Да бойкотират с неучастие всички постановки на търновския театър се заканиха преди седмица артистите, които работят на граждански договор в културната институция. Заради тежкото финансово положение на МДТ “К. Кисимов”, те не са получавали своите хонорари от 4 месеца. На събрание хористи, балерини и музиканти обявиха, че няма да излязат на сцената, докато не получат заработените от тях средства. За спешна среща със зам.-министъра на култура Боил Банов и с кмета на Община В. Търново Даниел Панов настоява още колективът на театъра.
Както “Янтра ДНЕС” писа, МДТ има неразплатени разходи за около 450 000 лв., а това го обрича на финансов колапс. Само за първите пет месеца на годината театърът е натрупал дългове за близо 190 000 лв. 264 000 лв. са задълженията за 2014 г., а за да ги погаси, от МК ще одържат по 33 000 лв. от лимита на театъра в следващите осем месеца. Говори се, че в министерството обсъждат смяна на директора Христофор Йонов със служебен такъв.
– Г-н Йонов, успокоиха ли се страстите в театъра, след като само преди седмица част от артистите бяха готови да бойкотират участието в постановки?
– На този етап обстановката е спокойна, а недоволството на хората наистина е оправдано, макар че много от тях не са запознати с цялостното финансиране на театъра и дълбочината на проблемите. Всеки е дал коректно труда си и иска да си получи възнаграждението на време и не го вълнува какви са причините за това. Опитах се да обясня на хората и някои разбират, но има и такива, които продължават да мътят водата. Най-лесно е да се хвърли цялата вина за тежкото финансово състояние на театъра върху мен.
– Остава ли отворен проблемът със закъснението на заплатите и неизплатените хонорари за четири месеца?
– Хонорарите на хората, ангажирани по граждански договор, още не са изплатени, а авансът на щатните служители в театъра закъснява вече със седмица. Имах разговори в МК, но от там ми отговориха, че докато не си получим субсидията от Общината, няма да ни отпуснат и аванса. Така че на този етап ние сме обвързани със субсидията, която е, цитирам, за “изплащане на консумативи (ТЕЦ, горива, ел. енергия и др.), хонорари и постановъчни средства”. От министерството очакват да получат тези пари, за да ни гарантират аванса, но парадоксът е, че все още няма подписан договор между МК и Община Велико Търново. Така че всички, работещи в театъра, ставаме заложници на отношенията между тези две институции. Затова повече от година се опитвам да организирам съвместна среща с кмета Даниел Панов и представител на МК, но без резултат. Винаги съм бил добронамерен и отворен за конструктивен диалог и сътрудничество с всички, но, за съжаление, досега никой не е пожелал да чуе нашите проблеми и заедно да потърсим възможности да се справим с тях. Ако не могат да ни помогнат, нека поне не ни пречат да работим. Още преди година очаквах какво може да се случи и исках да предпазя театъра, но за съжаление получих само обещания, не и реална подкрепа. Сега съм убеден, че МДТ целенасочено става жертва на сценарий за умишлено влошаване на финансовото състояние на театъра и обявяването му в несъстоятелност.
– Кой има интерес от това?
– Много е просто. МДТ е ситуиран в сърцето на града и от години растат апетитите към земята и сградния фонд на различни икономически групировки.
– С този заговор за умишлено довеждане на театъра до фалит ли да си обясним и слуховете за готвена смяна на директора?
– Слуховете за моето уволнение са силно преувеличени, както бих перифразирал Марк Твен. Не знам от къде идват те, но няма да крия, че те тръгнаха още след като спечелих конкурса за директор. Говореше се, че ще бъда свален още след първия месец, после станаха два месеца и така до ден днешен. Има хора, които се занимават само с разпространение на слухове и разпращане на доноси. Аз на слухове не вярвам, а на факти, доказани с документи, но такива по отношение на моя бъдеща смяна на този етап няма. Имах среща със зам.-министъра на културата Боил Банов и му изложих в дълбочина проблемите на нашия театър. Той самият също е бил театрален директор, знае как стоят нещата в нашата сфера и прояви разбиране, но за уволнение въобще не е ставало дума.
Няма да крия, че зад всички тези интриги стоят лични интереси. Има едно лоби в театъра, което иска връщане на предишния директор. Всичко е на личностна основа, да не говорим и за прекалено близките отношения на част от състава с бившето ръководство. Никога не съм казвал нито дума против моя предшественик, винаги съм бил лоялен и съм пазил името на институцията, но истината е, че много хора не ме харесват заради принципа или пък заради тясното си приятелство с предишния директор. Те смятат, че всичко в този театър трябва да се решава по роднински.
– Само неработещата методика на МК ли е причина за тежкото финансово състояние на театъра?
