След толкова пътешествия по света, на които посвети филми и изложби, Йордан Грозданов най-сетне реши да опише преживяванията си в книга. “Искаш – успяваш” озаглави великотърновският алпинист, маратонец, пътешественик и бивш зам.-кмет на В. Търново четивото, което вече е на книжния пазар. А реакциите на хората и желанието им да се сдобият с книгата наистина го радват. В нейната основа са дневниците, които си е водил през всичките години по време на многобройните експедиции.
“Идеята дойде от само себе си с времето. Никога не съм мислил преди 20 години, че ще ходя по планини, още по-малко – че ще пиша книга. По време на експедициите винаги си носех тефтерче и си записвах по часове какво се случва. Така с времето се събраха доста тефтерчета… Връщах се към тях и черпех информация какво трябва да подобря. Напоследък обаче моите приятели започнаха да ме питат защо не издам книга и аз осъзнах, че вече съм натрупал доста материал”, признава Йордан Грозданов.
Според него това е по-скоро дневник. В последната година по време на пандемията изчел всичко отново в подготовка за издаването. “Докато ги четох, много неща ми се струваха странни и си мислех дали да ги “ремонтирам”, но реших да ги оставя натюр. От сегашна гледна точка бих реагирал на много неща по друг начин, но човек израства с времето”, казва пътешественикът.
Ако книгата беше само за алпинизма, щеше да е интересна главно за алпинистите. Но Данчо има харизмата да се запознава с хората и да се сприятелява с тях. В нея разказва за срещите си с десетки интересни хора по света, за екзотични места като Килиманджаро, Непал, Мачу Пикчу, Киргизстан, Турция, Перу, Хондурас… При това написано и с доза хумор, безкрайно интересно като преживявания в наистина трудни и екстремни моменти.
В книгата са описани хронологично експедициите в Памир през 2006 г., до Монблан през 2007, Елбрус и Кабардино-Балкария през 2008, Аконкагуа през 2010, при българите в Хондурас, “оранжевата експедиция” до Казбек през 2012, до връх Ухуру в Килиманджаро, до Непал и Хималаите, изкачването на шестте най-високи върхове на Балканите за 72 часа, по следите на инките в Перу, до Кападокия през 2016, Ликийския път, Сванетия, до Алтай през 2018, участията в десетки маратони и покоряването на вр. Ботев, в което Йордан Грозданов е абсолютен рекордьор – 120 пъти!
Половината от всичките 370 страници са разказите, другата половина е с уникални негови цветни снимки от пътешествията му по целия свят. По неговите думи това е оскъпило изданието, но уникалните снимки говорят сами за себе си.
“Всъщност книгата има три заглавия. Нарекох я “Искаш – успяваш”, защото, ако наистина искаш да постигнеш нещо, то става. Подзаглавието е “Пътеводител на духа”, защото нямаш ли сърце и дух, нещата не се получават. Но тя е и “Дневник на сбъднати мечти” – всяка глава от нея е една сбъдната мечта. Да, има и експедиции с непокорени върхове, но важното е да дадеш всичко от себе си. Понякога природата не позволява, но за да качиш следващ връх, трябва първо да оцелееш преди това”, твърди Йордан Грозданов.
Трудно може да определи кое от всички преживявания е било най-вълнуващо, но никога няма да забрави първата си експедиция в Памир, защото го е очаквало нещо съвсем ново и непознато досега. Най-ценни за него обаче са срещите му с местните жители в десетките страни по света, в които е бил. Дори си дава сметка, че най-добрите и най-щастливи хора, които е срещал, са най-бедните и далеч от цивилизацията. На една такава среща в Киргизстан с местни, живеещи в юрти и оцеляващи от размяна на животни, ги попитал какво за тях е щастието. И получил отговор: да се събудиш сутрин и да видиш, че слънцето изгрява. “Далеч от цивилизацията хората са запазили ценности като доброта, гостоприемство, доверчивост, искреност, което всъщност е безценно”, разсъждава Данчо.
Пандемията осуети планирания маратон на вулканите на Азорските острови и подсказала на пътешественика, че няма смисъл да прави далечни планове. Йордан Грозданов посвети миналата година на България и на семейството си. А то цялото е спортно – и жена му Валя, и двете му дъщери, и зет му, та дори и двамата му внуци. “Вече започнах да предавам опита на внуците си, да бъда полезен на семейството си. Внукът ми Калоян е на 7 г., но вече изкачи връх “Ботев”, участва и на детски маратон. Стремя се да го насърчавам като игра, за да няма обратен ефект”, казва Данчо.
Не знае какви точно предизвикателства му предстоят занапред, но от многото пътешествия е научил едно – важното е като се събудиш, да имаш позитивна нагласа. Във всяка една секунда да си наред със себе си, независимо от външните фактори.
Най-голямата му мечта? Да бъде в синхрон със себе си, да е постоянно в действие и кондиция, което не е лесно. А животът непрекъснато предлага нови предизвикателства.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив
