Уникални кадри от паметен мач на “Етър” за първи път видяха бял свят
Мачът на “Етър” срещу “Бенковски” (Бдин), игран на 3 май 1969 г., е един от най-паметните в близо стогодишната история на “виолетовите”. Победата с 1:0, извоювана пред 25 000 души, праща тима за първи път в “А” група и споменът още се предава от поколение на поколение. И колкото да е странно, досега не бе известна нито една снимка от този мач, въпреки многото издирвания. Няма нито кадър и в излезлите няколко книги за славната история на етърци. Допреди броени дни, когато за първи път се появи серия от снимки, дело на известния великотърновски адвокат Иван Бораджиев. Фотосите ни връщат към уникалната атмосфера по време на този двубой и предизвикаха ред спомени и коментари.
Фотографията е призвание за Иван Бораджиев вече 57 години. В архива си адвокатът пази 600-700 свои ленти, всяка по 36 кадъра, и признава, че сам не знае точния им брой. Всички те обаче са уникални свидетелства за живота през отминалите десетилетия. “Започнах да снимам още като ученик през 1965 г. Във В. Търново имаше Кино-фотоклуб “Стрела”, който беше един от водещите в страната. Председател му беше Петър Борсуков, а мен на фотография започна да ме учи Андрей Кефиров. Беше по професия медицински фелдшер, но бе много добър кинооператор и фотограф. Така направих и първите си стъпки”, разказва г-н Бораджиев. Когато влиза в гимназията, направили кръжок по фотография, а казармата дава нов тласък на хобито му.
“Още преди да положа клетва, един офицер ме натовари на колата и ме докара от Русе да си взема фотолабораторията. Закарах я в казармата, беше 1971 г. Правят събрания, снимам ги и на сутринта началниците, очаровани, се гледат на снимки по таблата. Дойдоха от министерството на отбраната, началникът на поделението ги доведе при мен и им показах диапозитивите. Те бяха тогава средството за обучение. Казаха ми: момче, сядай и пиши какво трябва, за да се направи фотолаборатория в казармата. Седнах и написах всичко, което можеше да се купи”, спомня си Иван Бораджиев. Увеличителите тогава били полски или съветски, а фотоапаратите – от ГДР. Оборудвали лабораторията с най-доброто. Като се уволнил и влязъл в университета – естествено влязъл в тамошния фотоклуб.
Първите му снимки от ученическите години не били с добър апарат, но през 1972 г. си купил “Екзакта”. Адвокатът е снимал стотици неща, имал период, в който се занимавал с художествена фотография и участвал в изложби. Като се прибрал във В. Търново през 1977 г., се върнал в Кино-фотоклуб “Стрела” и известно време му бил председател. Две години по-късно започнал адвокатската си практика в Павликени, създал семейство и се наложило да изостави този ангажимент. Но не и фотографията.
През 90-те години решил да спре да снима и си взел видеокамера да прави филми, но бързо му минало и се върнал отново към снимките. Минал и към цифровите апарати. Синът му Дончо се върнал от САЩ и му донесъл цифров “Олимпус”, впоследствие си купил още по-добри апарати.
Иван Бораджиев добре помни двубоя на “Етър” срещу “Бенковски” (Видин). “През 1969 г. бях ученик във Втора гимназия (сега ПМГ) и естествено, бях на мача. Той беше събитие не на града, а на целия окръг. Всички музики дойдоха на стадиона – лясковската, златаришката, още много други. “Ивайло” беше препълнен, имаше хора чак по скелето на козирката, отгоре също, няколко реда правостоящи”, разказва той. Стадионът започва да се пълни още по обяд, въпреки че мачът е от 17:30 ч. На много места са се оформили “карета” за белот, свири духова музика, пеят се песни, веят се знамена. Залогът е голям, защото при победа “Етър” ще излезе на първо място в класирането с точка пред своя съперник. В 15-ата минута Здравко Алексов започва поредната атака, следва подаване към Димитър Цеков, който вижда, че Здравко Петрунов е в добра позиция. Последният технично се освобождава от вратаря на видинчани Громков и праща топката във вратата му. Стадионът изригва в мощен вик “гоооол!”. Свидетели на събитието по-късно споделят, че той се е чул в Горна Оряховица, Лясковец и околните села!
Един от кадрите на Иван Бораджиев е запечатал радостта на етърци при гола. На другите се виждат препълнените трибуни, плакати, на които “Етър” е изобразен като ракета, която пронизва съперника. На скелето на строящата се козирка пък е опънат транспарант “Етърци, умрете, но победете!”. На пистата се виждат линейка “Волга” и декоративни храсти, от които след мача не остава почти нищо… Иван Бораджиев помни още строежа на стадиона, където майка му го е водела по време на бригадите. “Тук навремето са били овощни градини и лозя, имаше отдолу много скали. До Пионерския дом беше ловната хижа, където ловците си правеха банкетите извън града. А районът около гимназията – там са раздавани места да си правят къщи, на хора “от сой нагоре”, разказва адвокатът.
Бораджиев публикува и още една любопитна серия от снимки – от мача “Етър” – “Левски”, игран на 8 април 1972 г. Отново препълнени трибуни, хора има дори върху завършената вече козирка. Публикува и една манифестация от 1974 г., но за “да се видят хората, а не да се политизират нещата, както стана”.
“Още в Кино-фотоклуб “Стрела” през 60-те години получих основата, как да обработвам и съхранявам филмите. До ден днешен всичко, което снимам, е в отлично състояние. Взех си професионален скенер, дигитализирах негативите и прецених в един момент, че тези неща ще са интересни за хората. Архивът ми не е в компютъра, купих си устройство за съхранение на цифрова информация. В момента още обработвам снимките”, казва Иван Бораджиев. И със сигурност ще ни изненада с още фотоси от историята на старата столица – наистина интересни свидетелства за отминалите години.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. Бранимир БОНЕВ
и личен архив
