Д-р Марияна Кирилова, председател на РК на БЛС във Велико Търново: “Крайно време е да направим реална снимка на обстановката в здравеопазването”

– Д-р Кирилова, макар и за година управление на сегашното правителство в оставка, успя ли то нещо да промени в здравеопазването?
– Нищо не се промени, здравното министерство не прояви екипност и отговорност, имаше опити на парче и хаосът се задълбочи.
Наистина имаме що-годе здравни закони, но те не се изпълняват. Поради това няма реформа в здравеопазването. Всъщност единствената реформа беше в началото на въвеждане на фондовия модел и ресурсът беше заложен за доболничната помощ. Оттогава всеки, който идваше на власт, започваше да прави нещо. Но проблемът е, че никой не идваше с програма, защото политиците ни не са професионалисти. Те само обещават – днес едно, утре друго. Едни щяха да качват спешната помощ на мотори, други да ни пращат по бензиностанции, това просто е несериозно.
Здравеопазването е екипна работа и не случайно толкова често се сменят здравните министри, които не могат да се справят. Идва новият министър, но той изпълнява здравната политика на правителството, която пък следва здравната стратегия. Досега имаше няколко здравни стратегии, но бяха с пожелателен характер. Сега се юрнахме набързо да правим поредната заради новия програмен период 2014-2020.
В момента сме част от голямото европейско семейство и трябва да се съобразяваме не с някакви си наши извънземни чисто партийни представи, а с Европейската здравна стратегия 2020. Българската стратегия обаче трябва да бъде общоконсенсусна, да тръгне от областите, да бъде обобщена и приета и да има задължителни правила за всички. Всичко това го няма днес в здравеопазването, затова нищо не се промени и по време на управлението на Пламен Орешарски.
Пуснаха се предизборно само празни фрази за безплатни медицински услуги и в един момент се заговори за реформа при училищните лекари. Преди два парламента гласуваха в училищата да има лекари и какво стана на практика, в областта имаме само двама доктори, и то във Велико Търново. На останалите места има медицински сестри, които нямат право по закон дори хапче да дадат на децата. Тогава за какво са те там, да извикат само спешна помощ, ако нещо стане? Необходимо е да се дадат повече права на училищните медицински специалисти с промяна в здравните закони. Но как да стане, като депутатите от последния парламент не ходят на работа. По официална статистика 66 600 лв. е взел депутат за една година, без да е бил в парламента. И това ли са хората, които ще ни спасяват от кризата. Че да се откажат от заплатите си, като не ходят на работа. Питам се, ние къде сме като общество, затваряме болници и училища, хората умират, а виновни са лекарите. Депутатите си сменят колите всяка година, а спешна помощ – линейките на 10 години. В коя друга държава има толкова много служебни коли и привилегии, както у нас.
И друго, избираме депутати, а не ги познаваме. Анкета във Велико Търново показа, че гражданите не познават местните депутати, знаят имената едва на двама – трима, е те са девет. И как да ги знаят, като те не ходят при хората. Колко пъти сме ги канили на наши срещи, почти никой не идва, та дори и тези, които имат частни медицински лаборатории. Или ако все пак някой дойде, той не знае за какво става въпрос, та камо ли да вземе отношение.
Сега какво става, искаме актуализация на бюджета на НЗОК, след като правителството на ПП ГЕРБ национализира 1,4 млрд. лв. от вноските на касата, и то не без участието на председателя на БЛС д-р Цветан Райчинов. Той подписа споразумение за тези пари, а след това се отметна. Това не може да бъде политика на един лекар – председател на Лекарския съюз. Всъщност д-р Райчинов е и управител на общинско лечебно заведение в Русе, което на три години има конкурс за ръководство. Може би това е цената на съглашателството.
– Защо тогава БЛС преизбра д-р Райчинов за председател?
– Можем само да се сърдим на себе си. За съжаление, лекарското съсловие се раздели на много групи и на докторите с много пари не им пука кой ще бъде избран за шеф на БЛС. И на национално ниво на съборите вместо да избираме най-качествените лекари, даваме вот на доверие на по-малкото зло.
