Американският правозащитник Хилари Шелтън пред “Янтра ДНЕС”: “Линчът в САЩ още съществува. Заради съдебни грешки продължават да умират невинни хора”

Американският правозащитник Хилари Шелтън е вицепрезидент на Националната асоциация за напредък на чернокожите и директор на бюрото на организацията във Вашингтон. Това е най-старата и най-голяма неправителствена организация в САЩ, основана през 1909 г. от бели и афроамериканци.
Шелтън има опит в застъпничеството за изработване на политики в области като равен достъп до трудова заетост, достъп до качествено образование, ограничаване на насилието, причинено от оръжие, както и на расовото профилиране. Той има принос и в борбата за отмяна на смъртното наказание, за защита на избирателните права и правата на здравеопазване, както и в редица други области. Играе съществена роля в изработването и окончателното приемане на важни федерални закони, като например Закона за гражданските права от 1991 г., Закона за възстановяването на гражданските права, Закона против насилието над жени, Закона за статистиката на престъпленията от омраза, Закона за свободно упражняване на религия на коренните американци и много други. Той е носител на редица престижни награди.
Хилари Шелтън е роден в Сейнт Луис, Мисури, в семейство с шест братя и сестри. Той е завършил политически науки, комуникации и право в университета “Хауърд” във Вашингтон, университета на Мисури в Сейнт Луис, Североизточния университет в Бостън. Понастоящем живее във Вашингтон с жена си и трите си деца.
Правозащитникът беше във Велико Търново за два дена по покана на Център “Амалипе”, а визитата му беше осъществена със съдействието на Посолството на САЩ у нас. Той сподели своя опит с представители на ромската общност, които участваха в тридневен семинар на тема “Проучване в общността”, организиран от “Амалипе”.
– Г-н Шелтън, сериозен проблем за България и цяла Европа през последните години е огромната бежанска вълна от Близкия Изток и Северна Африка. Възможна ли е интеграция на тези етнически общности на Стария континент?
– Ако в Европа има политическа воля за интеграция на бежанците, процесът може да бъде успешен. Проблемът с тях е голямо предизвикателство. Някои правителства показват милосърдие и уважение към човешкия живот, други не могат да преодолеят тесногръдата си националистическа позиция. Но в никакъв случай властимащите не трябва да говорят в държавите си с езика на омразата към изпадналите в нужда бежанци.
– Според последните проучвания на Амнести интернешънъл случаите на погазване на човешките права стават все повече, включително и в старите демократични общества. Как да си обясним това?
– Има политици, които проявяват студено безразличие към този проблем, а в някои случаи – дори враждебност към засегнатите лица. Много е страшно, когато се използва езикът на омразата за насаждане на враждебно отношение, за изграждане на ледени стени между хората. Това е дехуманизиращ процес, който убива човешкото в човека. Той е толкова стар, колкото е и човечеството. С ужас виждам този език да се използва и на нашите избори в САЩ от някои кандидати. Надявам се, добрите хора по света да успеят да повдигнат завесата и да покажат истината, преди да бъде причинено непоправимо зло.
– Кой според вас е най-краткият път за интеграция на малцинствата?
– Започва се с образованието. Много често в публичното пространство се разказват истории, които са неточно представени и дори фалшифицирани. Когато чуем нещо непознато и искаме да разберем повече, задаваме въпроси, а отговорите търсим от човек, на когото имаме доверие. Винаги трябва да се чува гласът на истината, за да могат да вземат информирани решения от по-малките общности в една държава. Това е истинското предизвикателство и тест за демокрация в едно общество. За нас е привилегия и благослов да знаем, че има правителства, които вършат своята работа в съответствие с принципите, че произхождат от народа, служат на народа и в името на народа. Ние трябва да се погрижим като граждани на тези демокрации хората да бъдат добре информирани. Трябва да държим отговорни длъжностните лица, които сме избрали на тези постове, а ако те подхождат правилно, ние ще ги преизберем. Ако подхождат по лошия начин и несправедливо, като им изтече мандатът, ще ги пратим да си ходят вкъщи.
Демокрацията не е зрителски спорт.
Тя изисква от всеки от нас, които сме в публиката, да бъдем на терена всеки ден и да се състезаваме.
– У нас от години се работи за образователната интеграция на ромската общност. Огромни усилия в тази посока полага и Център “Амалипе”. Какво от вашия опит в САЩ може да бъде приложено в български условия?
