Бил Клинтън пази пластика на великотърновски скулптор

Бившият американски президент Бил Клинтън притежава в дома си малка пластика на великотърновския скулптор Станчо Ганев. Държавният глава на САЩ получава майсторски изработеното копие на Паметника на свободата в Севлиево като подарък при посещението си у нас през 1999 г.
Бях направил няколко статуетки. Години по-късно разбрах, че едната вече е в Клинтън. Този паметник в Севлиево е прекрасна творба, дело на италианския скулптор Арнолдо Дзоки. Поставена e още 1894 г. в памет на загиналите в Априлското въстание и Освободителната война в млада България. Дзоки е автор на много статуи по целия свят и у нас, сред тях са паметникът на цар Освободител в София, Свободата в Русе и монументът на падналите за свободата в Дряновския манастир, разказва великотърновският скулптор, чийто произведения притежават всички български държавници от Тодор Живков насам.
Станчо Ганев е чудак. Скромен, притеснитeлен, говори трудно за всичко онова, което е създал с ръцете и ума си. Нямам компютър, сайт, в който да показвам творбите си. Не ме бива никак в рекламата, с усмивка споделя той.
А има с какво да се похвали. Негов е обковът на Почетната книга на Велико Търново, в която се разписват всички официални гости на града, много от плакетите и статуетките, които общината дава като отличия. Изработил е подобни символи за още няколко общини в цяла България. 14-метровият герб на винзавода в Сухиндол, разположен в двора на предприятието, също е негово дело. Автор е на указателя до хотел “Централ” във Велико Търново, както и на проекта за уличните лампи в старата част на града. Направил е още вратата на църквата “Св. Димитър”, саркофага на цар Калоян и какво ли още не.
Станчо Ганев е ненадминат и с уникалните миниатюри по Четвероевангелието на Иван-Александър, Манасиевата хроника и писанията на Йоан Скилица, които създава с много любов повече от 15-16 години. Технологията за изработката им е измислил сам. Първоначално си прави плоча от специалния зъботехнически материал мраморит, който е изключително здрав и за това върху него се работи много трудно. После откопира сцената, която е решил да направи, и започва да дяла с най-различни инструменти. Направата на едно подобно произведение отнема около 3-4 месеца. От миниатюрите започвах да ослепявам и все по-трудно ми става да ги правя. Използвам лупи, защото всичко е изключително фино, работи се с части от милиметъра, пояснява майсторът.
Въпреки трудностите не спира, защото с произведенията си иска да буди патриотизма у българина, да подхранва духа му, който се е изгубил през последните години. Ние сме потомци на велик народ, не бива да го забравяме и за миг. Не трябва да се оставяме да ни мачкат, с гордост заявява творецът.
Станчо Ганев е известен и със своите чаши от посребрен месинг, които също са украсени с миниатюри. Първият му сервиз е от 12, с 4 различни сцени на всяка, 48 различни миниатюри е гравирал върху тях. Седем години е работил първия сервиз. Разказва, че го е направил като обет. През 1999 г. участвах в международна туристическа регата по Дунав. Като спряхме във Виена, тръгнах да се разхождам из града с две от участничките. В джоба си имах само шест шилинга, колкото да изпия едно кафе и да отида до тоалетна. Разбрахме за една църква, посветена на св. Богородица. Аз съм пълен атеист, но все пак реших да я разгледам. Влязох, разхождам се, накъдето мръдна имах усещането, че Божията майка все ме гледа. Обясниха, че ако си пожелаеш нещо, то ще се изпълни, спомня си Станчо. Колкото и комерсиално да звучи Станчо си казал, че ако за един месец изкара 30 хиляди долара, ще стане вярващ. На ум ѝ казах: “Ако това стане, ще прославя сина ти”. Върнал се и точно така станало. Получил поръчка от Сухиндол за 60 статуетки, за които му платили точно 30 хиляди долара. И понеже Станчо Ганев е човек на честта и на дадената дума, започнал да прави чашите с различни Христови сцени по тях. Скъпи са, а у нас хората нямат пари за тях. Една струва 450 евро, макар че в чужбина са се продавали и по 3000 евро, пояснява майсторът. Разказва, че една датска фирма искала да вземе модела, за да го произвежда масово, като на него му дават процент от печалбата, но той не се съгласил, защото не можел да им държи сметка какво ще направят. Показва и сервиз, който е правил за последния дипломатически корпус в Смолян, него е работил 4 г.
През последните години Станчо Ганев работи по-малко. Няма кой да ги купува произведенията ми. Не е като в първите години на прехода между 1990 до 2001 година, когато имаше голям интерес към изкуството, споделя скулпторът. Има обаче и пластики, които не иска да продава, защото са много скъпи, като двете, които е озаглавил “Златният век”.
Станчо не може да си представи живота без любимото си Велико Търново и верните приятели, с които може да беседва с часове. Роден е в Габрово през 1944 г., но идва с цялото си семейство в старата столица 1949 г., защото баща му бил офицер. Тук изкарал основно, средно и висше образование. Завършил скулптура в последния курс на Панайот Димитров – Понката. От дете заобичал историята, още в началните класове го запленили древногръцките илюстрации в буквара, тази любов останала за цял живот. Като студент работел и живопис, но като навлязло по-модерното изкуство, се ориентирал към скулптурата. Станчо е част от култовите “Петъци”, които се провеждат от почти 40 години в ателието на Понката.
Именитият творец наблюдава как работят по-младите му колеги. За някой от тях казва, че са доста добри, но други определено не знаят какво правят. Чудил съм се какво ли ще стане, ако светът загине и след време дойде някоя нова цивилизацията, която започне да прави разкопки. В повечето случаи ще попаднат на боклуци, признава с тъга авторът.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