Античният керамичен център край Павликени е единствен по рода си обект в Югоизточна Европа

Античният керамичен център, разположен само на 6 км северозападно от Павликени, е единственият по рода си обект от римската епоха не само у нас, но и в Югоизточна Европа. От съдове за всекидневието до специална керамика, свързана с религиозните церемонии, са произвеждали древните майстори. В работилниците на комплекса те са изработвали детски играчки, лампи, изпичали са тухли и керемиди, а с тази продукция са търгували наблизо и далеч. Произведения на старинната фабрика археолозите откриват най-често в римския град Никополис ад Иструм, който по това време е административен център на областта, и в римския военен лагер Нове. Но керамика от този център е намирана на територията на днешна Румъния, както и на Кримския полуостров. Съдовете вероятно са били пренесени от войниците, които са се движили по границата на Римската империя, разказва археологът от Историческия музей в Павликени Калин Чакъров.
Уникалният паметник на римската култура започна нов живот благодарение на проект, разработен от община Павликени. 736 000 евро бяха вложени през последната година в консервация, реставрация, социализация и популяризиране на Античния керамичен център. Средствата са подсигурени по Финaнcoвия мeхaнизъм нa Евpoпeйcкoтo икoнoмичecкo пpocтpaнcтвo.
“Това е имение
на заможен
римлянин,
който е бил притежател на, ако трябва да използваме съвременните сравнения, фабрика за изработване на керамични изделия. По всяка вероятност собственикът е бил ветеран от римската армия, за което говорят редица надписи в близката околност. Неговата вила, около която е разположен и производственият комплекс, датира от края на I век сл. Хр. Обектът е със статут на паметник от национално значение и се простира на площ от 139 декара. Досега в очертанията на центъра са открити 51 пещи за изпичане на керамика”, разяснява археологът.
По думите на Калин Чакъров откриването на комплекса е рядък шанс за археолозите. През 1971 г. съдбата се усмихва на Богдан Султов, който проучва основно обектите от античната епоха в района на Велико Търново. Тогава той започва разкопки, които продължават до 1981 г.
“Освен чисто научната страна на археологията, негова е и заслугата Античният керамичен център да стане достъпен за широката публика. През 70-те години откритите сгради и пещи за изпичане на керамика са експонирани под стъклени покрития в оригиналния си вид. Изградена е част за възстановки на керамичното производство, а находките, открити по време на проучванията, са изложени в специално изградена сграда на обекта. Така керамичният център става
един от първите музеи
на открито в Европа,
а важността на обекта през годините са оценили редица български и чуждестранни учени, дипломати, политици и туристи. Сред тях са Людмила Живкова, първият великобритански посланик в България сър Уилям Харпам и много други”, сподели археологът.
“Ние стъпваме на това, което е градил Богдан Султов, а една от неговите мечти е това място да се превърне в практически център за подготовка на студентите по археология и по римска керамика. Щастлив съм, че през 2014 г., след 33-годишно прекъсване, успяхме да възстановим редовните разкопки на обекта. Две поредни години тук редовната си практика провеждаха бъдещи археолози от Великотърновския университет”, не скри удовлетворението си Калин. За студентите участието в експедицията е част от редовната им учебна практика по антична археология и първи досег с обект от римската епоха. Младите хора имат възможност да се запознаят с провинциалната римска култура и да упражнят на терен знанията, които са придобили на теория.
През миналата година средства за проучвания не бяха отпуснати, но благодарение на доброволци, археологически сезон имаше. Сега Историческият музей в Павликени отново разчита на финансиране за разкопките от Министерството на културата, а представеният от тях проект е за около 30 000 лв. Ако не получим одобрение, отново ще работим с доброволци, сподели археологът.
С всяка следваща година интересът към знаковия обект край Павликени се увеличава. След приключването на дейностите по проекта за консервация, реставрация и социализация, до Античния керамичен център води нов асфалтов път. За удобство на туристите вече са обособени и паркоместа. Посетителите се придвижват по обновени алеи до консервираните и реставрирани антични сгради и пещи. Съвременните сгради също са ремонтирани и предлагат добри условия за осъществяването на археологически експедиции.
В специално обособената част за възстановки, чрез автентични древни техники, са изградени нови пещи за изпичане на битова, строителна и художествена керамика. Оборудването в направената по римски образец грънчарска работилница е подновено, за да може съвременни грънчари да произвеждат керамика и да показват техниките от древността. Музейната сграда, както и всички останали постройки са с ремонтирани конструкции и дограма. Всички осъществени дейности спомагат за възстановяване на древните грънчарски умения и за развитие на музея на открито.
В проекта са били ангажирани и млади хора от района, както и представители на ромската общност. С поредица от обучения по история, археология и грънчарство деца от с. Върбовка придобиват умения за опазване на културното наследство. Благодарение на тях по протежение на пътя, водещ към Античния керамичен център, са засадени дръвчета. Туристическият обект вече има интернет сайт и страница във фейсбук.
Нов проект за музея на открито по Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Румъния е разработила община Павликени. Той е на стойност 300 000 евро, а средствата ще бъдат използвани за закупуване на техническо оборудване. Част от тях техниката ще се използва от археолозите на обекта – металотърсачи, дрон, сканираща техника. С електромобил, велосипеди и сегуей ще могат да се предвижват туристите по алеите в центъра.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