Българският лекар има много добра квалификация, но е подценяван в чужбина, където му плащат по-малко
Д-р Георги Гаравалов е роден през 1955 г. в Павликени. Завършва медицина в Плевен, а след това от 1983 г. три години специализира акушерство и гинекология в университетската болница “Майчин дом” в София. От 2001 г. д-р Гаравалов е шеф на АГ отделението в МБАЛ “Д-р Тота Венкова” в Габрово, а от април т.г. е началник на гинекологичното отделение в МБАЛ “Акта Медика” в Севлиево, където работи от 2008 г. През това време гинекологът заминава на работа в Испания, но след година се завръща отново в Севлиево.
Д-р Гаравалов има специализации по оперативна гинекология, ултразвук в акушеро-гинекологията, колпоскопия, вагинално-оперативни техники и лапароскопска гинекологична хирургия. През 1990 г. открива първият частен лекарски кабинет в Габрово.
– Д-р Гаравалов, вие сигурно сте един от малкото лекари, които не сте останали на работа в чужбина, а се завърнахте в България. Каква беше причината?
– Работех в частна клиника в испанския град Валядолид , собственост на братовчед на бившия министър-председател Хосе Луис Родригес Сапатеро. След една година ми намалиха заплатата и аз се върнах. Преди това разбрах, че независимо че с испанските лекари работехме по равно, на мен са плащали много по-малко. Смятам, че българският лекар има много добра квалификация и не трябва да бъде подценяван. Но за съжаление е така. Това го усетих и в Англия, където посетих няколко болници. Получих специално разрешение за това, но само да наблюдавам, без да участвам в консултации и операции.
А работата ми там никак не беше лека. Тъй като Испания е католическа страна, абортите са били забранени допреди 4 години. Но сега бременността може да се прекъсва само в определени болници и аз работих именно в такава. Разбира се, аборти правихме и по медицински показания – най-вече, когато са установени генетични дефекти на плода. Наред с тези манипулации имахме раждания, гинекологични операции и др. Собственикът беше голям работохолик и много приятен човек. Но в крайна сметка медицината е бизнес.
У дома обаче се чувствам най-добре и на мястото си. Работя в Севлиево, но съм запазил и частната си практика в Габрово. От скоро идвам във В. Търново всяка сряда от 13,00 до 15,00 часа в кабинет 120 на ДКЦ 1 – градската поликлиника.
В България се чувствам свободен, имам свобода да вземам решения и да ги отстоявам, без някой да ме контролира отвън. Освен това “Акта Медика” е частна болница и отношенията между лекар и пациент са по-различни от тези в държавните лечебни заведения. Тук имам прекрасни колеги като д-р Иван Ненков и д-р Николай Вичев. От друга страна работя в пълен комфорт, но всичко това ме задължава да се доказвам всеки ден, за да оправдая доверието на пациентите.
– Приличат ли си здравните системи на България и Испания?
– Има много различия, организацията на работа е различна. Например, в операционната работи помощен персонал от мъже, по квалификация между санитарка и медицинска сестра, която помага на хирурга. Освен това абортите се правят под ултразвуков контрол, докато у нас това не се практикува. В Испания квалификацията на лекарите без специалност и със специалност е регламентирана строго и е определено точно кой какво може да прави. И още нещо, там докторът има право да води своя пациентка в клиниката и да я оперира, макар да не работи постоянно в тази болница.
Имаме и прилики – една от тях е, че и в Испания ваксинират момичетата срещу човешкия папиломен вирус, който предизвиква рака на шийката на матката.
– Сега у нас се водят дискусии по този повод и има различни мнения за тези ваксини. Много родители се страхуват да ваксинират момичетата си и смятат , че имунизациите ще доведат до странични явления. Едни лекари ги препоръчват, други – не. Какво е вашето мнение?
