Неканонични изображения на предхристиянски личности вече повече от четири века стоят изрисувани върху стенописите на църквата “Рождество Христово” в Арбанаси. Сред тях са ликовете на философите Аристотел и Платон, историкът Плутарх, математикът Питагор и дори на древната езическа пророчица Сибила, живяла преди повече от 3000 години. В българските православни храмове представянето на подобни некаконични изображения e рядкост. Освен в арбанашката църква, такива има още само в трапезарията на Бачковския манастир, където са изрисувани също някои от най-известните древногръцки мислители. В църквите в Гърция и на Атон обаче изображенията на предхристиянски емблематични за гръцката история и култура личности съвсем не са прецедент. Сред изобразените там са и писателите Софокъл и Еврипид, поетът Омир и дори езическият бог Хермес. Според някои от изследователите на църковната стенописна култура и традиции древногръцките философи са намерили място върху стените на гръцките църкви, тъй като доста преди появата на християнството те са предвещали идването на Божия син, който със смъртта си ще изкупи греховете на човечеството, и са прославили единия бог и монотеистичната религия.
Как и защо обаче Аристотел и Платон са попаднали върху стенописите на църквата в Арбанаси? Отговорът може би трябва да се търси в детайлите, свързани със стенописване на църквата. “Рождество Христово” е построена в края на XVI век върху основите на един по-стар храм. А стенописването ѝ е дело на български и гръцки зографи. Вероятно гръцките стенописци са решили да включат в изображенията си и тези на несвързаните с християнските догми свои сънародници. Освен това, храмът е зографисан в период, който съвпада с Просвещението в Европа. Период, през който светското започва да доминира над църковното във всичко дори и в църковната живопис. И наред с каноничните изображения на светци в храмовете се появяват и такива на известни личности от Античността, които сe възраждат като пример за настоящето. И макар и да се намират от няколко века под османска власт, в българските православни храмове също се появяват подобни неканонични изображения. Трябва да се отбележи, че стенописването на арбанашката църква се е извършило на етапи като е продължило почти 100 години, от края на XVI до последните години на XVII век.
В църквата има и други интересни символи, неподхождащи на един православен християнски храм. Над входната ѝ врата е изобразена шестлъчевата еврейска звезда, известна още и като Звездата на Давид. За които не е известно, това е познатата Витлеемска звезда, свързана с раждането на Божия син Исус Христос. По нея се ориентират тримата влъхви, които научавайки радостната вест за чудодейното раждане на Спасителя, отиват във Витлеем, за да му се поклонят.
Извън изображенията на неканонични личности, останалата част от стенописите в църквата “Рождество Христово” също е интересна. От север е стенописано родословното дърво на Исус Христос. По северната и южната стени са изобразени светците войни – Димитър, Георги, Нестор и светците лечители и безсребреници: Панталеймон, Козма, Дамян, Трифон. Над тях във фриз от медальони са представени бюстови изображения на още християнски светци и светици. Наред с индивидуалните изображения на светците, по стените са представени и някои от най-известните библейски сцени, представящи празниците, чудесата и страданията на Божия син Исус Христос. В горната част на западната стена е показана сцената “Преображение Господне”. А под нея е разположена композицията “Успение Богородично”. От двете страни тя е фланкирана от двете по-малките сцени пресъздаващи “Рождество Богородично” и “Въведението на Мария в храма”. На източната среда е представен “Страшният съд”, а под него наред с мъжките изображения на светци, са представени и жени светици като Марина, Анастасия, Евгения, Пелагия, Теодора.
Върху свода на храма се извисява внушителното изображение на Христос Пантократор заедно с Богородица, Йоан Кръстител, четиримата евангелисти и изображения на ангели. Преди години сред останалите стенописи е открит и един, който засега все още е без аналог в българската църковна живопис – “Разкаянието и обесването на Юда Искариотски”.
Сред нещата, привличащи от пръв поглед посетителите, e още и дървеният иконостас, изработен по поръчка на наследниците на византийската аристократична фамилия Кантакузини. Безспорно “звездата” на стенописите в църквата “Рождество Христово” в Арбанаси обаче е “Колелото на живота”, създадено от анонимен зограф през XVII век. То представлява цяла система от кръгове, в средата на които е изписано Слънцето и четирите сезона. Друг кръг с 12 лъча пък представя зодиакалните знаци и връзката им с годишните времена и със слънцестоенето на небосклона и хоризонта. Други 12 кръга представят 12-те месеца. Най-отвън по краищата на Колелото са показани фазите на човешкия живот: от раждането през зрелостта до старостта и смъртта. От двете страни на Колелото на живота са изрисувани ангели, които го въртят. А под него страшно зее пламтящата огнена бездна на ада. “Колелото на живота” е популярен през същинското средновековие сюжет в балканската в това число и българската църковна стенописна традиция. Според експертите по църковна живопис “Колелото на живота” трябвало да внушава на всички богомолци, прекрачили църковния праг да бъдат смирени и да не забравят, че човешкият живот е кратък и несъвършен и че човек трябва да живее с мисълта за спасението на своята безсмъртна душа, а не за материалните блага.
Църквата “Рождество Христово” е и една от българските църкви с най-много запазени ктиторски надписи – цели 17. В някои от надписите са записани и част от имената на благодетелите: Зото, Стоян, Стамо, Нико, Тано, Христо, Димитър и дори и името на една жена ктиторка – Кераца. В средновековието и през Възраждането църквата е била част от единен комплекс, митрополитска резиденция, от която тогава се е осъществявало управлението на най-голямата митрополия на Балканския полуостров – Търновската.
Иван ГЕОРГИЕВ