Медицинска сестра и студентка, майка на пълен работен ден и красива жена. Звучи невъзможно, но за Дени е ежедневие. Как успява да се справи с предизвикателството да учи, да работи на две места, да отглежда сама детето си? Какво я мотивира и вдъхновява? За това си поговориме в навечерието на осми март с Деница Трифонова, студентка трети курс във Филиала на Медицински университет – Варна, в старата столица.
“Да съм медицинска сестра е сбъдната мечта. Това е професията, за която трябва смелост и сърце. Винаги съм искала да помагам на хората, да направя болката по-поносима, да дарявам спокойствие и грижи, а когато видя благодарността в очите на пациентите – ето това е безценно. Осъзнавам колко е отговорна професията, която ще практикувам, но това ме мотивира още повече. Удовлетворяващо е да усещам доверието на пациентите, след като съм изслушала страховете и притесненията им. Да помогна дори на един човек днес – заслужава си”, споделя младата жена.
Деница Трифонова е почти на 32 години. Родом е от Полски Тръмбеш, но сега живее и работи във Велико Търново. Тя е от жените, които носят няколко дини под една мишница. И се справя доста добре с тази нелека задача. Дени учи за медицинска сестра във филиала на Варненския медицински университет в старата столица, работи на две места и се грижи сама за 13-годишния си син. Казва, че животът ѝ до сега е бил доста бурен, успяла е да натрупа немалко житейски опит. Напуснала България, когато била едва на 16 години, защото била много влюбена и последвала голямата си любов в Испания. В началото всичко било много красиво. На 19 години станала майка. На Иберийския полуостров Деница живяла и работила 10 години. В един момент нещата между нея и бащата на детето ѝ се променили и тя решила, че трябва да се разделят. Времената били тежки и тя ясно осъзнала, че трябва да има по-сигурна и постоянна работа. Решила да стане медицинска сестра, защото за нея това е много благородна професия, която може да се практикува дълги години.
Първоначално искала да започне да учи за медицинска сестра в Испания, но нямала успех, тъй като в България не била завършила средното си образование и първо трябвало да държи приравнителни изпити. Препънал я изпитът по история на Испания. Тогава решила, че трябва да се върне в България и в училището в Полски Тръмбеш, където учила и преди това, да завърши средното си образование. Четири години учила в самостоятелна форма на обучение, издържала всички изпити. Матурите също взела с добър успех. През цялото време вярвала, че след това ще започне да учи за медицинска сестра. За да се подготви добре, ходила и на частни уроци по биология.
Деница вече е трети курс. Замисля се, когато завърши за мед. сестра дали да не се опита да кандидатства и за лекар, но осъзнава, че тогава ще трябва да учи още повече. Има още една година време, в което да реши дали направи тази важна крачка.
Макар още да учи, Дени вече практикува своята професия. Основното ѝ работно място е в Специализираната болница по кардиология във Велико Търново. Второто ѝ работно място е Спешното приемно отделение, където също има дежурства.
Деница разказва, че по време на ковид пандемията, когато още не била завършила средното си образование, тя се била записала доброволка в болницата. Помагала на сестрите и санитарите извън отделенията. Заедно с другите доброволци пренасяли документи, лабораторни изследвания, придвижвали храната на болните и персонала. След това за кратко станала доброволец и в Спешно отделение, защото средата ѝ била много интересна и нямала търпение да започне реалната ѝ работа като медицинска сестра. Там я харесали и ѝ предложили да работи като технически сътрудник. Когато започнала да учи във филиала, нямала възможност да продължи на тази длъжност, защото имали лекции, практики, от които дори не си е и помисляла, че може да отсъства. Тогава решила да отиде в Кардиологията, където можела да поема дежурства, които не пречат на обучението ѝ.
Младата жена има син, който е на 13 години. Казва се Венелин. Той е спортист, баскетболист. Като всяка майка му дава много съвети, но най-важният е да заляга над уроците, защото образованието е много важно и то отваря много врати. Всичко се случва с мотивация, приятелите също са много важни, както и средата, в която израства един човек и се развива като личност, категорична е Дени. За всичко останало има време. Не е сигурна дали щеше да стане медицинска сестра, ако е завършила средното си образование на 19 години. Може би тогава не би избрала тази професия, но сега е убедена, че това е нейната работа и се чувства удовлетворена от това, което прави.
Самото обучение във филиала на Медицински университет – Варна във Велико Търново приема с голяма отговорност. Благодарна е на преподавателите и асистентите, които дават на своите студенти основата, за да бъдат добри професионалисти и хора, на които може да се разчита. Дени осъзнава, че щеше да ѝ е много по-трудно, ако филиала го нямаше и трябваше да учи на друго място.
Признава, че е имало моменти, в които е искала да се откаже. Това били първите два месеца, когато за нея всичко било много ново и непознато. Имала съмнения ще успее ли да се справи.
Тогава близките ѝ и синът ѝ застанали зад нея и тя повярвала, че може да се справи и не трябва да се отказва, щом е стигнала до тук. Знае, че ще има тежки ситуации в професията, защото и в спешното отделение, и в кардиологията не липсват моменти, в които границата между живота и смъртта е много тънка.
Вече е трета година студентка, есента ще е четвърта година, но тя ще е само стаж. След като завърши обучението си, Деница не мисли да гледа към чужбина. “България е моето място, тя е моята родина. Тук са близките ми, тук е мястото, където не се чувствам сама, и знам, че във всеки един момент мога да разчитам на тях. На тези, които гледат към чужбина, искам да кажа, че не всичко в живота е пари, но човек го разбира едва когато отиде да работи зад граница и избере гурбетчийството. Има много по-ценни неща от парите. Това са семейството, близките. Ако си упорит, можеш да се развиваш и да успееш и в България”, категорична е Деница.
Като милиони жени и тя ще празнува на 8 март. “Ние, жените, сме най-крехките, но и най-силните същества. Да си пожелаем да бъдем борбени, да обичаме и уважаваме себе си, да имаме до себе си мъж, който ни цени и уважава”, споделя Деница. Тя е щастлива, че е открила такъв и той ѝ дава увереност и спокойствие, за да може да сбъдва мечтите си. На тези, които ще се припознаят в нейната история, иска да каже, че никога не е късно да започнат да учат и да сбъднат мечтите си.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив
4991
