Бивш мисионер в Косово изневери на пагона с бялата дъска в търновското СУ “Емилиян Станев”

Публикувано на пт, 29 Ное. 2019
3064 четения

Бивш мисионер влиза всеки ден в една от класните стаи на най-голямото училище в областта – СУ “Емилиян Станев”. След дълги години в армията и три мисии в Косово, Валери Тодоров е избрал да работи с най-ценния капитал, който имаме като нация – децата. Учи ги на това що е то компютърни технологии, програмиране, информационна сигурност и защита на информацията – все неща, без които днешният ни свят става все по-немислим.
Да стане учител не е била детската мечта на Тодоров. Роден е във Враца. В село Осен, от където е майка му, твърдят, че Христо Ботев е роден там. Случило се е по времето, в което баща му Ботьо Петков е бил учител в селото. Разказвала се легендата, че след Освобождението всички в селото били много образовани, защото даскал Ботьо ги е изучил.
“Другият ми род е от Плевенския край, затова и аз израснах в Плевен. Баща ми винаги се е интересувал от инженерство, без да има висше образование. Участваше в изграждането на домостроителния завод в Плевен, след това беше началник на бетоносмесителния център и постоянно правеше рационализации. Гордея се, че прапрадядо ми над 40 години е бил кмет на село Девенци до Червен бряг, от което е родът на баща ми, а чичо му е бил един от най-доверените хора на Левски, прекарвал го е скришом през Дунав, без турците да се усетят”, разказва семейната си история учителят.
Тодоров завършва един от двата техникума за ядрена електроника в България – този в Плевен. Имал договор и трябвало да работи по изграждането на АЕЦ “Белене”, но централата така и не стана. “Реших да кандидатствам във Военното училище в Долна Митрополия, исках да се занимавам с летателната техника, издържах останалите изпити, но ме скъсаха на политическия изпит. Нещо сбърках и както се шегувахме тогава – добре, че само ме скъсаха, а не ме вкараха в затвора. Във Военното училище във В. Търново ме приеха директно с изпита от там, но пак се явих на политическия, като вече си бях научил урока”, връща се назад Тодоров.
След обучението във В. Търново той работи първо като командир на взвод, а после се ориентира към инженерната дейност и поддръжката на електронната техника. “Дойде моментът, в който трябваше да избирам дали да отида в академията и да раста в кариерата, или да придобивам практически опит в мироопазващи мисии. Избрах второто и не съжалявам.

Имам три мисии в Прищина, Косово,

по около половин година всяка, бях там от 2008 до 2012 г. В началото ми беше трудно да работя в международна среда, но после свикнах. В първата мисия работех по-самостоятелно, а след това бях в щаб на висока командна длъжност, която беше свързана с административната част”, разказва бившият военен.
Според него Косово ще бъде независима държава, но това зависи от цялостната геополитика на Балканите. “Дано да съм лош пророк, но ситуацията е много сходна с тази преди световните войни. Пак има рязко противопоставяне, на Балканите пак има междуособици, конфликтните зони като Македония, които, за съжаление, са точно до България”, заявява Тодоров. Според него македонците, като истински българи, са разделени точно като нас. И те, и ние допускаме едни и същи грешки. “Македония е най-романтичната част от българската история. Проблемът е, че дългите години терор от югославската власт доста са променили съзнанието им. Промили са им мозъците и една част от тях наистина са доста крайни. Преди време бях с една международна група в Охрид и гидът ни обясняваше нещо за македонска писменост. Без да се издавам от къде съм, го попих на английски кой е бил цар по това време. Македонецът веднага изкоментира – този е българин. България прави прекалено много отстъпки на Македония, но това е разбираемо донякъде. От една страна ние наистина трябва да покажем разбирателство с тях, но от друга – трябва да се държим на положение като Гърция”, категоричен е учителят. “От мисиите стигнах до извода, че

като манталитет на Балканите всички сме еднакви.

