Д-р Иван Ненков е медицински управител на севлиевската болница “Акта Медика”. Той е роден в Трявна, а по-късно завършва медицина в Стара Загора. Започва работа като общопрактикуващ лекар в севлиевското село Градница, като през 1998 г. взима специалност по акушерство и гинекология. Здравната реформа през 2000 г. му дава възможност да продължи да работи като джипи в групова практика от четирима лекари. Седем години по-късно в Севлиево е създадена МБАЛ “Акта Медика”, където д-р Ненков работи като гинеколог, а по-късно и шеф на АГ отделението. От април 2013 г. той е медицински управител на болницата.
Интересите на д-р Ненков са насочени най-вече в областта на лапароскопската гинекология и урогинекологичните операции за премахване на т.нар. изсипване и на инконтиненцията (неконтролирано изпускане на урина). Във връзка с инконтиненцията д-р Ненков има специализации в Австрия, а новият модел на терапия чрез присаждане на клетки вече е пренесен и в севлиевската болница “Акта Медика”.
Всеки понеделник д-р Ненков преглежда от 10,00 до 12,00 часа в кабинет 120 на градската поликлиника във В. Търново, сега Диагностично-консултативен център.
– Д-р Ненков, преди дни беше изнесена тревожната статистика, че над 500 000 българки в репродуктивна възраст боледуват от миомна болест. Какво представлява това заболяване?
– Миомата е доброкачествено заболяване от фиброзна тъкан, която се образува в маточното тяло на жената. Според разположението си миомата бива три вида. Първата се нарича субмукозна и се намира в маточната кухина. Когато фиброзната тъкан е разположена в маточната мускулатура, миомата е интрамурална. И третият вид е субсерозната миома, когато тъканта се намира по външната стена на матката.
Обикновено миомата е представена от миомни възли, които може да са единични, а също така и множествени. Както вече споменах, миомата е доброкачествена, но в 95 %. При останалите 5 процента тя може да премине в злокачественото заболяване, наречено сарком на матката. То се среща много рядко, но именно откритата вече миома трябва да се наблюдава от гинеколога.
Обикновено при около 30 % от жените в репродуктивна възраст у нас, които идват на преглед с оплаквания, страдат от миомна болест. Това заболяване не трябва да се подценява, за него трябва да се говори по-често и да се избират онези методи на лечение, които са най-щадящи за жената. Миомите са водеща причина за хистеректомиите при жените. Но ежегодните прегледи с вагинална ехография дават точната диагноза дали има, или няма миома.
– Възможно ли е жената сама да разбере, че има това заболяване?
– Може това да стане по съпътстващите белези на миомата. Нерегулираните маточни кръвотечения, по-обилните менструации и дискомфортът при уриниране и дефекация са като червена лампичка, че жената може да има миома. Понякога се стига до затруднено уриниране, дори и до спиране, ако фиброзната тъкан е нараснала толкова, че да притисне пикучния мехур. При най-тежките случаи може да има постоянно кървене през целия месец. Това се дължи на факта, че в миомите настъпват процеси на инфектиране, обратно развитие, разкъсване и некроза. Типът и тежестта са свързани най-често с разположението на миомните възли. Когато те се намират от външната страна на стената на матката, обикновено започват като предменструални кръвотечения, преминаващи в менструация. Болки обикновено няма, възможно е да се появят такива по време на овулацията, а също и при некроза на миомен възъл, където има и висока температура.
– А когато жената се намира в климакс и няма менструация, как може да се ориентира, че има миома?
– При това състояние обикновено миомите търпят обратно развитие, но не в 100 %. Тогава оплакванията биха могли да бъдат от притискането и затрудненото уриниране. Жената може да чувства тежест и подуване в корема. Но докато се стигне до тази възраст, гинекологът отдавна трябва да знае, че жената има миома. Това предполага, че още от ранната възраст на половия живот девойката провежда редовни профилактични прегледи при гинеколога, който следи нейното състояние. Откриваме нараснали миоми при жени между 30-35-годишна възраст, където наследственият фактор е много голям. За увеличаването на миомните възли голяма роля играят хормоните, които яйчниците произвеждат. След 36-годишна възраст на жената нейните яйчници започват да “стареят”, което променя хормоналния баланс. Това нарушение потенцира нарастването на миомата, ако жената е предразположена за образуване на тази фиброзна тъкан. Затова най-често операциите се извършват след 40-ата година, тъй като миомните възли растат бавно. Ако те са далеч от маточната кухина, няма никакви оплаквания. Обикновено възлите нарастват и се появят първите признаци като притискане и затруднено уриниране. Тогава пациентката отива на лекар, който открива миомата.
– Среща ли се това заболяване при девойки до 18-годишна възраст?
– Това е казуистика. В моята практика досега още не съм срещал такива момичета.
– А верен ли е изразът, че “Матка, която не ражда деца, ражда миоми?
– Не, не е верен. Първо, миомите въобще не подминават жените с едно и две деца. Затова майките трябва да се преглеждат редовно при гинеколога, а не сами да се лекуват, когато имат неправилни обилни менструални кръвотечения, които могат да доведат дори до анемия, без да се търси миомата като причина за кървенето.
И второ, нераждали жени също могат да развият миома. Тук трябва да се приложи най-подходящото лечение, за да се съхрани детеродната способност.
– Опасно ли е, когато миомата бъде открита по време на бременността и как се процедира?
– Зависи къде е разположен възелът и колко е голям. В повечето случаи бременната жена се наблюдава по-щателно и най-малко три месеца след раждането се предлага операция. По време на бременността хормоните на плацентата са същият тип като тези на яйчниците, но стойностите им са много по-увеличени, затова миомата по време на бременността нараства.