Великотърновската лекарска колегия още преди 8 години започна дискусия за болните теми в здравеопазването, казахме къде и какво искаме. До ден днешен никой не съобщи какво ще включва националната здравна карта и какви критерии ще определят необходимостта от лечебни заведения. Но и не може един здравен министър като Стефан Константинов да каже, че болницата в Полски Тръмбеш работела много добре, след като тя вече беше закрита още преди три години.
Много съм щастлива, че от два месеца много от политиците стигнаха до това, което аз бях казала още преди 14 години. А именно – долу политическите ръце от здравеопазването. Не можеш да назначиш един министър и да искаш още на първата година да направи успешна здравна програма, която да действа през следващите три години от управлението на правителството. Напоследък всяка година имаме нов здравен министър. Той докато се запознае с проблемите и реши нещо да направи, те го сменят. Не сме богати толкова на кадри, особено на такива, които наистина искат нещо да реформират, а не им се дава възможност.
– Сега ни чака ново правителство през есента. Според вас откъде трябва да тръгне здравният министър?
– Първо трябва да се огледа моделът на здравното осигуряване. Действа задължително здравно осигуряване, а има 1,5 млн. души здравнонеосигурени. Има закони, задължителни за всички. Предвидени са и санкции за тези, които не плащат здравна вноска, но никой не ги санкционира. Значи нещо куца в този модел и той трябва да се промени. И пак стигаме до политиците, от които зависи това. Няма значение кой ще бъде новият здравен министър, има значение какъв ще бъде екипът му и програмата и как той ще я изпълнява. В медицинските университети имаме пет факултета по обществено здраве, нима те не могат да ни направят нова здравна стратегия, която да удовлетворява всички.
Направихме болниците търговски дружества, които да лекуват всичко. А какво да правят те със здравнонеосигурените пациенти? Според мен държавата трябва наистина да поеме първите три дена от лечението на спешноболните и това е регламентирано, но никой не го изпълнява.
И нещо друго, за мен е много обидно, когато се твърди, че има фалшиви пациенти в болниците и хиперхоспитализации. Това показва, че здравната каса няма ресурс да прави контрол. Като е така, да фалира и да дойде друга институция.
За да стигнем до това дъно в здравеопазването, виновни са здравното министерство и НЗОК, които нямат ресурса за реформи и контрол и промяната трябва да започне от тях. Всички стандарти и лицензи за работа на всяко лечебно заведение се дават от здравното министерство. То трябва да си направи одит на службите как това се изпълнява. А не после да се казва, че се разнасят дипломи на доктори фантоми и се надписва фалшива дейност. Проверете го, дами и господа, от двете институции, докажете го, това е във вашите правомощия. Като има нарушения, да се прекратява договорът за тази клинична пътека или пък с лечебното заведение. Апелирам към МЗ и НЗОК да направят съвместни проверки, къде в болниците се спазват стандартите, нивата на компетентност и работното време. И нека да се види причината, ако има нарушение, а и наказанието да бъде еднакво за всички.
Връщам се към актуализацията на бюджета на НЗОК. Но преди това трябва да бъде отменено ПМС 94, което налага лимити на болниците. Защото и да има повече пари, те няма да влязат в стационарите, а ще се използват за лекарствата на определени лобита, например, и това не бива да се подминава. Тогава какъв е смисълът от актуализация. Освен това е недопустимо парите за лекарства в бюджета на НЗОК да бъдат повече от тези за болниците.
МЗ и НЗОК трябва да помислят и за финансиране на клинични пътеки за долекуване на пациентите. От години се говори за тях, а нищо не се прави. Когато правителството падне от власт, бившите управляващи изведнъж се сещат за тези пътеки. Пламен Цеков като шеф на НЗОК отлично беше запознат с всички проблеми в здравеопазването, но не можа да промени нищо. Вероятно е имало партийни намеси, които трябва да се премахнат от НЗОК и МЗ, там самостоятелно трябва да работят само експерти, които да правят здравната политика.
