Археолози доказаха, че Ряховец не е само гарнизонна крепост, а средновековен град

Че крепостта “Ряховец” край Горна Оряховица не е била само военен гарнизон, а средновековен град доказаха проучванията от третото археологическо лято на обекта. Пет жилища от XIII век са разкрили археолозите през последния сезон, а около тях са се натъкнали на около 10 огнища, които не са използвани за отопление, а за приготвяне на храна. Специалистите вече са категорични, че Ряховец е селище с обособени квартали, павирани улици и жилища, разположени между тях.
Екип с ръководител Илиян Петракиев, който е археолог в Регионалния исторически музей във Велико Търново, и заместник Мая Иванова от Историческия музей в Горна Оряховица работи на обекта вече трета година. Близо 500 са находките от последната експедиция, като над 300 от тях са монети. Най-масови са от т. нар. имитативно монетосечене – латински и български “имитации”, които са основните парични знаци след завладяването на Константинопол през 1204 г. от кръстоносците. Към средата на XIII век започва и масово нарязване на тези “имитации”, поради недостига на монети, което довежда и до девалвацията им. Монетите са масово нарязани и те вече губят номиналната си стойност, а имат само тегловна. Именно това е и периодът, в който крепостта престава да бъде обитавана, твърди Петракиев.
Това лято археолозите са продължили проучванията при западната порта на крепостта, както и площ от 100 кв. м във вътрешността, където разкриват структури от ранножелязната и раннобронзовата епохи. “Всъщност, за да стигнем до ранножелязната епоха, първо трябва да проучим Средновековието. Там попаднахме на две жилища от този период. Въпреки че не успяхме да стигнем до по-ранните епохи, хубавото е, че вече имаме една детайлна картина за живота през Средновековието не само при западната порта, но и във вътрешността на крепостта”, обяснява специалистът от РИМ.
От намерените монети става ясно, че крепостта през Средновековието е обитавана от началото на XIII век до 1257 г. Досега те не са попадали на находки след тази година, а тогава започва интензивното монетосечене на цар Константин Асен, възлизащо на няколко милиона екземпляра. “Твърде е възможно някъде в крепостта, особено в района на главната порта, да има обитаване и през XIV, дори през XV век”, посочи ръководителят на разкопките. Той разказа, че в публикации на покойния директор на горнооряховския музей Иван Бъчваров, който е един от първите проучватели на крепостта, се споменава за монети от XIV век, намерени при главната порта, както и на най-високата част, където той е локализирал църква с два гроба. Това навежда на мисълта, че през този по-късен XIV век крепостта е обитавана на по-малка площ, вероятно в източната част, защото при Западната порта, където екипът е работил сега, находки от този период липсват.
“Тъй като вече втора година работим при Западната порта, имаме детайлна стратиграфска картина, т.е. ние знаем по пластовете как се е развивал животът през XIII век. Три от разкритите жилища са от най-късния период на обитаване на крепостта, а под тях работихме по други две, които са от втория период на обитаване. С това спряхме тази година, защото жилищата се оказаха много трудни за проучване и много интересни като начин на градеж, който не ни е познат от други обекти. Къщите от втория период са унищожени при пожар. Следващите обитатели са подравнили разрушенията от пожара и са построили отгоре своите жилища, които са част от третото най-късно ниво, което условно може да се датира между 1240-1257 г.”, разказва Илиян Петракиев.
Една от възможните хипотези за опожаряването, които археологът посочи, е преминаването на хан Бату през 1242 г. Това са татаро-монголите, които се връщат от Западна Европа и унищожават всичко по пътя си. Вероятно тогава е унищожен и този втори период на Ряховец. Интересното е, че при крепостта “Хоталич” край Севлиево, която също е опожарена от татаро-монголите през 1242 г., животът се възражда постепенно, докато на Ряховец веднага има следващо ниво. Хората са направили жилищата си по малко по-различен начин – с каменен градеж, който, за съжаление, не е запазен, вероятно поради земетресение.
40 деца са се включили тази година в лятната археологическа школа, която съпътства експедицията на крепостта “Ряховец”. В инициативата са участвали ученици от СУ “Георги Измирлиев” и СУ “Вичо Грънчаров”.
“Тази година работихме по пет дни с децата от двете училища. Те идваха организирано и се включваха във всички процеси от нашата работа. Миналата година започнахме обучението им за работа с технически средства, с които ние работим – нивелир, металотърсач, а сега опреснихме знанията. Учениците се включиха в проучването и с физически труд – копаха, описваха, водиха дневник, някои от тях рисуваха находки. Общо взето, децата успяха да се включат в целия процес на чисто научната и на физическата работа”, разказа Мая Иванова.
Тя изрази надежда, че през следващата година децата, желаещи да се включат в археологическата школа, ще са повече. Всъщност идеята ни е по някакъв начин да приобщим децата към нашата работа и така те да опознават историята на своя роден град. Така, чрез познаване на миналото, ще могат да помислят и за бъдещето, обобщи младата археоложка.
Школата ще продължи в Историческия музей през август, където в рамките на инициативата “Семейни съботи в музея” през целия месец ще се почистват керамичните фрагменти, открити тази година на крепостта. Ще се опитаме да реставрираме и съдове, ако открием нужните части от тях. Инициативата ще бъде доброволческа и смятам, че също ще бъде успешна. Миналата година още през първата събота се включиха 40-50 доброволци. Най-малкият доброволец беше на 3 години, а най-възрастният между 40-50 г. Надяваме се и тази година интересът да продължи, сподели още Мая Иванова.
През октомври в Историческия музей ще бъде подредена изложба, в която ще бъдат показани откритията от това лято. На изложбата спонсорите на археологическата школа ще бъдат удостоени с грамоти, а децата ще получат дипломи за участието си в разкопките и проучването на крепостта “Ряховец”.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Община Горна Оряховица