Държавният железопътен превозвач БДЖ изненада неприятно клиентите си с нови по-високи цени на билетите. Средното поскъпване е с между 10 и 20 %. Така цената на билет със запазено място от гара Горна Оряховица до Плевен и Шумен в бърз влак е около 10 лв., а за София и Варна 17-18 лв. Което в действителност продължава да прави железопътния пътнически превоз най-евтиния у нас. Конкуренция засега са им “споделените пътувания”, но през последните месеци и там се наблюдава увеличение на цените, предлагани от хората, които извършват този вид автомобилен транспорт. Увеличаването на цените на превозите е напълно нормално, като се имат предвид високите цени на електричеството при влаковете и горивата при автомобилния транспорт.
Дори и след повишението от 7 май пътуването с влака си остава по-евтино от това с автобусите, като до София и Варна разликата в цената е около 5 лв. Единственият проблем, който и днес все продължава да отблъсква част от пътниците, е качеството на предлаганата от БДЖ услуга. Преди доста години, още във времето на соца, сред самите железничари се разказваше като “брадясал” виц, че абревиатурата БДЖ в превод означава “Боже, докарай ме жив”. Днес повече от 30 години по-късно тя като че ли важи повече от всякога.
По спешност ми се наложи да ползвам услугите на БДЖ в последните дни на май. Пътуването бе на кратко разстояние: от Горна Оряховица до Плевен, има няма час и десет минути по разписание. В 14,18 ч. влакът тръгва от гарата в Г. Оряховица и трябва да пристигне в Плевен в 15,24 ч. За разлика от друг път, когато повечето влакове се движат с по над половин или дори един час закъснение, този път закъснението от десетина минути направо е символично. Нищо, че в Япония преди време за закъснение на влак от 1 минута падна главата на министъра на транспорта. Японска им работа. Тук, за да падне министърът, трябва да дерайлира най-малко влак, но и тогава не е сигурно. Навременното тръгване от Г. Оряховица обаче далеч не означава безпроблемно пътуване. Оказва се, че във вагоните има дублирани места и не малко пътници, платили си за задължителното запазено място, се оказаха на практика без място. Като по една нелепа ирония това се случва и в деня, в който цената на запазеното място е увеличена също двойно – от 50 ст. на 1 лв. Друга странност е, че на много от билетите е посочено място във вагони с номера 11 и 12, докато композицията има всичко на всичко 6 вагона. Оказва се, че по някакви си известни само на БДЖ правила, след 1 и 2, следващите вагони се номерират 11 и 12. За разбралите късно това се налага повече от десет минути да извървят разстоянието от близо 100 м през правостоящи хора и багажите им, препълнили коридорите, за да стигнат от 1 до 11 вагон, където всъщност ги чакат празните им места. Сървайвър и джунглата ряпа да ядат!
Всеки нов министър на транспорта уверено обяснява как проблемът с вагоните и локомотивите в системата на Пътническите превози на БДЖ е огромен, но какви се мерки предприемат за това пътуването на хората да стане по-комфортно. В много от вагоните вече има места за зареждане на мобилни телефони и включване на лаптопи. Има дори и QR код за четене на книги, като се обещават в бъдеще и много други екстри. Всичко това е чудесно, но доста по-добре би било вместо QR кодове управляващите железниците, от които пряко зависи това, да направят едни по-практични и полезни за пътниците промени. Като за начало да ремонтират прозорците на купетата и коридорите във вагоните. В конкретния случай във вагона, в който се оказа, че се намира моето запазено място, неизвестен кондуктор умник е заключил всички прозорци и в купетата, и в коридорите. При температура на въздуха около 30 градуса вътре във вагона тя бе вероятно около 35, че и нагоре. На молбата, отправена към кондуктора, проверяващ билетите, да отвори поне няколко прозореца, отговорът бе “умен” поглед, вдигане на раменете и отминаване. Резултатът от едночасовото пътуване до Плевен беше ужасен, като след сауна, в която бях влязъл с кожух. А как са се чувствали пътниците по време на пътуването си до София и след слизането си от влака душегубка, направо не ми се мисли.
Ще споделя и за двата най-невероятни случая, на които самият аз съм попадал през не толкова продължителната си кариера като клиент на БДЖ. В единия от случаите посред зима, на път от Горна Оряховица за Варна, късно вечерта, след Стражица машинистите решиха, че трябва да правят икономия, спряха парното, прибраха кондукторите при себе си и пуснаха топлото отново чак десетина минути преди пристигането на Варна. До Търговище температурата в купето беше станала достойна за замразяване на пържоли, в каквито бяха на път да се превърнат пътниците. За мое щастие в купето, в което пътувах, имаше симпатичен дядо от село, който носеше на зетя и дъщерята във Варна десетлитрова туба с червено вино. Е, занесе я наполовина празна, но пък спаси себе си и още седем нещастници от купето от бялата смърт, погубила толкова алпинисти в Хималаите. И понеже тогава подадох официална жалба до БДЖ, година по-късно съдбата ми се реваншира с втори случай. След като първия път едва не загинах от измръзване, във втория щях да си отида от прегряване. Беше един прекрасен летен ден с температура на въздуха на открито около и над 34 градуса. В купето, в което бях обаче, прозорецът не можеше да се отваря, а в добавка сериозно беше повреден и този в коридора срещу купето. И за да бъде екшънът пълен, по известни само на екипажа на влака причини парното работеше. Кондукторът вдигна рамене и обясни доста компетентно, че “то там нещо такова, разбираш ли, машинистът не му разбира и не може да го спре още от Варна”. За щастие този път пътувах само до Павликени и след половин час пътуване слязах като излязъл от пещ. На следващия ден внимателно следих всички новини, за да прочета за масов мор на пътници на Централна гара София, натръшкани в пристигналия влак от Варна. Слава богу, не открих такова съобщение, което ме кара да мисля, че все пак, докато стигнат до София, машинистът е успял “то там нещо такова да спре парното”.
На фона на всички тези проблеми няма да повдигам въпроса със закъсненията от по над един час, особено през лятото. За което разбрах, че се дължи на заповед при температура над определени градуси композициите да се движат с не повече от 50 км/ч. Така при едно от последните смели мои ползвания на услугите на БДЖ от София до Горна Оряховица пътувах повече от шест часа. Но то и няма как да е иначе, когато преобладаващата част на машините и вагоните отдавна са духнали свещичките на тортите и са отпразнували 50-годишния си юбилей и направо си плачат за пенсиониране и претопяване за скрап. “Да, ама пари за купуване на нови нема”, вдига рамене поредният транспортен министър. Преди време у нас се заговори за пускане на пазара на частни компании за железопътен пътнически транспорт така както вече има товарни такива. И мисля, че това, поне като за първо време, е най-добрият вариант за връщане на поне част от интереса на българите отново към пътуването с влак. Защото при тази наситена железопътна мрежа в нашата страна би било наистина проява на върховна глупост сами да си затрием и да си ликвидираме пътническия жп транспорт. Така както впрочем още в първите години на демокрацията направихме с родната си гражданска авиация.

Иван ГЕОРГИЕВ