В момента общините са абсолютно безхаберни към своите болници, които трупат дългове. В нашата област изключение е община Павликени, която застана зад болницата си и й помага.
И друго, на стационарите като общински дружества общините трябва да следят бюджета им на всеки три месеца, но не фиктивен, а истински. Да се търси отговорност защо има дългове и как те могат да се изплатят. Сега цари пълно безхаберие и некомпетентност от страна на собственика на общинските лечебни заведения. Това е причината да се стигне до фалита на белодробната болница във Велико Търново. Ако общината беше контролирала по-добре това лечебно заведение преди това, нямаше да се случат тези финансови катаклизми. Член 106 от Закона за лечебните заведения гласи, че общините могат да сключват договори с болниците, ето една вратичка да се обслужват здравнонеосигурените, да се провежда обучение на медицинския персонал, да се осигурява квартира на младите лекари и др., стига да се премахне некомпетентното партийно мислене.
По отношение на спешната помощ, където и аз работя, предлагам да се върне старата наредба за специализация. Тя определя специализантът да работи 3 месеца на мястото си и още 3 месеца в университетска болница. Така му върви трудовият стаж, а може да работи допълнително и през време на обучението. След като се дипломира, докторът да бъде задължен най-малко една година да работи в сферата на спешността. Сега ще връщаме към спешните центрове спешните приемни отделения, които ги вземаха болниците, за да изпълняваме пилотен проект. Има пари за ремонт и оборудване, но каква файда като няма лекари. Предлагам депутатите доктори, като напуснат парламента, да отидат да работят в спешните филиали на Свищов и Стражица, където няма рентген и лаборатория, а също и фелдшери, и да поемат цялата спешност.
– Наскоро от централата на КНСБ дойде идеята за преструктуриране на болници и съкращаване на легла, като се създадат високотехнологични комплекси. Има ли смисъл да се прави отново, след като починът ни е добре познат отпреди 15 години, когато имаше голямо прекрояване на местата в отделенията?
– Твърде закъсняла е реакцията на синдикатите, няма какво да се делим, а да седнем заедно всички структури в здравеопазването по области и общините. Защото сега възможностите са по-малко заради недостига на лекари. Как искаме да развиваме туризъм в Елена, като няма адекватна медицинска помощ. А нищо не пречи там да има силен медицински център с цифров рентген и няколко стаи за пациентите. Правят се снимки, които могат да се изпратят във всяка болница в страната за разчитане. Диагнозата се връща веднага и става ясно, че пациентът няма фрактура, например, и не е необходимо да се кара до болницата във Велико Търново. Или обратно.
– Д-р Кирилова, всеки опит за реформи на здравните министри се блокира именно от докторите, започват протести, заплахи и какво ли още не. Как тогава да има промяна в системата?
– Ние, лекарите, искаме реформа, но не от днес със задна дата или след седмица. Не е вярно, че болниците ни са много, че да ги затваряме, а трябва да има качество в тях. Колеги пенсионери вместо да си дават само дипломите, нека да се използват за експерти и контрольори. И тук Лекарският съюз трябва да си влезе в ролята, защото има проблеми, които ние трябва да си изясним.
– Ако на вас ви предложат да станете здравен министър, откъде ще започнете?
– Преди да се поеме такъв пост, трябва да се огледа екипът на министерството и възложените задачи. Ако аз не мога да си избера хора, с които да работя, трябва да откажа поста.
А на новия здравен министър препоръчвам да се срещне по места с хората от здравеопазването и общините. Крайно време е да направим реална снимка на обстановката. Да се знае с какво разполагаме и след това да се изработи здравната карта на системата, съобразена с новото време. Защото е недопустимо днес да държим повече за правата и защитата на животните, а да оставим хора по селата със счупени крайници, болни от хронични заболявания сами, без никого.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. архив