Пророчицата Ванга предсказала земетресението в Свищов половин година преди то да се случи. На 4 март 2025 г. се навършват 48 години от труса, причинил смъртта на 109 човека и променил облика на крайдунавския град. И днес, почти половин век по-късно, възрастните хора там си спомнят за онези ужасяващи мигове, в които земните недра се разбунтували и за пореден път напомнили за човешката безпомощност пред страховитата сила на природните стихии.

След падането на тоталитаризма става ясно, че няколко месеца преди земетресението то е било предсказано от Баба Ванга. През есента на 1976 г. семейство от Свищов отива при нея да търси помощ за здравословен проблем на един от членовете на семейството. “Той ке се оправи, не му берете гайлето. Ама да се пазите у месеца марта, щото там, дека живеете, погром ще настане. Страшно ке биде. Земята ке се помести. Да бегате далече от водата, да одите у планината”, посъветвала Ванга семейството. И само след няколко месеца пророчеството ѝ, както става ясно, уви, се сбъдва.

Денят е 4 март 1977 г., часът 21,24. Повечето хора в Свищов са по домовете си, гледат телевизия, вечерят или се приготвят за сън. Внезапно изпод земята се чува страшно бучене. След което земята се разтърсва. Трусът продължава 77 секунди, резултатите от него обаче са ужасяващи. Изцяло разрушени са две жилищни сгради: висок жилищен блок и младежко общежитие на химкомбината “Свилоза”. Десетки други жилищни и обществени сгради са частично повредени. Някои от тях през следващите дни също падат, а други се налага да бъдат съборени като опасни. Общият брой на разрушените и пострадалите сгради надхвърля 800. Сред тях има 5 училища, 21 административни и търговски сгради. Земният трус разрушава електрическата подстанция, която захранва Свищов с електричество и секунди след труса градът потъва в непрогледен мрак.

Часове след труса в България са мобилизирани стотици доброволци за участие в спасителните акции по изваждането и спасяването на оцелелите от руините на сградите. Към Свищов се отправят и десетки милиционери и войници от близките поделения. Когато пристигат на място, гледката пред тях е толкова смразяваща, че някои войничета не издържат и се разплакват, а един дори припада. Във фаталната нощ и през следващите дни спасителите изваждат от развалините 109 човешки трупа. От тях 27 са на деца и младежи. Сред загиналите имало 10-месечно бебе. Ранени са над 140 души. Впрочем по отношение броя на загиналите и до днес още няма единно мнение. Според някои броят на загиналите надхвърлял 150 човека, но комунистическите власти скрили истинската бройка, за да смекчат ужаса от трагедията. Всичките починали са прегледани от токсиколог и патолог, които записват причината за смъртта им. Малко по-късно обаче техните резултати са иззети и засекретени. Години по-късно става ясно, че някои от загиналите е можело да бъдат спасени, тъй като те прекарват часове наред под руините и умират от задушаване. Труповете са наредени един до друг в коридорите на местната болница, за да бъдат разпознати от техните близки.

Най-голям е броят на загиналите в срутилия се осеметажен блок на ул. “Г. Матев”, 76 човека. Ужасяваща е трагедията на гръцкото семейство Стефопулу. Загиват всичките девет членове на семейството: бабата и дядото, родителите и петте им деца. По зловещата ирония на съдбата няколко години по-рано семейството бяга от родината си, за да се спаси от военната хунта. И намира смъртта си в България по този нелеп начин. В друга срутила се сграда – работническото общежитие на химкомбината “Свилоза”, загиват 45 души. Повечето от тях са млади инженери, специалисти, командировани след завършване на висшето си образование.

На мястото на трагедията с хеликоптер пристига и самият Тодор Живков, който става свидетел на една странна гледка. На метри от него от “Свилоза” с писъци започват да изскачат бягащи хора, които, без да се интересуват, че Първият ги гледа, се разпиляват в различни посоки. Оказва се, че по това време в завода се е извършвало планувано горене на опасни отпадъци. Когато виждат гъстия черен дим, работниците решават, че това е пожар. И тъй като в завода има взривоопасни материали, те хукват да спасят живота си.
“Чакайте бе, хора, няма нищо страшно. Нали ако имаше опасност, аз нямаше да съм тука”, опитва се да ги спре и успокои Тато. Работниците обаче изобщо не му обръщат внимание.
Когато научава за загиналите деца, Тодор Живков се разплакал.

Проведеното разследване установява, че повечето от обществените сгради в Свищов са се съборили, защото при изграждането им строителите икономисали доста от материалите. По заповед на Живков разследването е поверено на Главната прокуратура на НРБ. Оттам обаче така и не изнасят информация за резултатите, до които са достигнали. Впрочем властите у нас правят всичко, за да потулят случилото се и да го омаловажат. В няколкото съществуващи тогава печатни медии съобщението за свищовската трагедия е смачкано в 2-3 изречения. Официозът – вестник “Работническо дело”, съобщава, че загиналите са само четири човека, а щетите са незначителни. Акцентът в новината пада върху посещението на Тато в крайдунавския град.

Днес, почти половин век след земетресението, на мястото на двете рухнали сгради има два параклиса и паметни плочи. Всяка година на 4 март жителите на Свищов поднасят цветя, прекланят се пред паметта на невинните жертви и се молят ужасът от 1977 г. никога да не се повтори повече.

Миналата година в навечерието на поредната годишнина кметът на Свищов Генчо Генчев представи книга посветена за земетресението от 4 март 1977 г. Идеята за създаването ѝ му хрумва преди 5 години, когато прави изследвания за докторантурата си. Книгата е озаглавена “Травматичната памет на Свищов” и в нея са представени неизвестни и неразказани досега човешки истории, както и непознати и скривани в продължение на десетилетия факти. Акцент е поставен и върху причините, довели до огромните материални щети и многото жертви.

Земетресението, разтърсило из основи Свищов на 4 март 1977 г. е с епицентър в планината Вранча, в Карпатите, Румъния. На мястото на епицентъра магнитудът е 7,4 по скалата на Рихтер, а в Свищов 7,2. Земетресението е усетено на територията на целия Балкански полуостров.

Вранча е един от сеизмично най-активните райони на Европа. През ХХ в. там са регистрирани около 30 земетресения с магтнитуд около и над 6,5 по скалата на Рихтер.
Иван ГЕОРГИЕВ