Масови протести и бунтове на великотърновската общественост спасяват кариерата на Красимир Балъков в “Етър” през горещото лято на 1990 г. Историята се помни от всички по-възрастни фенове, но и днес, 30 години по-късно, продължават да излизат нови факти около нея.
Столичният ЦСКА и Димитър Пенев решават да привлекат Балъков, който е собственост на родния “Етър”. На 5 юли той подписва договор и с “червените”, представен е официало като ново попълнение и заминава с тима на подготовка във Франция. Във В. Търново са бесни, тъй като Бала има договор и с етърци, а трансферната сума по закон е едва 150 000 лв., за капак в историята се намесва и гръцкият “Лариса”, който предлага 520 000 долара. Но разбират, че Балъков има договори и с ЦСКА и “Етър” и оттеглят предложението си.
Във В. Търново назрява бунт. След завръщането си от Франция Краси решава да си остане в “Етър”, но ЦСКА подава жалба и ден преди първенството – на 8 август, БФС го лишават от състезателни права за 2 години! Арбитражната комисия потвърждава решението.
На 13 август великотърновският клуб свиква събрание на ръководството и феновете, което протича бурно и продължава от 20 до 22 ч. вечерта. Именно на тази среща възниква идеята да се предприемат протестни действия и блокада на града. Малцина знаят, че неин автор е спортният деятел Атанас Атанасов, който за първи път днес огласява подробности от срещата.
“Ние реагирахме тогава като фенове, макар че аз бях близо до отбора. Ръководството направи среща с феновете в Спортно-информационния център, на нея бяха президентът на клуба Тошо Кръстев и треньорът Георги Василев, а залата беше препълнена. Дискусиите продължиха два часа, но никой не даде отговор какво правим оттук нататък. В моята глава вече се въртеше някаква идея. Тогава бяха бурни времена и всеки правеше каквото си иска, имаше протести и затваряния… Роди ми се идея, която исках да споделя, но реших, че не трябва да намесваме клубното ръководство. В края на срещата ги помолих да напуснат залата, за да предложа едно решение на феновете. Казах: даваме тридневен срок на ЦСКА да разтрогне с Балъков и той да се върне, а ако не – в четвъртък ще дадем в София пресконференция Тошо Кръстев, аз и Александър Тошев и да изложим мотивите си защо Балъков трябва да остане във В. Търново. Втората ми идея бе да организираме 4 групи, които да затворят четирите изхода на В. Търново точно по същото време за един час. В тридневния срок не получихме отговор от ЦСКА и го направихме. Докато в София течеше пресконференцията, във В. Търново четирите входа бяха блокирани от феновете като реакция срещу БФС”, разказва Атанас Атанасов.
След събранието е проведен и митинг на стадион “Ивайло”, на който присъстват над 2000 души. Пред тях е прочетена протестна декларация до БФС и до тогавашния президент Желю Желев, в която се казва: “Това решение не е нищо друго, освен начин да ни бъде отнет Балъков. Уведомяваме ви, че ако БФС не преразгледа решението си и не уважи желанието на великотърновската спортна общественост, след 16 ч. на 16 август ще бъдат предприети различни форми на протест, изразяващи се в: 1. Символична двучасова стачка в предприятията на града. 2. Спиране за един час движението на всички входно-изходни магистрали на Велико Търново. 3. Изпращане на протестни писма до Българското радио и пресата. 4. Ако до 15:00 ч. на 17 август Балъков не получи разрешение да играе за родния си клуб, преминаваме към активни действия – обявяваме двучасова ефективна стачка с тенденция тя да стане безсрочна; спираме за неограничено време движението на входно-изходните магистрали на града като протест срещу командно-административния и аморален начин на това решение на БФС.”
В предприятия и учреждения всекидневно се събират подписи против решението на БФС за наказанието на Балъков. Обсъжда се дори и опъване на палатки и обсада на сградата на БФС в столицата. На 16 август в Пресклуба на БФС е дадена пресконференцията, на която освен Тошо Кръстев, Георги Василев, Атанас Атанасов са и народните представители Велико Великов и Дончо Дончев. На нея присъства и самият Балъков, който признава своята неопитност, и заявява: “Твърдо желая и съм решил да играя единствено за моя роден “Етър”!
“Всичко това даде резултат и ЦСКА се отказа и пусна Балъков във В. Търново. Сега това трудно може да стане – да блокираш четирите края на града… Беше голям ентусиазъм. Имахме амбициите “Етър” през сезона да гони нещо повече от бронзовите медали, както и стана”, добавя Атанас Атанасов.
На 26 август Апелативната комисия към БФС решава да отмени наказанието на Краси Балъков да не играе две години и той получава разрешение да остане в “Етър”. Години по-късно самият Балъков коментира: “Помня много добре всичко и до днес, даже мои приятели продължават да се шегуват с мен, като ми казват: “Краси, още не си ни почерпил заради това, че си изкарахме автомобилите на шосето и блокирахме пътя за София”. Тогава бях млад и все още зелен. Направих грешка, като подписах два договора. За благоприятния изход на проблема голямо влияние оказа търновската общественост, хората се вдигнаха на бунт. Но много съм благодарен и на ЦСКА и тогавашния му шеф Боби Станков, ако той се бе заинатил, щях да “изгоря” за две години. Но те проявиха разбиране и анулираха договора, така кариерата ми беше спасена”.
В крайна сметка Балъков се връща в “Етър” и се включва в шампионския сезон, а през зимата идва оферта от “Спортинг” (Лисабон). Тя е за 500 000 долара, но Тошо Кръстев е непримирим и иска поне един милион. Накрая се разбират за 850 000 долара, което е колосална сума за онова време и парите започват да идват на траншове, осигурявайки издръжката на клуба за години напред.
“От 26 октомври аз станах секретар на временния Изпълком на В. Търново, председател беше инж. Емануил Серафимов, една година управлявахме града. Преговорите със “Спортинг” бяха в Интерхотела през зимата, г-н Тошо Кръстев ги водеше и аз също отидох. За половин час постигнаха договорка за сериозна сума, която трябваше да влезе в “Етър” плюс екипировка и две подготовки на отбора в Португалия. За съжаление, втората подготовка през лятото на 1992 г. бе фатална, някой настрои играчите да искат оставката на Георги Василев…”, завършва разказа си Атанас Атанасов. Но това вече е друга история…
Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив
