави възможност да се развивам. Първоначално свирих в една група, с която обикаляхме цялата страна с огромен автобус. Вътре имаше отделни помещения, легла, такова нещо бях виждал само по американските филми. После се запознах с моя бъдещ колега Флеминг и направихме дуо. Цели седем страхотни години съм работил с него по топхотелите на Дания. Бяхме разработили уникален продукт, който тогава никой друг не предлагаше. И сега се справям много добре с компютърните технологии, а първия си купих още през 1991 г. и се научих да програмирам. Така започнах да правя компилация от музика, върху която свирех соло на кларинет и саксофон, а Флеминг пееше. Беше нечувано за датчаните. С моя колега записахме няколко песни заедно, а една от тях се задържа доста дълго в музикалните класации, което помогна да станем известни”, връща се назад в годините Добрин.

В Дания е успял
да направи и собствено звукозаписно студио,

а при него идвали куп музиканти да записват, аранжират и програмират музика. Българинът е и първият носител на наградата за MIDI програмиране от конкурса “Дух в машината” през 1994 г.
Въпреки успехите, Дания омръзнала на музиканта и той решил да си опита късмета в Англия. “Това беше голям скок надолу за мен, но сътресението беше най-вече в социално отношение. Пътувах всеки ден по 180 км до работното си място. За някои тя може да е мечтаната работа, защото по цял ден гледах филми. Бях ангажиран в малка фирма, която имаше договори с големи компании от ранга на Юнивърсъл, Парамаунт Пикчърс и Уорнър Брос. Преди филмите да излязат за продукция на DVD, ние ги проверявахме за аудио- и видеопроблеми, дали работи добре менюто на диска и т.н. От сутрин до вечер пред мен се въртяха само филми. “Ванила Скай” например, съм го гледал 27 пъти на различни езици, включително и на арабски. Омръзна ми, нямах никакво свободно време. Не смятах, че така трябва да продължи животът ми”, разказва Джубар. Така след две години на Острова той отново решил, че е дошло време за промяна и избрал да се завърне в България.
През 2003 г. съдбата го довела във Велико Търново, където живее и работи вече 13 години. “В началото си

купих камион –
бетоновоз, и направих фирма,

която да разнася бетон по обектите. Това беше първият частен камион в града, който имаше 12-метрова лента. Бизнесът ми продължи успешно 2 г. Получих предложение да продам камиона и слава Богу, че го направих, защото само два месеца по-късно дойде кризата и строителството почти замря. Започнах да опитвам да правя различни неща, дори по едно време бях охрана в казино. После отново се върнах към музиката – записи, аранжименти, участия”, споделя Джубар.
Диджейството е поредното му творческо хрумване, с което се е заел преди около 3 г. Заедно със саксофониста Майс Сакс, който е негов приятел от ученическите години, са направили свое музикално шоу. Дуото обикаля цялата страна с три свои програми – смуут джаз, ретро и хаос музика.
Ангажиментите в класната стая, по клубовете и с оркестъра Добрин Пелтеков успешно съчетава с композиране. Той вече е автор на детски мюзикъл, който беше представен от учениците на СУ “Емилиян Станев”. По оценката на специалистите той е “създал великолепни песни, танци и инструментални епизоди – жизнерадостни, близки до светоусещането на малките изпълнители, едновременно модерни и достъпни, ефектни и характеристични, извайващи със звук богата палитра от образи и емоционални състояния”. Първата му детска песен “Първи клас” е посветена на дъщеря му Дара, която дори я изпълнява в клип. Парчето е чудесно, с модерно звучене с дъп степ. “Опитах да го разпространя, пращах го на радиостанции, но единствено 3-4 учители във Варна, София, Велинград и Велико Търново го използваха за откриване на учебната година”, не крие огорчението си музикантът.
Негова страст са ретро машините, запален почитател е на марката “Мерцедес” и моторите тип “Чопър”. “Първия “Мерцедес” си закупих през 1995 г. После се сдобих с олдтаймер – модел 110 от 1964 г., който реставрирах в почти перфектно състояние, но поради преместването ми в Англия се наложи да продам”, обяснява Добрин. Като всеки истински рокер той използва свободното си време, за да обикаля с мотора си, пременен изцяло в кожени доспехи.
Златина ДИМИТРОВА
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново