Александър Спирдонов е млад, умен, търсещ. Той е един от многото българи, които, след като завършват в България средното си образование, избират да продължат обучението си в чужбина. През есента Сашо ще е втори курс по специалността “Политически науки” в най-големия държавен университет в испанската столица Мадрид – “Комплутенсе”, в който учат над 120 000 студенти.
Във Велико Търново той завършва Езикова гимназия в класа на Снежина Стефанова, която е била не само негов класен ръководител, но и преподавател по испански език. Споделя, че тя е човек, на когото дължи много.
Някак било съвсем естествено младият Спирдонов да реши да учи политически науки, защото баща му Иван дълги години беше част от обществения живот във Велико Търново, а чичо му Венцислав днес е председател на Великотърновския общински съвет.
“Винаги съм се интересувал от политическите процеси около мен и винаги съм искал да придобия някакъв по-адекватен поглед върху случващото се.
Ние се отличаваме от останалите живи същества точно по това, че можем да мислим, да анализираме и в крайна сметка да се опитаме да подобрим нещата около себе си. Нямам такива идеалистични подбуди, че да искам да променя света около себе си, но съм убеден, че
политическите процеси
трябва първо да се изучат,
за да може да се анализират правилно”, споделя Сашо.
Признава, че не се вижда като политик, а като анализатор. “Вярна е максимата, че политиката е изкуство на компромиса. Влизайки в нея човек трябва да се раздели с идеалите, с които е живял, и да се научи да действа според реалните факти. Докато анализаторът има възможност да види нещата в по-далечна перспектива, а и в България сме на принципа – много вождове, малко индианци”, усмихва се той.
Сашо е патриот, обича отечеството си, но според него това не трябва да пречи на човек да опознава чуждия свят, да попива ценни знания и впечатления. А испанската култура и цивилизация са необятни, тя е част от него и вече трудно може да си представи живота без нея.
Младият великотърновец е категоричен, че вижда бъдещето си в България, никога не е обмислял друга перспектива за себе си. Обяснява, че трябва около него да се случи някаква много колосална промяна, за да промени решението си. Не е сигурен обаче дали някое красиво момиче няма да успее да го прекърши. Сашо не вярва толкова много в предопределеността, но това, че сме се родили българи, за него е изключително важно. “Аз виждам във факта, че сме българи, дълбоко съдържание. Трябва да се гордеем с това, а не да го отричаме. Когато съм в чужбина,
винаги усещам дълбока
носталгия
към България
и Велико Търново”, споделя той.
Студентът казва, че България се вижда трудно от Мадрид. Причината е, че в Западна Европа процесите в източната част на континента се неглижират. Случвало му се е да го питат дали България е част от Европейския език. По думите му испанците дълбоко не познават българската култура и е хубаво, че човек може да пътува свободно, за да могат българите да разгледат другата част на Европа, а най-вече западноевропейците да посетят страната ни.
Сашо Спирдонов е категоричен, че положението никъде не е напълно цветущо. Хората навсякъде имат проблеми. Българите имаме едно схващане, че сме центърът на света и че срещу нас има световен заговор. Ако погледнем внимателно процесите, в които сме въвлечени, ще видим, че
процесите са глобални,
а не са частно български.
Според него изглеждат леко несъстоятелни твърденията, че Румъния и Сърбия вече са авангардът на източноевропейските народи в политически и икономически план. Това съвсем не е така и трябва да се опитаме да извлечем ползите за България, смята Александър.
Убеден е, че икономическото състоянието на страната не е толкова тежко. Големият проблем, пред който сме изправени като страна, е демографската криза. От гледна точка на обществените нагласи мисли, че нашето общество показва гръбнак. Случаят с Истанбулската конвенция е показателен в тази посока.
Сашо избягва да дава съвети на баща си и на чичо си. Споделя своето мнение с тях само когато го попитат. Важни са нашите семейни отношения, защото семейството осъществява много по-дълбоки отношения, отколкото политиката, пояснява той.
Сашо е направил анотацията за книгата на баща си, но признава, че все още не я изчел цялата. И той иска да пише, но за сега набляга на статиите. Студентът обича да създава текстове за актуални проблеми, свързани с България.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив
