Авария през античността и начина на справяне с нея проучиха археолози

Като много успешен и полезен определят разкопките в античния град Никополис ад Иструм археолозите, които работиха там. Сред интересните находки са откритите монети, фибула и няколко лампи. При проучването до западната стена на одеона (малкия градски театър) са намерени 10 постамента, върху които вероятно са били поставени статуи. Те са долепени на фуга, като някои са изградени много старателно, а други са от кал и 2-3 реда камъни, замазани с хоросан. Разкрита е също варница, която след използването ѝ е била запълнена с по-ранна керамика и глинени съдове, взети от градското сметище.
Разкопките, финансирани по проект с 33 хил. лв. от Министерство на културата, се проведоха от 30 август до 8 октомври от екип на Регионален исторически музей – Велико Търново, воден от д-р Иван Църов, с участието на Михаела Томанова, Калин Чакъров и доц. Павлина Владкова. За 5-а поредна година продължи проучването на югозападния ъгъл на форумния комплекс в античния град. На мястото е имало малък площад, който освен за социални функции се е използвал и за пазар. За това сочи откритата при предишни разкопки фрагментирана мерителна маса за течни и насипни храни, украсена с фриз, представящ ден с гладиаторски борби. Перистилният площад е бил с красива архитектура, ограден с 49 колони от всички страни, носещи навес. Зад него започва друг квартал, с някаква голяма, обществена сграда, но към момента все още не е ясно каква точно е била тя. На север, непосредствено до площада, минава едната от главните улици, наречена Декуманус Максимус. Тя е ориентирана в посока изток – запад и по нея, според римския церемониал, са влизали най-високопоставените гости на града. Това е така, защото входът на улицата, която води от крепостните стени до градския площад, гледа към Рим и се нарича Порта Романа. Когато дойде някой официален гост – император, член на неговото семейство или дори провинциалният управител, те биват посрещнати от градската управа задължително от тази страна на форума, пояснява д-р Църов. Улицата е снабдена с хубав канал за отпадъчни води, който е разкрит при проучвания преди близо 30 години. През този сезон той е почистен, за да бъде експониран пред посетителите. Каналът показва по прекрасен начин добре изградената канализационна система в града, която иначе остава скрита под павираните улици. Той е с каменни зидове, споени с хоросан, а отдолу е настлан с тухли. След почистването му каналът ще се консервира и през зимата ще бъде покрит със специални плоскости. Още малко по на север от площада и тази улица, под която преминава водопроводът, се намира и една голяма обществена сграда, проучвана дълго време от доц. Павлина Владкова.
След като през изминалите 5 години археолозите успяват да установят архитектурата на площадното пространство, те решават да слязат в дълбочина. Вследствие на това излизат много интересни данни. Оказва се, че част от конструкцията с колоните, заобикалящи площада, след няколко години съществуване се срива, защото на едно място основите пропадат в меките земни пластове. Това наложило проблемът да бъде разрешен много бързо. Хората извадили меката пръст и запълнили рова с натрошени архитектурни детайли. От съвсем близко място те изкопали около 25 кубика глина и я изсипали върху съдържанието в ямата, след което я трамбовали за повече плътност. Така предотвратили разпространяването на аварията на по-широко пространство. Вероятно след това са поръчали нови колони и са възстановили градежа. Наред с архитектурните детайли в тази яма са открити и други неща. Всичко това говори, че са използвали каквото имат под ръка, за да се справят с проблема и след това животът е продължил. Все още е трудно това събитие да се датира точно, като засега по-скоро е ясна последователността на случващото се и предприетите действия. Предположенията са, че всичко е станало някъде в края на 4 век или в самото начало на 5 век.
“Това, което виждаме, е нещо, което не е известно. Всеки знае как са конструирани римските храмове, римските обществени сгради с колонадите, портиците, но почти нищо не се знае за авариите и ремонтите по тях. На практика за широката общественост това не е толкова атрактивно откритие, но дава на археологията и на науката архитектура съвсем нова информация”, каза д-р Църов.
При работата си на обекта археологът попада и на друга интересна находка. Преди години, когато изхвърлят пръстта от разкопките, машината закача каменен блок, който се оказва лицевата част на чешма с два чучура. Това е първото такова съоръжение, открито в Никополис ад Иструм, въпреки че със сигурност се знае, че в града е имало много чешми. Той е бил водоснабдяван от един главен и два по-малки водопровода. Ако се приеме, че в селището са живели около 10 хил. жители, както се предполага, по изчисления излиза, че на човек се падат около 168 литра вода на ден. Това е близко до днешната дневна норма за населението във В. Търново. Любопитен факт е, че откритата чешма като устройство много прилича на арбанашките чешми. Тя е изградена с корито от 4 блока, в което водата се събира, идвайки по глинен водопровод и достигайки нивото на чучурите започва да тече и да се отича в канализацията, разказва д-р Църов, който в продължение на 20 г. проучва водоснабдяването на Никополис ад Иструм.
Направените проучвания през този сезон увеличават процента на разкритата площ на античния град. Мястото, по което се работи през последните години, е разположено на терен от около 800 кв.м. На много места в този район екипът на д-р Църов е стигнал до чистия стерилен пласт. Съдейки по крепостните стени на Никополис ад Иструм, градът е бил разположен на територия от около 280 декара, като 60 от тях е заемал залепеният до него късноантичен кастел. Не трябва да се забравя, че извън крепостните стени също е имало квартали, но за тях няма данни на каква площ са били разположени.
“Крепостните стени не са построени с основаването на града, а около 70 години по-късно. Те буквално са минавали през къщи и са пресичали улици, защото така се е наложило. Никополис ад Иструм се основава като град при Траян Хадриан, когато Римската империя е в разцвета си. Тогава няма войни и само римляните нападат чужди земи, за да разширяват териториите си. След това обаче, към края на 2 век, ситуацията се променя и по времето на император Марк Аврелий има едно нашествие на племето токостобоки, което влиза на Балканите, разрушава по-голяма част от римските градове и достига чак до Атина. То минава и през Никополис ад Иструм”, разказва д-р Църов.
През следващите години проучванията на античния град най-вероятно ще продължат в източното крило на перистилния площад, т. е. между колонадата, която ограничава неговото пространство от изток, и западната стена на одеона (малкия театър), където в момента са складирани извадените от ямите над 200 архитектурни детайла. Когато всичко бъде проучено, то ще се експонира, изкопите ще бъдат засипани до нивото на ходовата част през античността и детайлите ще се преместят, за да се освободи това крило за разкопки. Д-р Църов изрази надежда, че при следващите проучвания ще се установи как двете съоръжения – одеонът от изток и перистилният площад от запад, са били свързани и са част от общ архитектурен план за целия форумен комплекс, въпреки че са правени едно след друго. Перистилът и одеонът в Никополис ад Иструм много напомнят на булевтериона и перистила в древногръцкия град Милет в днешна Турция. Интересно е, че в източните провинции на Римската империя устройството на градовете е по гръцки образец и официалният език, на който се говори, е гръцки.
Николай ВЕНКОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