– Основна причина е сгрешената методиката, но имаме и вътрешни конфликти. Когато встъпих в длъжност, целият репертоар на театъра беше изигран на всички възможни сцени в страната и за него вече нямаше публика. Единственото ново заглавие беше “Двубой”, което аз трябваше да довърша, но този спектакъл не беше печеливш. Нямаше време да работим над други заглавия до края на сезона, затова само за една седмица и с минимални средства възстановихме “Прилепът”, за да има какво да играем.
Огромен проблем, който заварих, бе и разбитото звено на драмата. Когато поех театъра, един актьор беше напуснал, а две от актрисите излязоха по майчинство. Така трупата от 10 човека беше редуцирана до седем, а това бяха все водещи артисти, които изпълняваха главни роли. Това беше причината да не можем да играем спектакли на драмата. Опитах се да реагирам гъвкаво и бързо направих холивудски концерт с диригент от Виена, с когото театърът за първи път имаше честта на работи. Направихме и няколко кастинга, но не успяхме да попълним драматичната трупа, защото времето на тяхното провеждане беше неудачно. Младите от НАТФИЗ вече бяха излезли във ваканция и се явиха най-вече самодейци. Едва в началото на новия сезон ангажирахме момче и две момичета да заместят титулярите.
Не мога да премълча и упорството на няколко актьора от драматичната трупа. Те не позволиха да се направят две заглавия още през октомври м.г. – “Тартюф” и “Госпожа Министершата”, които бях договорил на половин цена, за да свием разходите на театъра. Но заради бойкот и нежелание тези актьори да работят с режисьора, излезе само “Госпожа Министершата”, и то чак през февруари т.г. Такива вътрешни борби с колектива водя откакто съм на този пост, но всичко рефлектира и върху самите хора, защото не очаквам да се пенсионирам като директор. Идвам за година, две или пък четири, но за хората, които работят тук, както и за нашата публика всичко това е пагубно.
В солистичния състав също се образува огромна дупка. Две водещи солистки заварих в майчинство, други две забременяха и се оказа, че съставът тотално се оголи. Флора Търпоманова, която е лидер на единия синдикат в театъра, от самото ми встъпване в длъжност не е спряла да бойкотира работата ми, било то като солистка, която постоянно намира начин да откаже възложените задачи, или като пише доноси до МК за конфликти на интереси. Обвинява ме, че съм поканил да пеят в театъра сестра ми (певица с огромно международно признание, наградена от МК с голямата награда “Златен век”) и съпругата ми. Истината е, че те, както и аз, сме участвали напълно безвъзмездно – без хонорар в някои концерти или спектакли, за да подпомогнем театъра и колегите.
Така че причините за финансовия колапс, пред който сме изправени, са комплексни, но основният проблем е заради самата методика. Ще дам само един пример. Приходите на театъра за 2014 г. по настоящата методика са 742 080 лв. Но ако направим изчисленията според старата методика от 2011 г., приходите ни щяха да бъдат с 428 500 лв. повече. Разликата наистина е огромна и много съществена за нас. От тази методика страда не само нашият театър, но и сродните институти в цялата страна. Още по-тревожното е, че тази методика се променя вече няколко пъти със задна дата. Например през март ни казват, че сменят методиката с януарска дата, а ние вече три месеца сме работили и сме си правили разчетите по други правила. Това се случва вече няколко пъти. Всички театри страдаме от тази непоследователна политика на МК.
– Очевидно държавата няма пари за изкуство и се налагат радикални мерки за оцеляване, но какви?
– Заедно с директори на водещи културни институти в страната участвах в среща на Българската асоциация на работодателите в областта на културата. Заедно написахме писмо до зам. министър-председателя, министъра на културата, председателя на Комисията по култура и медии в НС, председателя на БСК и синдикатите в областта на сценичните изкуства. В него настояваме за спешни антикризисни мерки, които да оптимизират издръжката на музикалните театри. Оказва се, че дори в почивните около два месеца театрите също трябва да заработват пари. Грубо казано, ако нашият театър не работи един месец, ние автоматично сме на минус със 100 000 лв. Ако не бъде направена промяна в методиката на субсидиране час по-скоро, театрите масово ще фалират. В затруднено положение са дори културни институти, които нямат проблеми с публиката, като музикалния театър в София например. Не можем да сравним столицата с 3 млн. потенциални зрители с нашия град от 50 000 души, нали?.
В тази връзка всички театри в страната имат готовност да започнат протестни действия. Трябва да се обединим с нашите състави, защото от това зависи бъдещето на нашето изкуство. В музикантската гилдия сме само около 1500 души в страната. Аз самият съм музикант. На тази професия човек се посвещава от най-ранно детство и се труди цял живот, за да се развива. Отношението към нас е обидно, а за заплащането да не говорим. Трябва да се обединим и да предприемем нещо, защото е недопустимо стартовата заплата на един музикант от около 400 лв. да е по-ниска от тази на един чистач. В същото време една от малкото професии, които са конвертируеми зад граница, е музикантската. Езикът на музиката е универсален, а наши изпълнители свирят и пеят в най-добрите театри по цял свят. Но с културната политика, която се води в нашата страна, тези хора, вече обучени у нас, ще напуснат завинаги страната.
