Институт “Перспективи” е неправителствена организация с обществена полза, която е наследник на създадения на 27 март 2012 г. Студентски философски клуб към Философския факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Институт “Перспективи” реализира дейности, свързани с развитието на неформалното образование и младежката работа от август 2015 г., като до този момент сме съдействали и помогнали на над 200 младежи от България да участват в международни младежки обмени по програма “Еразъм+”. Председател на организацията е Ахмед Куйтов, който през 2015 г. завършва специалност Философия във ВТУ и има над 40 участия в международни проекти, семинари и конференции и над 120 форума в България от 2011 г. до днес по теми, свързани с неформалното обучение, младежката работа, социалното предприемачество и философията.
– Какво представлява съвместният ви проект “Бъдещето е толерантност” с ПДГТ “Димитър Хадживасилев” в Свищов?
– Основната цел на проекта е да се постигне пълноценна социализация на ученици и младежи от етническите малцинства на територията на община Свищов. Като за целта съвместно с нашите доброволци, младежки работници и учители от ПДТГ разработихме иновативна методология, която съдържа елементи от формалното, неформалното образование и практически дейности. През октомври и ноември проведохме серия от дискусии и беседи с родители, чрез които идентифицирахме най-заболелите предизвикателства, които възпрепятстват пълноценната интеграция на децата от етническите малцинства в социалния живот на града. Също така през октомври и ноември четири от нашите младежки работници проведоха серия от работни срещи и успяха да сформират доброволчески корпус “Активатори”, в който има 40 ученици от гимназията, които вече имат компетенциите да разясняват на свои връстници, родители и учители за същността на толерантността и междукултурния диалог. В момента доброволците провеждат информационна кампания “Толерантността в действие”, чрез която информират родителите и младежите, които живеят в кварталите с жители от етническите малцинства, за възможностите за социална реализация на младежите чрез участието им в национални и европейски програми. През новата 2017 г. по проекта ще реализираме едно обучение, в което ще участват 50 участници и задачата му е да се повишат компетенциите на младежки работници, учители и родители за работа в мултикултурна среда. Ще организираме и 10 двудневни обучения за младежи по актуални за нашето съвремие теми. Най-същественият резултат ще бъде изготвеният проект за общински план – стратегия със заложени дейности за поетапна десегрегация на училища и за преодоляване на вторично сегрегираните такива, който през септември 2017 г. ще предоставим на община Свищов.
– Как завърши вашият проект “Лятна академия”? Достигнахте ли поставените си цели?
– Да, понеже задачата му беше да подготви младежите да боравят свободно с техниките на неформалното образование и да разберат как функционира ЕС. Четиримата най-активни младежи, които се включиха в началото на юли, вече са младежки работници, които са включени в екипите на двата проекта, които изпълняваме в момента, финансирани от Министерството на образованието и Министерството на младежта и спорта. Част от младежите, включили се в Лятната академия, вече участваха в международни обмени в Гърция, Турция, Белгия, Хърватия и Швеция. В момента подготвяме второ издание на академията и до момента имаме кандидатури за обучители в Хърватия, Италия, Турция, Испания и др.
– Какви цели преследва в момента Институт “Перспективи”?
– В момента сме насочили цялата си енергия за активизирането на младежите от малките населени места и най-вече в Свищов. Също така започваме да подготвяме специални книги, в които ще опишем същността, методите и значението на неформалното образование и младежката работа на български език в перспективата на европейските политики за развитие. Тъй като на този етап има много издания на английски език по темите, но на български език има само статии в бутикови издания от научни конференции. Целим да покажем на младите хора, че има достатъчно политики на национално и европейско ниво, които подкрепят тяхното развитие, стига само да го пожелаят и да се информират. Стараем се да им покажем, че общината, държавата и ЕС биха им помогнали само ако те проявят инициативност. И най-вече им обясняваме за “ТЕ проблема”, който е широко разпространен сред младежите. “ТЕ проблемът” представлява феномен, при който другите са виновни за сегашното състояние на младежите. Ние им разясняваме, че проблемът винаги е бил “АЗ” и ако желаят да са щастливи и успешно реализирани личности, самите те е нужно да предприемат инициативата.
– Мотивирани ли са младите хора в Свищов и България според вас?
– Чрез участията си в над 120 конференции, обучения и инициативи в почти всяка точка на България през последните пет години съм срещал множество мотивирани младежи, които имат висока култура, познания и компетенции да развиват себе си и обществото, в което живеят. Но за съжаление в Свищов са единици тези младежи. Това до някаква степен си го обяснявам с феномените като глобализация, миграция, от една страна, и отчуждението на младежите от техните семейства, от друга. Тъй като в малкия град в много семейства един или двамата родители са в чужбина. Младежите живеят с бабите и дядовците, понякога дори и сами. Много от тях се поддават на негативните влияния на улицата. Най-често, когато младият човек трябва да избира по кой път да поеме, той избира лошия.
– Какви са най-честите проблеми, пред които се изправят младежките работници?
– Първо това все още е ново понятие, което е слабо познато в малките градове. Задачите на младежкия работник са да спомогне на младия човек да се превърне в личност, която да може да се справя с живота. За съжаление, след като отпадна възпитателният елемент от формалните образователни институции, като училище и университет в България, младежите не знаят как да се държат в обществото, работата и в личния си живот. Като добавим и отсъствието на родителя, то младият човек е много объркан и в същото време изпълнен с енергия, която най-често влага в негативни дейности. Отделно често дочувам, че сравняват дейността на младежкия работник с политици, религиозни проповедници и прочие… Всъщност младежката работа изпълнява политиките, свързани с младежите, но не е политическа дейност в смисъла на градене на политически партии.
– Какво е бъдещето на неформалното образование в България?
– Фактът, че се насърчава развитието на неформалното образование от МОН и Европейската комисия, според мен означава, че в бъдеще то ще заема все по-важно място в образованието. Чрез неформалните техники процесът на придобиване на знания е много по-улеснен и бърз. Днес хората желаят да са активни и да участват във всичко, което ги засяга. Но за да се утвърди неформалното образование, са нужни още много години, тъй като все още хората, които боравят свободно с неговите техники са малко. Според мен е нужно първо да се създават условия за адаптиране на някой неформални техники, на обучение във формалните образователни институции. Нужно е да има желание за сътрудничество между формалните и неформалните образователни институции. По мои наблюдения, в голяма част от формалните образователни институции гледат скептично към неформалното образование. Но има и такива, които желаят да се развива неформалното образование. Тук е мястото да благодаря на директорката на ПДТГ “Димитър Хадживасилев”, г-жа Румяна Иванова, която ни подкрепя в нашите инициативи за развитието на неформалното образование. Има индикатори, че процесът на развитие на неформалното образование ще продължи дори по-активно. Всеки ден се срещам с млади хора, които желаят да се специализират в тази сфера. В заключение ще добавя, че преди две седмици спечелихме проект по националната програма за младежта 2016-2020 г. като основният резултат от него ще бъде разработването на обучителна програма, използваща техниките на неформалното образование, чрез която да се развиват основните ключови компетенции на младежите. Готовата програма ще бъде предложена на формалните образователни институции от Великотърновска област за адаптиране.
Максим МЕТОДИЕВ
сн. личен архив
