Арх. Константин Тотев – покорителят на пет континента

Публикувано на чт, 18 май 2023
203 четения

Роденият в далечната 1927 година във Велико Търново Константин Тотев е израснал в квартал “Варуша”, в близост до училище “Йосиф I” (днес Американския колеж “Аркус”). Той се ражда в семейството на известния архитект Христо Тотев, който през 1923 г. става основател и пръв архитект в новосъздаденото архитектурно бюро в града. По негова инициатива и негов проект през 1928 г. се строи сградата на “Боруна”, предназначена за рисувална академия, а днес художествена галерия.
Още от младежките си години Константин е запален по спорта. През 1945 г. той организира баскетболен отбор в града, който същата година става втори в страната. Много младежи, запленени от този красив спорт, започват да го практикуват. В няколко махали се изграждат баскетболни площадки и баскетболни отбори. В отбора на града се включват Спас Венков (по-късно световноизвестен оперен певец), Светослав Раев (в годината на демокрацията пълномощен министър във Ватикана), националите Вельо Велев, Светослав Зелков и други. Но като безспорен лидер на отбора се откроява Косьо Тотев. Той еднакво добре играе волейбол и тенис на маса, а със своя съгражданин и приятел Тодор Пецин тренира лека атлетика. Любопитен факт е, че първият си мач с националната фланелка той играе на Балканиадата в Букурещ през 1946 г., в българския отбор по волейбол. Негова съдба обаче става баскетболът.
Всяка вечер на игрище “Юнак” се събират много младежи, за да наблюдават тренировките, а когато гостувал друг отбор, публиката изпадала в екстаз, пеейки с пълен глас химна на търновските баскетболисти “Търновци сме хора мераклии”.
Звездата на Косьо Тотев изгрява при големия пробив на българите в баскетболния свят. Той е капитан и движещата сила на националния ни отбор в годините 1950 – 1960 г., когато заедно със своите съотборници разнасят славата на България по света.
През 1951 г. във френската столица Париж се провежда европейското първенство по баскетбол. В спортната зала “Пале де спор”, пред 25 000 човека публика, се водят люти битки за медали. Всяка вечер в препълнената зала ври и кипи. Българският отбор не влизал в сметките на големите отбори, но изнесъл невероятни спектакли. След втория ден попаднал във финалната четворка. Там съставите били с равни загуби и победи, а нашият отбор се оказва изненадата на турнира. Вестник “Екип” пише: “Неизвестни балканци изумиха “Пале де спор”. Най-много овации получава неговият капитан, наричан от публиката “Тове” (Невероятният).
Настъпва последният ден на първенството. Последната среща е Франция – България. При успех французите стават европейски шампиони, публиката е екзалтирана и очаква победа. Не мислят така само българите, водени от Косьо. През цялото време французите водят с 2-3 точки. Последните секунди – бърз пробив и Тотев бележи последния кош. Залата затихва в гробно мълчание, за да избухне след това в бурни аплодисменти.
На срещата присъства кметът на Париж заедно с цялата управа на града. Той слиза на терена и поздравява играчите на двата отбора, но най-дълго стиска ръката на Косьо. Публиката ръкопляска дълго, станала на крака, а при награждаването Тотев е обявен за капитан на символичния отбор на първенството.
Кметът на града предлага на управата да го обявят за почетен гражданин на Париж. Отборът същата вечер отпътувал за България, а Косьо Тотев и политическият водач на отбора (полковник от Държавна сигурност) остават за другия ден. Сутринта, в представителната зала на парижкото кметство, при тържествена обстановка Тотев е обявен за почетен гражданин на Париж.
След връщането си в България обаче той е извикан от най-високо място и му е наредено да подпише и изпрати писмо до кмета на френската столица, че се отказва от присъденото му звание. Два месеца по-късно се получава писмо от кметството на Париж. В него дословно е казано: “Званието “Почетен гражданин на Париж” се дава за изключителни заслуги, изключителни качества и постижения към френския народ и неговата столица. Ние нямаме причини да Ви отнемем това почетно звание, пренебрегвайки заслугите Ви”.
Златни страници на баскетбола вписва Олимпиадата в Хелзинки през 1952 г., където българският отбор заема 7-мо място. Триумфът на нашия тим продължава и през 1955 г., когато националите ни с капитан Косьо Тотев надиграват в Москва непобедимия дотогава съветски отбор. През 1956 г., на Олимпиадата в Мелбърн, българите се класират на 5-о място и си спечелват име на най-силния европейски тим. През следващата година, на Европейското първенство в София, българите се класират втори, а на архитект Тотев е връчен “Почетният знак на София”. При една от срещите на националния отбор с тима на Полша той е обявен и за почетен гражданин на Варшава.
Архитект Константин Тотев е изиграл над триста мача на пет континента и навсякъде публиката го аплодира. Много са и спортните му отличия – “Заслужил майстор на спорта”, капитан на “Етър” 1945-47 г., капитан на ЦСКА 1948-60 г., а от 1950 до 1960 г. – капитан на националния отбор на България.
След приключване на спортната си кариера дипломираният с пълно отличие архитект е включен в международен екип, който проектира и строи най-големите обекти на химическата промишленост в Германия – заводите в град Хале. След четиригодишния си престой там арх. Тотев заминава за Тунис, където заедно с група български специалисти изграждат световноизвестния спортен комплекс и стадион. След завръщането си в България той веднага започва работа в колектива, изготвил проекта на НДК.
Името на арх. Тотев във Велико Търново е свързано със строителството на стадион “Ивайло”, на спортните зали, както и на ДКС “Васил Левски”. След почетните звания на Париж, Варшава и София най-накрая арх. Константин Тотев е оценен и в родния си град. На 22 март 1999 г. Общинският съвет на града му присъжда званието “Почетен гражданин на Велико Търново” за големите му постижения и заслуги, с които е прославил родния си град и България на пет континента.
След тежко боледуване арх. Тотев умира в София през 2006 г.
(откъс от книгата на Иван Панайотов “Търновци, прославили България”)

loading...
Пътни строежи - Велико Търново