Димитър Багрилов е един от най-активните и изтъкнати търновци през 19 век – учител, художник, общественик. Той е роден на 16 октомври 1866 г. в занаятчийското семейство на Николчо Бояджиев в Търново, където завършва средното си образование, след което заминава да следва в Белгия. Там изучава многоуважаваната специалност по онова време “Гробищна архитектура”, но преди дипломирането си заболява и постъпва на лечение в санаториум в Швейцария.
След завръщането си от Европа, търновецът променя фамилията си от Бояджиев на Багрилов.
Професионалният му път започва като учител по рисуване в Пловдив, а през 1895 година е назначен на същата длъжност в Мъжката гимназия “Свети Кирил” в родния си град. Там той заема мястото на уважавания и талантлив художник Ото Хорейши.
През 1899 година Димитър Багрилов моли да му бъде разрешено да построи на общинска площ със свои средства училище, където да се преподават иконопис, резба, моделиране с глина и гипс, скулптура върху камък и рисуване, и Общината одобрява искането му, но поради настъпилата криза то не се реализира. През 1906 година Багрилов получава Първа учителска степен, а на следващата година е преместен в Девическата гимназия “Митрополит Климент”, където преподава рисуване до края на живота си. Сред неговите ученици е и изтъкнатият български художник Борис Денев.
Димитър Багрилов, заедно с Леон Филипов и инж. Христо Сапаров, работи безвъзмездно при съставянето на първия “Пътеводител на Търново и околностите му”, издание на Туристическо дружество “Трапезица” от 1907 година и е първи касиер на дружеството. Той изсича на скала по пътя за гара В. Търново надписа: “Българино, помни, че ти в царуването на Н.В. Фердинанд I, Цар на българите, се бори юнашки и победи: Македония освободи на 24.IX.1915 г., а Добруджа на 04.I.1917 г.”
Багрилов е автор и на първия герб на град Търново.
На него са изобразени средновековните крепости “Царевец” и “Трапезица”, река Янтра, църквите “Свети Димитър”, “Св. св. Петър и Павел” и “Св. 40 мъченици”, старите царска и патриаршеска корона, царският и патриаршески жезъл, българският трикольор, българският държавен герб, новата царска корона и девизът на Търново: “Твърдост, бодрост, вярност, постоянство”. Приет през 1921 г., гербът намира по-широко приложение след 1927 година, когато е изобразен в Златната книга на Търновската община.
През 1935 г. цар Борис III и царица Йоанна посещават Търново и като подарък от Общината царското семейство получава сребърен поднос. Автор на надписите и тяхната изработка е отново Багрилов. На подноса е изобразен гербът на града, гравирани са инициалите “Б” и “Й”, а в долната част е поставен текст “На техни величества Цар Борис III – старата столица В. Търново 1935”. От двете страни на търновския герб са изобразени хералдически знаци, символизиращи династическия съюз между България и Италия. На гърба е изписано “По композиция на художника Д. Н. Багрилов от гр. В. Търново”. Експонатът се съхранява във фонд “Нова история” на Регионалния исторически музей в старата столица.
сн. Регионален исторически музей –
гр. Велико Търново
Художникът – фотограф Франц Шламбора прави снимка
на Димитър Багрилов с жена му Роза.
Снимки на художника се съхраняват в РИМ – В. Търново.
Годината на снимката е неизвестна,
но има надпис, че е от тяхната сватба.