Има случаи обаче, когато миомните възли предизвикват спонтанен аборт.
– Миомата причина ли е за стерилитет?
– Не е основната причина. Стерилитет се появява най-често, когато е нарушен хормоналният баланс на яйчниците и когато има запушени маточни тръби.
– Какви са причините за появата им, освен че има известна доза наследственост? Кои са по-често срещани – единичните миомни възли или множествените?
– Още не са установени точните причини. Засега се знае само за наследствения риск и нарушения хормонален баланс в организма. По-често срещаме жени с повече миомни възли. Махали сме дори 21-22 възела. В случая матката може да се уголеми с размерите на доносена бременност.
– Казахте, че консервативното лечение на миомата обикновено е операция, когато се налага. Има ли други, неоперативни иновативни методи на терапия?
– От 6 месеца в България вече се предлага нов препарат за лечение на миома – “Есмиа”, който е във вид на хапчета. Лекарството обаче е скъпо и то се прилага по-рядко. Не съм много сигурен, но мисля, че този медикамент не се заплаща от здравната каса. Опаковка за един месец струва около 80-90 лв.
– Какъв е процентът на излекуваните жени с тези хапчета?
– Медикаментът е отскоро у нас и още нямаме лични впечатления за ефекта на действието му. Освен това курсът на лечение е шестмесечен.
– А на какъв принцип действа новият препарат?
– Променя хормоналното равновесие в организма и миомните възли вместо да растат намаляват. Така поне пише в листовката на “Есмиа”.
– Тогава най-сигурното лечение на миомата си остава операцията?
– Най-старият оперативен метод е стандартната хистеректомия с отстраняване на матката и прилежащите към нея миомни възли. Може да се премахнат само миомните възли и матката да се запази, когато жената е млада и иска да ражда. Но тук възлите могат да се появят отново, тъй като в матката има миомни огнища, които са микроскопични и по време на операцията те не се виждат дори на микроскопа. След време тези възли нарастват, макар и бавно. Миомата е болестен процес и с този вид операция ние не лекуваме самата болест, а нейния субстрат.
В последно време се стремим да правим органосъхраняващи операции, като запазваме маточната шийка с прилежащите връзки, като премахваме само маточното тяло с миомата. Това не е гаранция, че една такава жена няма да се разболее от рак на шийката, например. Рискът е точно такъв, както при една неоперирана пациентка. Но пък при органосъхраняващата операции се запазва тазовото дъно, също мускули, тъкани, фасция и др. А това все пак намалява риска от изсипване и инконтиненция.
Напоследък гинеколозите прилагат и лапароскопски метод за три вида хистеректомии. Но най-новото си остава роботизираната хистеректомия, която се извършва най-вече от проф. Григор Горчев в Плевен.
За мен най-важна е превенцията на гинекологичните заболявания. Всяка жена, като стане на 20 г., трябва да започне ежегодни профилактични прегледи. Сега вниманието на националната здравна служба и на гинеколозите е насочено към рака на маточната шийка, който се увеличава и подмладява. В тази връзка вече стартира националната скринингова програма “Спри и се прегледай”, насочена към три онкологични заболявания – рак на гърдата, маточната шийка и дебелото черво.
– Д-р Ненков, в България все още родителите се страхуват да ваксинират 12-годишните си момичета против човешкия папиломен вирус, причинител на рака на шийката на матката. А в същото време здравната каса заплаща 100 процента тези ваксини. Имат ли основания майките да отказват тези имунизации?
– В Германия тази ваксина за рак на маточната шийка е включена в задължителния имунизационен календар на страната. Смята се, че на 12 г. момичето още не се е срещало с папиломния вирус, затова на тази възраст ваксината е най-ефективна. В Америка не пускат момичета със зелена карта, ако нямат направена ваксина против папиломния вирус. Аз съм категорично за такава имунизация.
Характерното на този вирус е, че жената се заразява с него, но след време организмът се самоочиства. Именно в такъв период могат да се ваксинират и жени след 20-годишна възраст. Но преди това те трябва да бъдат изследвани и тогава се прави ваксината.
Папиломният вирус е пандемия и над две трети от населението в света вече се е срещало с него. Вирусът има над 100 вида, като най-опасни са само няколко. Именно те са включени във ваксината. Както при миомата жената трябва да се преглежда веднъж годишно при гинеколог, когато ракът на шийката на матката може да бъде открит още в предраково състояние. Има много такива жени, които след лечение и досега са живи и здрави. Не бива да се забравя, че папиломният вирус причинява също рак на влагалището. И евентуално предраково състояние може да се установи след преглед и изследвания и след това да се лекува успешно.
– Навремето лекар трудно можеше да си намери работа в болница, дори и да има специалност, защото местата бяха ограничени. Може би затова и вие сте започнали работа на село. Сега пък плачем за медици, много от които напускат страната и отиват в чужбина. Как е при гинеколозите?
– Да, така е, колегите търсят по-добра изява и заплащане в чужбина. Но има и нещо друго. Забелязвам, че дори в големи болници няма приемственост при гинеколозите. Изведнъж се пенсионират групи от лекари, които не са оставили научени наследници. Тревожното е, че колеги не искат да се обучават и да прилагат новостите в акушерството и гинекологията. А университетите предлагат такова обучение и техника, което не може да се усвои чрез интернет. Вземете лапароскопските методи в гинекологията. Те спестяват на жената много време за възстановяване, тъй като 2-3 дни след операцията пациентката си отива вкъщи. От друга страна, болницата също прави икономии от дните за постоперативен престой. Не е оправдано в болници да стои лапароскопска апаратура, а да не се използва.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