– Има отделни аспекти от опита в интеграцията на малцинствени групи в САЩ, придобити в годините, които могат да се приложат и в България. От практиката ние сме се убедили, че образователните програми трябва да бъдат преработени по такъв начин, че да отразяват действителността и в малцинствените групи, включително при афроамериканците, а във вашия случай – ромите. Първото, което трябва да се направи, е да се даде отговор на въпроса дали всеки учебен предмет отразява действителността на дадената общност. Културата, дори расовите признаци, трябва да намерят своето отражение в училищната програма, а отделните предмети да се преподават по начин, който да помогне на децата да ги усвоят най-добре.
Дългогодишният опит на САЩ е показал, че на образованието не трябва да се гледа като матрица, която може да бъде прилагана еднакво за всички.
Образованието трябва да е освободено от културни предразсъдъци.
Затова в нашата образователна система се допитваме до опита на експерти от различни области, които да научат учителите как да преподават по разбираем и достъпен начин. Мога да ви предложа да зададете въпроси, които да бъдат като лакмусов тест към вашите управляващи – до каква степен вашата система е ефективна и работи за ромските деца. Най-важното за всеки тест са резултатите от него, а от въпросите, които ми задавате, разбирам, че в образователната ви система има пропуски. Това показва, че тя трябва да бъде реформирана по начин, който да я направи по-интересна и достъпна не само за ромските деца, но и за тези от другите малцинствени групи.
– Кои са по-сериозните прояви на дискриминация спрямо цветнокожите в САЩ, които вашата асоциация се опитва да пребори?
– Независимо че робството е премахнато преди повече от век, някои от неговите остатъци като светоусещане все още съществуват. В САЩ предстои нов цикъл президентски избори, а когато анализираме постиженията в нашето общество, предпочитаме да ги илюстрираме със статистически данни, а те показват, че въпреки големи успехи, които е постигнала нашата нация, има още много да се направи. Например процентът на безработните сред афроамериканското население във всеки ден от годината е поне два пъти по-висок от този на белите. Освен това преди икономическата криза от 2008 г. белите американци са притежавали 90 % от жилищата, в които са живеели, а афроамериканците – 44 %. След това 60 % от белите остават собственици на домовете си, а от афроамериканците – едва 20 %.
Ако изследваме системата на наказателното правораздаване, ще видим, че при 2,2 млн. американци, които в момента излежават ефективна присъда в затворите,
40 % от лишените от свобода са афроамериканци.
Ако съпоставим тези данни с факта, че афроамериканците са едва 13% от населението в САЩ, ще видим, че все още има проблеми в наказателното правораздаване, които трябва да бъдат решени. А те са свързани още от първия досег със закона в лицето на арестуващия полицай до диспропорциите в броя на лишените от свобода, които са с ефективно влязла присъда.
Освен това САЩ има още един голям проблем – прилагането на смъртното наказание. В повечето общества по света вече е направен големият избор. Все пак се касае за човешки същества, които вземат решения по своя собствена воля. Ако стане грешка в прилагането на смъртната присъда, то тя е непоправима, защото убитият не може да бъде съживен. Според информационния център за прилагане на смъртни наказания в САЩ, 38% са погрешно осъдените на смърт афроамериканци, които след това са признати за невинни и освободени. В същото време 35 % са осъдените на смърт афроамериканци с изпълнена присъда, при които после невинността им е била установена. Това е стара правосъдна система, която датира от първите дни на създаването на американската държава. Става въпрос за т.нар. линчуване, когато хора са били убивани за отмъщение без съд и присъда. Ако разгледаме днешните случаи на съдебни грешки, при които умират невинни хора, можем да заключим, че линчът все още съществува.
– В малцинствените общности кои са по-застрашени – мъжете или жените?
– Зависи от критерия. Броят на убийства е по-висок при мъжете от афроамерикански произход. На фона на това успеваемостта в училище е много по-висока сред момиченцата. Но пък броят на афроамериканските жени в неравностойно положение – самотни майки, жени без доходи, останали без мъжка подкрепа, много утежнява тяхното социално положение. Афроамериканските жени за същата работа изкарват по-малко пари, но пък от друга страна процентът на безработица сред мъжете от тази раса е по-висок от този сред жените.
Златина ДИМИТРОВА
сн. архив “Янтра ДНЕС”