– Д-р Спасов, две седмици представители на Европейската комисия бяха в България и проверяваха качеството на суровите млека във връзка с преструктуриране на фермите за първа категория. Имаше и проверки в нашата област. Какви са резултатите?
– При нас експертите провериха една мандра и две ферми, а така също всички доставчици на сурово мляко, свързани с тези обекти. Но тъй като наши животновъди продават млякото си на мандри, извън нашата област, при проверката в тези млекоцентрали са обхванати и нашите млекопроизводители. Така че евроекспертите са проверили много повече доставчици на сурово мляко от Великотърновска област.
Що се отнася до резултатите, още не сме получили официалния доклад от проверката. Когато имаме резултатите, тогава мога да коментирам.
– Българските млекопроизводители, категоризирани във втора и трета категория за качество на млякото, получиха две години отсрочка за преструктурирането си в първа категория. Как се стигна до това решение?
– Млечното говедовъдство у нас беше в процес на преструктуриране, който изтече на 31.12.2011 г. На заседание на постоянния комитет на хранителната верига и здравеопазване на животните през ноември 2011 г. с пълно мнозинство държавите, членки на ЕС, приеха удължаването с още две години на срока за преструктуриране на млечните ферми в България и Румъния. Решението беше подписано от комисаря по здравеопазване и защита на потребителите Джон Дали и публикувано в официалния вестник на ЕС в края на 2011 г. В резултат на това всички млечни ферми от втора и трета категория имат възможност до края на 2013 г. да достигнат стандарта на общността за качество на суровото мляко.
Но има едно условие. Тези ферми, които полагат усилия за преструктуриране в първа категория, трябва да са готови до края на септември 2013 г. След това от 1 октомври тяхното мляко се изследва три месеца. Ако то отговаря на първо качество, от 1 януари 2014 г. те ще могат да продават суровината за обществено производство на млечни храни.
– Какъв е статусът на великотърновските ферми в момента?
– 86 от тях или 20 процента от категоризираните са първа категория, което означава, че за тях няма опасност да бъдат затворени след 1 януари 2014 г. Имаме още 16 млекопроизводители във втора категория и още 418 малки ферми в трета. Говорим за животновъди, които имат над 5 крави. Останалите стопани с по-малко животни не влизат в тази класация. Ако тези 434 ферми от втора и трета категория не се преструктурират в първа група до края на септември, то те няма да могат да продават млякото си за обществено производство в одобрени мандри. Ще могат да използват суровината само за лично производство. И така те имат две възможности – или сами да затворят фермите си, или да се кооперират с други и да се преструктурират. Но в момента 20 ферми от тези 434 обекта се преструктурират и очакваме да преминат в първа група за качество на суровото мляко.
– Не са ли малко тези ферми, които ще преминат в първа категория. Освен това мярка 121 по програмата за развитие на селските райони предлага финансиране за постигане на изискванията за производство на сурово мляко, което отговаря на евростандартите?
– Малко са, като имате предвид, че бе направена голяма разяснителна кампания с фермерите от първа и втора група. Беше им обяснено как една ферма може да бъде преструктурирана, какво да бъде оборудването, за да се съхрани суровото мляко, без да бъде замърсено, каквото е едно от изискванията на европейските стандарти.
– Кажете някои от стандартите, на които трябва да отговаря българското мляко в първа група?
– Суровото мляко за първа категория може да съдържа до 400 000 общ брой соматични клетки и до 150 000 общ брой микроорганизми. Ако те са повече, това показва, че животното развива някакъв възпалителен процес, например скрит или явен мастит, и собственикът трябва да вземе мерки и да лекува животното.
– А защо животновъдите, които имат по-малко от пет крави, не влизат в тези три категории за продажба на мляко за обществена употреба. Един такъв стопанин може да поддържа много по-добра хигиена и млякото му да отговаря на тези два стандарта за микроорганизми и соматични клетки.
– Такова е решението на Европейската комисия. Но се обсъждат варианти за либерализиране и в категориите за качество на млякото да бъдат включени и дребните фермери дори с 3 крави. Но това са само варианти, още няма черно на бяло, както казваме. Във Великотърновска област са регистрирани общо 1020 млекопроизводители с различен брой крави.
– Д-р Спасов, напоследък стана доста актуален въпросът за разпространението на фалшиви здравни книжки, които са задължителни за производители и търговци на храни. Натъквали ли сте се на фалшификати, тоест в книжките да са отчетени недействителни медицински прегледи на работниците?
– Това е много опасно да има фалшиви прегледи. Тези хора работят с храните и могат да заразят много хора. Досега не сме се натъквали на такива здравни книжки, а и не сме имали съмнения, дори за новопостъпили работници. Обикновено собствениците на производствата за храни и големите търговски обекти имат договори с лекари и медицински центрове, които правят прегледи на колективите. Така че пропуски не би трябвало да има.
– Тъй като вече настъпиха летните жеги и храните бързо се развалят, открили ли сте заразяване със салмонела или с картофена болест при хляба?
– Не, засега нямаме такива инциденти. Но нека гражданите, ако имат съмнения за качеството на дадена храна, да ни се обаждат. Експертите на агенцията правят проверката веднага.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив