Борис Луканов е роден в Стара Загора. Специалист по маркетинг, реклама и публични комуникации. Магистър по “История и География” във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и “Реклама и Връзки с обществеността” в СУ “Св. Климент Охридски”. Бил е над 10 години журналист във Велико Търново и в София и е сред учредителите на Асоциацията на разследващите журналисти в България. След това е работил в сферата на ПР-а, а сега и в тази на маркетинга.

– Г-н Луканов, как научихте за свалянето на Тодор Живков?
– По това време представители на т.нар. неформални независими граждански организации се събирахме почти всеки ден в дома на Стефан и Зоя Комитови в Асенова махала, там ни беше нещо като щаб квартира. Ако не се лъжа, предният ден, на 9 ноември също бях там, слушахме “Свободна Европа”, разговаряхме за политическата ситуация и като че ли имаше някакво очакване, че нещо подобно може да се случи, накъде вървят нещата след падането на Берлинската стена. Но, да бъда честен, никой не го очакваше толкова скоро. Аз разбрах докато разхождах кучето си привечер на 10 ноември и надникнах в едно кафе, в което се бяха събрали много хора и гледаха телевизия. Като чух Новината от телевизора ми идваше да полетя! На бегом се прибрах в квартирата. На следващия ден бях в родния ми град Стара Загора, трябваше да занеса документи на шефа на “Подкрепа” Константин Тренчев. В дома му беше пълно със съмишленици, телефонът му не спираше да звъни, даде няколко интервюта за повечето западни радиостанции, които предаваха за България.
– Какви бяха емоциите и настроенията във ВТУ след научаването на тази новина?
– Беше еуфория, която трудно може да се опише с думи. Няма да забравя неподправения ентусиазъм, който ни беше обхванал, огромната енергия, която струеше от всички ни. Няколко души присъствахме на големия митинг пред храма “Св. Александър Невски” в София, на 18 ноември и веднага след него бяхме решени, че трябва да основем независима студентска организация във ВТУ. Като се върнахме събрахме се в една квартира в стария град да “поставим основите”, а на 22 ноември, в моята квартира десетина души приехме устава и учредителните документи на Независимата Студентска Лига. Имах честта да бъда неин първи председател. На следващия ден беше незабравимия митинг на стъпалата на ВТУ, организиран от 20-тина млади преподаватели, на който се издигнаха смело и категорично позиции и искания.
– Разкажете малко повече за окупацията на университета.
– Ние, най-активните студенти от Независимата Студентска Лига станахме център и координатор на студентските протести по онова време. Бяхме и тези, които допринесоха много за демократичните промени във ВТУ. Участвахме активно и във всички събития и митинги на СДС, бяхме и част от националното студентско движение в страната. Преди изборите обаче, аз и колегите от ръководството на Лигата освободихме позициите си в организацията, понеже се включихме в предизборната кампания на СДС и не искахме да даваме поводи да ни обвиняват, че вършим “политическа пропаганда” на територията на уж автономен университет. Така че по времето на стачките аз бях редови стачник, макар че участвах понякога в събранията на стачния комитет. Сред най-активните бяха Станимир Въгленов, Павката Ботев, Елизабет Радкова, Стефан Ташев, Милен Асенов, Владо Мандров, Николай Зарков. Ваки Кильовски и Митака Димитров също участваха в стачния комитет, двамата днес са преподаватели, а Митко е и ректор на ВТУ. Ние бяхме единствените от всички студенти в България, окупирали университетите, които издавахме вестник – “Студентска стачка” с подръчни материали – написани текстове на пишеща машина и нарисувани илюстрации, които лепихме на ръка и после ги ксерокопирахме.
Да не забравим и картонените макети на танк и троянски кон пред сградата, големите изрисувани пана, кръстът, на който дори понякога се “приковаваха” стачници, всичко това придаваше още повече колорит и уникалност на нашата стачка.
– Допуснаха ли грешки българите в началните години на демократичния период у нас?
– Много сериозни стратегически грешки бяха направени у нас в последвалия “преходен период”, къде от неопитност на политиците, къде под целенасочено влияние на останалите живи структури на бившата ДС и на БКП, които трансформираха политическата си власт в икономическа, а с нея си върнаха и лостовете за политическо влияние на процесите в държавата. Бяха успели да вкарат свои хора навсякъде – от ръководството на СДС до най-малките политически структури по места. По-късно разбрахме, че и сред нас, по време на окупационните стачки е имало един или двама, които са докладвали за всичко, каквото се е случвало на своите ДС офицери. Имаше голям разрив между мечтите и последвалата ги реалност. Убедихме се, че идеализмът няма място в политиката, той стана първата жертва.
– Каква беше причината за това демокрацията в България да се изроди?
– България остана на дъното в сравнение с повечето държави от бившия комунистически блок по отношение позитивните обществени промени, развитието на демократичната политическа система и не на последно място по състоянието на икономиката и съответно нивото на жизнения стандарт и благосъстоянието на гражданите. Защо се случи така ми е трудно да отговоря. Много качествени хора имигрираха на запад, натрупа се умора, апатия, цинизъм, няма подготвени кадри в политиката, липсват харизматични лидери, обезцени се образованието, културата западна. Освен това интернет платформите и социалните медии, като че ли капсулираха още повече хората в някакви затворени онлайн общности, своеобразни виртуални секти от фанатици, вместо да им помогнат да отворят съзнанието си, да приемат света в цялата му пъстрота и разнообразие, да разширят и обогатят собствения си мироглед, да спечелят нови приятели, но не на базата на тяхната принадлежност към определени идеи и политически субекти, а според човешката им стойност и нивото на интелекта им. Във всеки случай, не очаквам светлина в тунела поне не и в близко бъдещe.
Иван ГЕОРГИЕВ