– Упорито се говори, че от есента търновският театър може да стане общински. Как ще се отрази такава реформа на културната институция в старата столица?
– Една такава реформа ще се отрази пагубно за оцеляването на театъра. Само средствата за заплати на нашия състав са около 1,5 млн. лв. Съмнявам се, че Общината може да подсигури такова финансиране, а да не говорим за останалите разходи – ток, вода, парно, режийни, поддръжка на сградния фонд. Не знам коя община, с изключение на столична, може да даде около 2 млн. годишно да финансира театъра си.
– Споделихте, че търсите диалог с Общината, а получавате ли някаква подкрепа?
– Винаги съм срещал в лицето на директора на Дирекция “Култура” Нелина Църова разбиране и желание за съдействие, но дотам се простират нейните правомощия. През зимата, когато нямахме парно, г-н Панов ни помогна, като изпрати фирма да го ремонтира срещу заплащане, разбира се, за което сме им благодарни. Имаме и обещана субсидия в размер на 5000 лв. за реализирането на историческа пиеса “Величието Асеневци” във връзка с честването на 830 г. от въстанието на Асен и Петър.
Общината помага, но и пречи. Един от основните проблеми, от което зависи и нашата публика, е огромната конкуренция, с която сме принудени да се борим в нашия град. При положение, че сме на делегиран бюджет и отчитаме всяко продадено място, културният афиш в града е пълен с гостуващи състави. В месеца има поне пет гостуващи спектакли. Да не говорим, че В. Търново се превърна в постоянна сцена на софийската, русенската и на бургаската опери. Ние сме принудени да пътуваме из страната, за да се издържаме, а нашата основна задача е да правим продукция, която да представяме на търновска сцена. Тогава и продукцията ни излиза и най-евтина. Парадоксалното е, че не ни приемат в нашия град, а навсякъде в страната играем в пълни салони. Вчера във Видин например бяхме аплодирани от 800 души публика. Как да печелим, когато пред сградата на театъра редовно се продават билети за чужди събития? Освен това нашите рекламни винили се късат, а чуждите висят.
В същото време има градоначалници, които пазят своята територия от всякакви външни събития. Така е например в Русе, чийто театър всеки месец има отворена сцена за изява в нашия град. Когато ние направихме опити да гостуваме на русенска сцена, от там ни отговориха, че те си имат театър и опера и нямат нужда от гостуваща продукция. Такъв отговор получихме и във Видин, където от Общината все по-трудно ни предоставят зала, защото кметът спира външните трупи, за да подпомогне техния театър. Така е и в Пловдив, и в Стара Загора. Когато бяхме на среща при министъра дори директорът на националната опера акад. Пламен Карталов изрази публично своето недоволство от гостуването на русенска опера в НДК, защото му отнема зрители, забележете в един 3-милионен град като София. Какво да кажем ние за един град с 50 000 жители, където месечно се случват поне по десет културни мероприятия , а икономическият статус на хората е нисък. Оказва се, че за нашия театър няма място във В. Търново. За да представим наш спектакъл или премиерно заглавие, ние сме принудени да търсим незаета от гостуващите трупи дата. Отдавна искам да се разберем в тази посока, но досега без резултат.
Преди повече от година представих моята концепция и идеи за културно развитие на г-н Панов. Би могло да се направят изявите на “Сцена на вековете” като коопродукция между нашия театър и Софийска опера. Да се ползват наши солисти, музиканти, хористи, статисти, техническо обезпечаване и по този начин дори една малка част от прихода да остава в нашия театър. Бих могъл да привлека най-добри имена от световната оперна сцена за едно наистина международно събитие на Царевец, което да си е наше, по-евтино и на града, без да сме зависими от Софийска опера. Ресурсът на МДТ е крайно ограничен и само със собствени сили това е невъзможно. Бях получил обещания от Общината за подкрепа било то като логистика или намиране на спонсори, но засега това остава само в сферата на добрите пожелания.
– Как ще се справите с всички тези проблеми. Ще оцелее ли театърът?
– Театър винаги е имало, дълбоко вярвам, че и за в бъдеще ще има. Културата е тази, която прави нашата национална идентификация и гордо самосъзнание. Културата е тази, благодарение на която държавата ни България е успяла да се съхрани през всички тези бурни векове на историческо съществуване. В момента културата е единствената ни, образно казано, позитивна визитка, която ни прави уникални и с която да се гордеем пред света. Горещо разчитам на мъдростта на местната власт. Ще бъде много жалко, ако само заради икономически или политически интереси държим в агония или затворим вратата на нашия културен храм и да се позволи да бъде унищожен, този път завинаги.
Златина ДИМИТРОВА
сн. архив
