Великотърновката, посетила светите земи край река Йордан, станала хаджийка

Архитект Румяна Брайнова е от онези щастливци, които са успели да посетят река Йордан. Отишла на частно посещение в ранната пролет на 2012 година, малко преди Великден.
“Към Богоявление, Йордановден, имам особено отношение, защото животът ми така се стече, че винаги съм била заобиколена от много Йордановци. Като дете в семейството ми Йордановден се почиташе много официално, защото дядо ми се казваше Йордан, майка ми се казваше Йорданка, брат ми е Йордан, съпругът ми и големият ми внук също се Йордановци. В три поколения това име  е на почит и уважение в нашето семейство”, разказва тя.
Брайнова винаги е проявявала интерес към кръщенето в река Йордан и за това преди три години и половина посетила светите земи и станала хаджийка. Обяснява, че река Йордан се явява граница между Израел и  Йордания и между Сирия и Израел. Тя е дълга около 250 километра, сладководна е. В тези земи много рядко през годината пада дъжд и затова реката е ценна със сладководната си вода. Извира от планината Eрмон и се влива в Мъртво море. Тя е единственият приток на това море, което е 420 метра под морското равнище и не е отточно. За да се запълва  обемът на Мъртво море, водата идва от тази река.
Преди да стигне Мъртво море, река Йордан стига до Галилейско море,  което е най-големият сладководен източник за питейните и поливни нужди на цял Израел. При нейното посещение реката не била толкова пълноводна, колкото през XVIII и XIX век. Тогава реката е била с по-голяма ширина и дълбочина в талвега, след като е започнало използването ѝ за промишлени цели и напояване, тя значително е намалила своя обем.
“В библейски план реката е ползвана от Йоан Кръстител да покръства във водите ѝ своите сподвижници и последователи, включително и Христос. Сега има само две места по протежението на реката, където израелските власти са позволили да бъдат използвани за туристически нужди. Това са нещо като вирове, там се извършват и истински обреди на кръщене и символични потапения от туристите”, обяснява Брайнова.
Архитектката разказва, че на ден през тези места минават стотици туристи и поклонници. Направило ѝ впечатление, че туристическите атракции са много добре развити и много доходоносни. Тези две места, които са определени за туристите, са с много добре направени подстъпи, брегът е укрепен. Има много магазинчета, в които се продават всички атрибути, свързани с християнството и покръстването. Предлагат се шишенца с вода от реката, продават се и бели роби с най-различни размери. Тя купила за внуците си такива ризи, които малките облекли, когато ги кръщавали в България.
Открай време на Йордановден в дома ѝ се правело голямо семейно тържество. Тя продължава да спазва традицията до днес. В Еленския край, от където е архитектката, на софрата се слагали ястия от свинско месо, защото в Елена било закон прасето да се коли на Коледа – 25 декември. За днешния празник тя е решила да направи капама с различни видове меса.
Според нея Йордановците са много амбициозни хора, обичат да налагат мнението си. С усмивка споделя, че никой от нейните именници не е скачал в реката да вади кръста, но тя от сърце им желае здраве и дълголетие.
Весела КЪНЧЕВА  
сн. архив