– Когато се създава една ваксина, при първите резултати може да има странични ефекти. Спасявайки милиони хора, случва се един или двама души да починат. Това не бива да ни отказва да прилагаме тази ваксина. Идва времето, когато медицината ще приключи с употребата на антибиотиците и ще се разчита предимно на ваксините, които предпазват от тежки заболявания.
В България се употребяват два вида ваксини срещу папилома вирус. Ваксинират се предимно 12-годишни момичета и условието е да не са водили полов живот. Аз бях в София на първото представяне на ваксината още преди 6-7 години и оттогава я прилагаме у нас пожелателно. Убеждавахме жените до 35-годишна възраст да се ваксинират. Сега самата ваксинация се извършва от джипитата и ние, гинеколозите, сме само консултанти. Но искам да ви кажа, че ракът на шийката на матката в последно време много се е увеличил и съм твърдо “за” поставяне на ваксината. Аз също имам дъщеря и бих я имунизирал, но тя отдавна е надхвърлила 12-годишната възраст.
– Каква е причината за увеличена заболеваемост, след като този рак може да се открие при обикновен преглед?
– Българката не ходи на гинекологичен преглед. Преди дни дойде на преглед една 44-годишна пациенка, която 10 години не беше стъпвала при гинеколог. Представяте ли си, открих миома, голяма колкото футболна топка.
В момента върви националната програма “Спри и се прегледай” за профилактика на рака на гърдата, на дебелото черво и на шийката на матката. При мен също идват жени от програмата и стана ясно, че те също не са ходили при гинеколог от много години, макар да са здравноосигурени. Значи, причината за занемарената профилактика не е в парите. Ето сега, те са получили писма, че трябва да се прегледат и сякаш това им действа респектиращо и са дошли при мен.
Но има нещо друго, на което се натъкнах. По програмата дойдоха жени, които са оперирани гинекологично и просто нямат шийка и матка. Те отнемат възможността на други жени, които имат нужда от такъв преглед. С този факт обаче националната скринингова програма не се е съобразила, когато на случаен принцип е избирала пациентите за “Спри и се прегледай”.
– Само липсата на профилактичен преглед ли води до повишената заболеваемост на рака на шийката на матката?
– Смята се, че и безразборните полови контакти биха довели до заразяване с попилома вирус. Освен това се твърди, че един травматизъм на шийката от раждане също крие риск за онкологично заболяване, макар това да не е доказано. Ракът на шийката на матката не се развива за ден-два. Промените в клетките стават за 10-15 години и ако те се открият навреме, като преканцероза, жената е спасена. Иначе в късен стадий няма гаранция, че тя ще живее, каквото и да сме направили.
Преди 1989 г. имахме много добро здравеопазване, обвързано с профилактиката. Затова не трябваше нищо да се разрушава, а да се надгражда с модерна апаратура за прегледи и изследвания. Ние обаче какво направихме – разделихме здравеопазването на джипита и болници. И уж в стационарите се лекуват само най-тежко болните, а болниците са препълнени с каква ли не патология.
– Така ли е и в гинекологичното отделение на “Акта Медика”, на което сте шеф, и какви операции извършвате там?
– Имаме много пациенти. Правим лапароскопски операции с ниска инвазивност върху яйчници, маточни тръби, матка и малък таз, премахване на миомни възли, операции по класически начин с разрез на коремната стена, диагностика и лечение на възпалителни и предракови заболявания, пластика на влагалището, оперативни корекции при спонтанно изпускане на урина и др.
При нас битовите условия са много добри и се плаща само малка такса за самостоятелна стая с две легла и собствен санитарен възел, телевизор и храна от ресторант. Работим по клинични пътеки и с направления по НЗОК, предлага се и избор на екип. Това, че сме частна клиника, не бива да смущава хората. Ние сме наложили модел на обслужване на уважение към болните, затова те ни предпочитат.
Освен това се стремим да лекуваме и да се отнасяме така с пациентите, както искаме с нас да се отнасят и да ни лекуват. Моето отношение към пациентките винаги е било едно и също – и когато бях в държавната болница, и сега в частната.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
