Ангелина Иванова – основателката на художествената гимнастика в старата столица

С името на Ангелина Иванова са свързани първите стъпки на художествената гимнастика в старата столица. Тя е родена на 20 август 1935 г. в град Бургас. След завършване на гимназиалното си образование кандидатства във Висшия институт за физкултура “Георги Димитров”. Приета е за студентка по специалност фехтовка.
След дипломирането си се омъжва за великотърновеца д-р Людмил Йорданов и пристига във Велико Търново. Тук този спорт не е развит и тя се отдава на все още непопулярната, но любима за нея – художествена гимнастика. На нея тя посвещава целия си живот.
Началото е трудно. Ангелина обикаля търновските училища и подбира деца за спортни групи. Среща проблем със залата за тренировки. Започва занимания в залата на дружество “Етър”, но тя е твърде малка и ниска. По-късно се премества в спортната зала на игрище “Юнак”. Тя е голяма и висока, но тук възниква друг проблем. Тъй като е единствена в града, в нея се провеждат тренировки по много спортове – гимнастика, баскетбол, волейбол, тенис на маса – и не винаги часовете, определени за художествена гимнастика, са удобни за децата.
Голямата ѝ любов към този спорт и към децата обаче не я отчайват. Започват години на упорит труд и първите успехи не закъсняват. Нейната състезателка Стоянка Недялкова-Семова става първата “майсторка на спорта” в този спорт, а през 1966 г. е избрана за спортист № 1 в града.
Спортът художествена гимнастика става все по-популярен в Търново. Много деца се записват да тренират, а залата на игрище “Юнак” вече не може да ги побере. Настъпват още по-големи трудности. Ангелина се бори за една от залите на стадион “Ивайло”. Те са големи, високи и светли. Успява да убеди местните спортни деятели и накрая получава една от тях. Дават ѝ зала, в която да тренират само състезателки по художествена гимнастика. В нея израстват 12 нейни възпитанички, които получават званието “майстор на спорта”. А една от тях, Ася Кършева, става “Заслужил майстор на спорта” след златния медал с ансамбъла на България на Световното първенство в кубинската столица Хавана през 1971 г.
Откритие на Ангелина Иванова е Мариета Балъкова, която през 1973 и 1974 г., заедно със “Заслужилия майстор на спорта” Мария Гигова, взема участие в престижния турнир на Интервизия и спечелва бронзови медали. Много от нейните възпитанички по-късно участват в националните отбори на България – Величка Бонева, Грета Ганчева, Галя Ганчева, Стефка Йорданова. Някои от тях впоследствие стават треньори: Мариета Балъкова оглавява националния отбор на Словения, а Стефка Йорданова поема националния отбор на Канада. Божанка Иванова става треньор в Полша и Германия, а по покана на Министерството на Ирак чете лекции за този спорт на семинар, посветен на него. Антоанета Ганчева известно време тренира отбори в Кипър, Египет и Словения, а Савина Ганчева – отбори във Франция и Англия.
Благодарение на упорития труд и всеотдайност на Ангелина Иванова търновската школа по художествена гимнастика става популярна не само у нас, но и в чужбина. Нейните възпитанички постигат големи успехи на международния подиум. Жанет Илиева и Зорница Илиева стават олимпийски медалистки, а Анелия Димитрова – световна шампионка. Нейни състезателки са световната вицешампионка Станислава Станева, европейските шампионки Павлина Пенчева и Кремена Симеонова, както и европейските вицешампионки Савина Ганчева и Ренета Нешева.
Нейният многогодишен труд не остава незабелязан и тя е поканена за треньор на отборите на Корея, Полша, Гърция и Дания. Наградена е с Народен орден на труда и медал на Централния съвет на Българския съюз на физическата култура и спорт “За особени заслуги”. За своята дългогодишна и изключително успешна треньорска дейност е удостоена със званието “Заслужил треньор на Народна република България”.
В разцвета на творческите си сили Ангелина Иванова напуска този свят на 10 февруари 1989 г. На нейно име клубът по художествена гимнастика във Велико Търново учредява приз за “Най-добър треньор” на Международния турнир “Огърлицата на Десислава”, а залата по художествена гимнастика на комплекс “Ивайло” е наречена на нейно име. На входа на комплекса е поставена паметна плоча, увековечаваща признателността на великотърновци към делото на първооснователката на този спорт в старата столица.
(откъс от книгата на Иван Панайотов “Търновци, прославили България”)