Бебе в гърне откриха археолози на Трапезица

Скелет на бебе в керамично гърне откри археологическият екип на доц. д-р Деян Рабовянов при тазгодишните разкопки на хълма Трапезица. Гърнето било вкопано в пода на едно от жилищата, на метри от новооткрит некропол. Фактът, че новороденото не е било погребано по християнски в некропола дава основание за различни предположения, едното от които, че е възможно то да е било плод на греховна или забранена любов. Според доц. Рабовянов скелетът е от последното десетилетие на XIV и началото на XV век. Любопитно също е, че в основите на същата жилищна сграда е открит и емполион, който служи за съхранение на мощи. Според археолозите обаче най-вероятно мощехранителницата и гърнето с бебешкия скелет са от различни исторически периоди и нямат нищо общо едно с друго. Може емполионът да е попаднал в жилището заедно с пръстта, която е донесена отвън за насипване пода на жилището. Откритото сега нестандартно погребение всъщност е вторият случай на погребение на бебе в гърне на хълма Трапезица извън чертите на некропол. Друга интересна находка е сребърна обеца с инкрустация от перли.
При тазгодишните разкопки на Трапезица е открит и църковен некропол с проучени досега 25 гроба. Интересното е, че в този некропол е имало и специална секция за погребването на деца. Това не е странно като се има предвид високата детска смъртност през онзи период. При разкопките е открито и голямо количество парчета от керамика, които ще дадат възможност за цялостното възстановяване на поне десет съда. По-голямата част от керамиката е кухненска. Но наред с нея има и рисувана царска сграфито керамика. Намерени са и над 500 монети, повечето от които медни. Сред тях обаче има и няколко сребърни. Специално внимание заслужава една от монетите от времето на управлението на цар Теодор Светослав, която е добре запазена и показва красотата на сечените от този български владетел български монети.
Сред тазгодишните находки е и т.нар. сполия. В буквален превод от английски това се превежда като камъни, взети от старата структура и предназначени за ново строителство или декоративни цели. В конкретния случай става въпрос за част от антична варовикова колона без надпис, по който да може да се установи нейната старинност. Според доц. Рабовянов колоната най-вероятно е била част от по-стара християнска църква и е използвана като строителен материал по-късно при строежа на сграда от османския период.
Разкопките на хълма Трапезица се извършват от 2008 г. за 15-и сезон. Въпреки това от 70-те дка обща площ на хълма досега са проучени общо едва около 12 дка. През това археологическо лято проучванията са обхванали 3 дка, като разкопките са извършвани в три направления. Първото от тях е проучване на пласт от ранно и късножелязната епоха (тракийският период), при който не са открити богати археологически находки. Второто направление е вече споменатият некропол на църква № 22. Третото направление е свързано с разширяването на проучванията на юг в посока към крепостните стени, в пространството между югоизточната порта и главната улица. Там са открити 2-3 нива от сгради и площадни пространства от ХIII до първата половина на ХV век и падането на Търново, в това число и на хълма Трапезица, под османска власт. По-голямата част от българското население през този период е било вече напуснало хълма, като на неговото място тук вече са се настанили да живеят представители на османските завоеватели и колонизатори.
През тази година проектът за продължаване на проучванията на хълма Трапезица на доц. д-р Деян Рабовянов спечели финансиране от Министерството на културата в размер на 68 хил. лв. Според археолога тези средства може и да са достатъчни за провеждането на малки разкопки и за съпътстващата ги полева консервация. Трябва обаче още средства за извършване на цялостна реставрация и за социализацията и подобряване визията на целия обект. Община В. Търново се опитва да направи един цялостен проект в тази посока, за да се установи в какъв размер ще са необходимите средства. Според доц. Деян Рабовянов сумите трябва да са от милион нагоре.
Трапезица наред с Царевец е един от двата хълма, свързани със силата на Второто българско царство. Приема се, че на този хълм се е намирало родовото имение на братята Асеневци. Още през османския период има интерес към провеждане на разкопки там, разбира се, с иманярска цел. Турците обаче забраняват да се копае на хълма. Първите разкопки с проучвателна цел са в първите години след Освобождението и са правени по инициатива на Марин Дринов и Васил Берон. Карел Шкорпил пък създава първия цялостен план от вероятната архитектура на хълма. През 1900-01 г. на Трапезица разкопки извършва един от най-големите световни учени за своето време французинът Жорж Сьор. Той разкрива основите на 14 църкви. За съжаление записките на Сьор са твърде схематични и не дават почти никаква информация за хода на проучванията, които той е направил. Две години по-късно в Търново е командирован художник реставратор от Народния музей – София, който извършва описание на откритите до този момент средновековни църкви и изработва графична документация.
Подобно на Царевец, за Трапезица също има запазени легенди. Според една от тях на хълма се е намирала царската монетарница. След завладяването на Търново от османците, машините за сеченето на монети, както и готовите такива и наличното сурово злато са били скрити в тайно подземие, чийто вход бил препречен с каменна плоча. Въпреки множеството опити подземието и до днес все още не е открито нито от иманярите, нито от археолозите.
Иван ГЕОРГИЕВ