Имах доста негативно отношение към турската армия, но работих с турци и се оказаха доста приятни хора. Гърция и Турция най-добре успяват да си защитят интересите. Сърбите се опитват да го правят и за разлика от нас имат национална стратегия. Няма значение коя политическа сила е на власт, те си я спазват, така трябва да е”, обяснява той.
Тодоров признава, решил да се откаже от участие в мисии, защото постоянното напрежение там изтощава. От 4 години е преподавател в “Ем. Станев”. Казва, че след армията и мисиите е намерил точното си място, а и екипът в училището е много сплотен, което го изненадало приятно. Като учител се опитва да учи учениците основно на практически неща, дава им и тестове, но за него е много важно какви практически умения имат, защото практиката е критерий дали си научил нещо, или не.
“От моя опит съм стигнал до извода, че една държава се крепи на три стълба – двата основни са сигурност и икономика, за да ги има обаче, трябва образованието да е много добро, за да може то да подхранва тези стълбове. Нашето училище е едно от малкото, подготвяйки кадри, които да работят за защита на информационната сигурност на различни институции и големи компании, защото се оказва, че информацията е най-скъпият продукт в света. Един брокер, ако има информация 5 минути преди конкуренцията, ще спечели милиони на борсата”, убеден е Тодоров.
За днешните деца казва, че са

огледало на света, в който живеем.

“Ако трябва да цитирам древните гърци, ще кажа, че днешното поколение е разхайтено, не уважава по-възрастните, т.е. нищо ново под слънцето, всеки критикува по-младите. Не, днешните деца са малко по-различни от нас, просто защото са друго поколение. Те са деца на новите технологии. Идват в училище изнервени, повишават тон, те копират средата, в която живеят, и е важно родителите да помнят, че с всяко свое действие им дават добър или лош пример. Днешните младежи са свикнали с електронните устройства, те нямат навика да четат. Нямат търпение, хващат телефона и вземат информацията наготово. Те започват да мислят по-друг начин, но това не винаги е лошо, защото не се знае след 5-10 години дали техниките, които придобиват от игрите и електронните игри, няма да са им много полезни. Трябва

да приемаме децата такива, каквито са.

Ние сме в един етап на тотална социална, икономическа и технологична революция, която ще промени и съзнанието на хората”, обяснява учителят по информатика.
По думите му учителите не могат да бъдат само строги или само либерални, защото и в двата случая развалят детето. “Може да звучи странно, но йога мъдрецът Шивананда казва, че ако икономисвате пръчката, разваляте детето, като под пръчката няма предвид физическото наказание, а дисциплината. Тоест всичко е въпрос на баланс и този баланс е индивидуален. Ученици са ми казвали, че има разлика в начина, по който се държа в другите класове и в техния. Аз им обяснявам, че те са различи и аз съм различен. Човек трябва да е гъвкав, адаптивен и приспособим, но не и безгръбначен”, допълва бившият мисионер.
Около 30 години Валери Тодоров се занимава с бойни изкуства, като признава, че това е неговата същност. Преди техникума учел в спортно училище, щял да става щангист, но една контузия го накарала да се замисли какъв ще бъде след 10-15 години и стигнал до извода, че е по-добре да наблегне на ученето, но спортът останал дълбоко вкоренен в него. “Мога да кажа, че няколко неща са ме формирали най-много – първото е спортното училище, което ме научи да не се предавам никога. Второто са бойните изкуства, които затвърдиха това в мен, и третото е военното училище, където се научих на дисциплина”, пояснява преподавателят. Той е изучавал различни бойни изкуства, а последно се е занимавал с тайландски бокс, по известен като муай-тай.
Бившият военен харесва източната философия и един от любимите му цитати е, че учението е като плуването срещу течението – в момента, който спреш, те отнася назад.
В личен план Валери Тодоров също е щастлив човек. Съпругата му Даниела е учител по английски език в ПМГ “Васил Друмев”. Синът им е завършил в Холандия и сега работи в Прага като икономист. Стабилното ми семейство и доброто дете са най-големият ми успех, споделя с усмивка учителят.
Весела КЪНЧЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ
и личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново