Ние, гражданите на Велико Търново, сме щастливи хора – живеем в един величествен град. Град, в който всяка къща, всяка улица, всяко камъче, всеки рид е история. Град, в който са израснали забележителни хора в областта на науката, литературата и изкуството. Град, в който десетки хора са отдали всичките си сили за величието на България. Но картината не би била пълна, ако не споменем Велико Търново като бастион на Българската армия. От тук са излезли много командири и началници, с които можем само да се гордеем. За голяма част е писано с благодарност и признателност. Но тук аз бих искал да напиша няколко реда за двама генерали – началници на старото военно училище в България и символ на старата столица Велико Търново. Неговите възпитаници винаги са били и ще бъдат гръбнакът на БА. С цялостната си дейност са спомогнали за издигането престижа на града не само като културно-исторически и туристически център, но и като академично средище. Става дума за двама колоси във военнообразователната система, към които се отнасям с уважение и възхищение – ген. Борис Карамфилов и ген. Делчо Станимиров.
Аз бях 40 г. преподавател и началник-катедра “Висша математика” във Военното училище, работих с 10 началници, за всички съм говорил и ще говоря с уважение, но за ген. Карамфилов и ген. Станимиров мога да говоря само с възхищение и респект.
(продължение от бр. 4)
Строителството на Армията и изграждането на командни кадри е трудна и отговорна работа. Всичко се постига с много труд и пот. За съжаление колкото трудно всичко се постига, толкова и лесно се руши. Намериха се “специалисти” и “доброжелатели”, които бързо разрушиха постигнатите от ген. Карамфилов. Осъзната беше грубата грешка – сриването на изградената стройна военнообразователна система, която даваше високо квалифицирани работни, командирски кадри за БА и ни върнаха с години назад. Тази недопустима грешка беше видяна и трябваше по най-бърз начин да бъде коригирана. Но това нещо може да се осъществи само под ръководството на началник с изключителни възможности, твърда воля и характер.
Такъв началник беше намерен – това беше полк. Делчо Станимиров, който пое командването на ВНВУ “В. Левски” на 27.06.1972 г. стана ген.-майор, доктор на военните науки, доцент и го ръководи до 30.09.1982 г.
Няма да забравя неговото представяне пред актива на училищата, което направи министърът на НО: “Назначавам началник на училището. Името му е Делчо – значи да дяла, да строи, и затова му поставям задачата за пет години да построи ново – най-голямото и най-хубавото военно училище от всички съюзнически армии. Нашите курсанти и този прекрасен град заслужават това.”
Тази задача генерал Станимиров изпълни по блестящ начин и в срок. Но не за това той беше поставен за началник. Неговата основна задача беше – подготовка на високо квалифицирани кадри за БА. Не мога да не отбележа, че тези редове ги пиша с преклонение пред този човек. Бях възхитен от него с бързината, с която се ориентира в обстановката, видя проблемите в училището и с новаторски подход набеляза мерки за решаването им. С невероятна упоритост, трудолюбие и компетентност пристъпи към решаването им. Като казвам, че той е колос във военнообразователната система, това не са празни приказки. Той показа новаторски стил в работата. Първо, ген. Станимиров си постави ясна цел – постигане на високи резултати в учебно-възпитателния процес. Второ – провеждане на високо организиран учебен процес на основата на научно обоснован педагогически труд, чрез който може да се постигне високата цел.
Той си даваше ясна сметка, че педагогическият труд е многофакторен, но за постигането на високи резултати решаваща е ръководната роля и отговорност на преподавателите. Той беше прозрял, че ако в стремежа си да ръководи учебния процес се впусне в разнообразието и различните методи на работа, едва ли ще постигне много. Но си даваше ясна сметка, че всестранната подготовка на преподавателя, неговата ерудиция и майсторство да прилага във всеки момент най-добрите форми и методи на работа е решаващо за постигане на високи резултати. Неговата философия беше пределно ясна – добрият преподавател постига добри резултати, т.е. в постигнатите резултати на всеки преподавател фокусира неговото педагогическо майсторство. Следователно високоорганизиран учебен процес има там, където се постигат високи резултати. Следователно качеството на управление, ръководство и контрол най-вярно се оценява от постигнатите резултати – подход, който е недооценен като възможност за усъвършенстване на образователната система. Под негово ръководство бяха разработени набор от документи и бланки за ръководство. Контрол и отчет на резултатите от учебната работа. На базата на първите български компютри беше изграден и първият ЕИЦ за автоматизирано отчитане на резултатите.
Ген. Станимиров си даваше ясна сметка за необходимостта от активизиране на курсантите, че без тяхната системна и задълбочена подготовка е невъзможно постигане на високи резултати. За тази цел преработихме учебните планове и програми, като заложихме на всеки основен раздел в учебните дисциплини всеки курсант да се явява на задължително изпитване от преподавателя. Тези звена в работата нарекохме рубежи. За да се яви на семестриален изпит, всеки курсант е длъжен да се яви на изпитване върху всеки рубеж и за допуск трябва да е изкарал положителни оценки. Отлично защитените рубежи му гарантират зачитане на взет изпит и му се поставя отлична оценка след препитване. Ето този подход на работа активизира курсантите и осигури ритмична и системна подготовка.
Ген. Станимиров предявяваше висока взискателност и подкрепа за научното израстване на командно-преподавателския състав, като даде личен пример със защита на докторска дисертация по военните науки – стана доктор на военните науки и заслужено му беше присвоено званието доцент.
Ген. Станимиров има пълното основание да се гордее и да бъде напълно удовлетворен, че беше 10 г. началник на ВНВУ “В. Левски”, като по категоричен начин показа на всеки човек от личния състав на училището, че най-важното нещо за всеки човек в живота е да има ясна цел, воля и характер, за да я постигне. Още нещо много важно – най-точната оценка и самооценка за всеки човек може и трябва да бъде резултатът от неговия труд, оценка, дадена от семейството, от колектива, в който работи, и обществото.
Тодор РАЧЕВ, преподавател и н-к катедра “Висша математика”, ВНВУ “В. Левски”, гр. В. Търново от 1959 – 1999 г.
сн. архив
