Бащата на „Радка пиратка“ се ожени

Бащата на “Радка пиратка”, изпълнителят Тошко Тодоров отново се ожени. Новата му съпруга Мима Шопова е от Горна Оряховица и е известна като най-добрата рибарка в целия регион. Двамата се познават отдавна. Отначало били само приятели, но след това постепенно нещата се задълбочили. Преди година Тошко паднал на колене и с пръстен в ръка предложил на любимата си да се оженят. Двамата са сключили граждански брак в Горна Оряховица на рождения ден на Мима 3 юли. Семейство Тодорови вече имат и маршрут за бъдещото си сватбено пътешествие, но не искат да го издават. Скоро след сватбата Тошко влиза в студио, за да започне записите на новите си песни. Дали сред тях ще има и такава, посветена на хубавото Миме, феновете му предстои да научат. Ветеранът на родната сцена кипи от енергия и направо го сърбят ръцете за нови творчески проекти и участия. Преди няколко дни той участва на събор в Софийско, където изпя няколко песни. Започна с патриотичната “Кой уши байрака” за Райна Княгиня, а след това подкара своите “Тръгнала е Розовата пантера”, “Вале, Вале” и разбира се, за къде без “Радка пиратка”. След участието в събора се срещнаха с двама от колегите на Тошко от славното време на 90-те години – Радо Шишарката и Снежина.
Тошко Тодоров е роден през 1963 г. в Иванча в семейството на учители. За пръв път изпява хита си “Радка пиратка” още като ученик. Споделя, че това не е негова авторска песен, а по-скоро от т. нар. нов народен фолклор. Всъщност в оригинала текстът на “пиратката” бил доста по-груб и нецензурен, та се наложило, когато дошло време за студиен запис да го посмекчи, за да не го спре цензурата. Затова много се дразни, когато го обвиняват и го наричат “циникът на поп фолка”. “Какъв циник съм аз, като не съм изпял и една мръсна и нецензурна дума”, възмущава се той. За златните години на родния поп фолк разказва, че честичко му се е налагало да свири пред т. нар. мутри, присъствал е и на доста опасни ситуации, но самият той не е видял нищо лошо от тях. “Случвало се е да пея, а покрай мен да стрелят. После по една шепа гилзи съм вадил от врата си. В началото само като видех, че се показва дулото на пистолет и се хвърлях на земята. След това свикнах. Но въпреки това тогава бяха хубави времена. Хората имаха пари и свирехме всяка вечер по заведенията. Бяха славни купонджийски времена. И точно когато започна да се вижда светлина и държавата ни започна постепенно да се оправя, някои тарикати решиха да развалят всичко и нещата се сринаха”, връща се назад в спомените си Тошко. Той споделя и за разликата между силните на деня тогава и днес. “Едно време най-вървежните бяха мутрите, а днес са политиците. Ама разликата между тях е от земята до небето. Борците ни замеряха с цели пачки банкноти, а политиците хвърлят салфетки. Какво повече да говорим? Затова аз никога не съм се съгласявал да пея на избори за някого, колкото и пари да ми дават.” За разлика от други свои бивши колеги като Луна и Радо Шишарката, които решиха да се впуснат в политически проекти и авантюри, той заявява твърдо, че не харесва политиката и никога не би омърсил името си да стане депутат или за друг държавен пост, колкото и висок да е той. “Аз съм музикант човек. Това мога, това съм правил през целия си живот и с това съм си изкарвал хляба. Не искам на стари години тепърва да ставам за резил”, категоричен е Тодоров.
Наред с шеметната кариера през 90-те години, в личния си живот Тошко Тодоров бе принуден да преодолее няколко много жестоки удара на съдбата, свързани с най-скъпото, децата му. Първото му дете умира от неизлечима болест, а по-малката сама слага край на живота си. Загубите силно разтърсват романтичната душа на бохема и за известно време напълно зарязва музиката. Преди няколко години той започва връзка с по-млада от него жена. Скоро след това обаче и тази връзка се разпада и двамата се разделят. Днес от висотата на своите 60 години изпълнителят гледа философски и примирено на нещата от живота: “Бил съм без пукната пара, имал съм и много пари. Бил съм и много щастлив и много нещастен. Бил съм на върха и на дъното. Каквото могъл съм го взел от живота. Днес вече искам само здраве, защото това е най-важното. Пожелавам на всички хора да не гледат толкова мрачно и песимистично на живота. Той е такъв, какъвто е. Аз винаги съм оптимист и съм сигурен, че един ден всичко ще се оправи. Не може лошото да продължава вечно”.
Иван ГЕОРГИЕВ