Следвам мечтите си смело и безотказно, споделя в началото на разговора ни Арзие Пастърмаджиева. 30-годишната великотърновка се е завърнала за броени дни от Швеция, където е учител по български език и литература на деца на български имигранти.
Самата Арзие също е един от хилядите българи. В странство я провождат недоимъкът и липсата на реализация у нас. “Преди три години имигрирах в Кралство Швеция. Първо дойдох като турист за месец-два. А вече три години живея, работя и уча в Стокхолм. Идеята да замина не беше моя. Поради сериозни икономически затруднения с майка ми тръгнахме за шведската столица, където живеят наши роднини. Баща ми вече беше там и работеше заедно с брат ми, който е семеен”, разказва Арзие, която завършва профил Журналистика с интензивно изучаване на английски език в Хуманитарна гимназия “Св. св. Кирил и Методий”. През 2008 година завършва бакалавърска степен, специалност “Етнология” във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” с отличен успех. Сега ѝ предстоят държавните изпити по специалност “Право” отново във ВТУ. Младата жена има и тригодишен опит като PR и уредник в РИМ – Велико Търново.
“В началото Стокхолм ми се стори огромен. Още има места, които не познавам добре. Шведите говорят английски език. Когото и да попиташ нещо на английски, ще те разбере и отговори. Учтиви са, любезни и културни. Ценят много добре образованите хора. Шведската икономика е стабилна. Няма корупция. Шведите държат много на личните качества и умения на човек. Ако си достатъчно талантлив, кадърен, надарен, професионалист в дадена област и работа ще те поощрят. За тях няма значение колко си възрастен или от какъв етнос си. Наемат те, назначен си”, споделя Арзие.
Тя допълва, че шведите имат добре уредена държава, добри управници, закони и силна социална политика. Kакто и доста успешна интеграционна политика за прииждащите от цял свят “нови шведи”. “Правят всичко възможно бързо и лесно да се претопим в тяхното общество. Като за начало първо преминах през безплатен интензивен курс по шведски език. Без трудов договор и шведски граждански номер си никой тук в Швеция – просто турист”, продължава да разказва търновката.
По думите ѝ “новите шведи” стават все повече и повече. “Идват главно от Азия и Африка и ползват придобивки. За разлика от нас европейците. Ние не получаваме помощи и единственият начин да изкараш месеца е да работиш здраво. За да намериш работа, някой трябва да те препоръча.
Работодателят трябва да е сигурен, че ти си сериозен, надежден, читав. Горда съм от факта, че в България получих качествено и добро образование”, усмихва се Арзие, но в топлите ѝ очи се чете и малко тъга. Тя мечтае за момента, в който ще се завърне завинаги в България. “Но това няма как да стане, докато не решим, ако не всички, то поне най-спешните финансови проблеми. Носталгията по родината е страшно силна при мен. Някой приятели казват, че са необходими минимум пет години, за да свикнеш в странство. Определено чужбина не е за всеки. Особено за човек като мен, който е силно привързан към родното. “Тези, които мислят, че е много лесно в чужбина и тепърва мислят да заминат някъде зад граница, горещо бих ги посъветвала да помислят много добре къде тръгват, имат ли осигурена работа, квартира, някой, който да им подаде ръка и да им помогне. “Изтичането на мозъци” е процес, който започна още преди години. Тогава и през ум не ми е минавало, че един ден и аз ще стана от тези многото “изтичащи мозъци”. За нищо на света! Но както е казал народът: “Голям залък лапни, голяма дума не казвай”! Единият от родителите ми е на мнение, че “камъкът си тежи на мястото”, а другият не вярва, че положението в България ще се оправи скоро. Често им се ядосвам за съдбата ни да живеем в странство, но съм и благодарна, че инвестираха много в образованието ми. Както и за това, че ме отгледаха с голяма обич, загриженост и привързаност към родните традиции, обичаи”, продължава изповедта си Арзие. От тях тя се научила на почит, уважение и толерантност към другия, различния. В момента великотърновката е учител по Български език и литература (СИП майчин / роден език) на деца на български имигранти в Стокхолм и Сьодертеле, който се намира на 30 км южно от столицата. Броят на учениците ѝ надвишава 20. Възрастта им варира от детска градина до гимназия.
Те имат различно ниво на владеене на български език. “Има деца от смесени бракове. Някои са родени тук, в Швеция, и не знаят почти нищо за България. Стремя се в часовете по български език да ги науча не само да четат, пишат и говорят граматически правилно, а и да знаят за българските празници, култура, история, традиции, наследство.
Най-голямото ми желание е, като пътуват в България, да се чувстват истински българи, а не само туристи, дошли на курорт на Черноморието, на планина, в родното селище или квартал. Това прави мисията ми още по-специална, защото аз и колегите ми по български език и литература сме и вид съвременни будители сред учениците – будим, палим, съхраняваме паметта за род и Родина,татковина, език, традиции, празници, обичаи, самосъзнание, принадлежност, българщина.
Ако ние самите не знаем добре и не представим в най-добрата светлина нашата Родина, няма как да очакваме чуждите народи да го направят вместо нас. И колкото и просветени да са шведите, като чуят България, знаят само, че нейна столица е София и дотам се изчерпват знанията им за нашата страна. Често ме питат дали тя е в Европейския съюз”, разказва Арзие.
Дните ѝ в България са преброени и тя си тръгва. Отива отново в далечния север. Боли я, но се успокоява, че има мисия – да пази, но и да разгаря огънчето на българското.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив