През 2025 г. се навършват 40 години от едно от най-забележителните постижения за великотърновските алпинисти и емблематичен момент в историята на Туристическо дружество “Трапезица – 1902” – експедицията до връх Комунизъм (днес Исмоил Сомони, 7495 м) в планината Памир.
Една експедиция, в която се преплитат физическо и психическо усилие, родолюбие, идеализъм и колективна воля – и която остава ненадминат връх за великотърновския Алпийски клуб.
Идеята за експедицията възниква в края на 1984 г. с цел да се отбележат две значими годишнини: 800 години от въстанието на Асен и Петър и обявяването на Търновград за столица на Второто българско царство, както и 90 години от началото на организираното туристическо движение в България. Първата международна изява на алпинистите от ТД “Трапезица” бързо се превръща в кауза, обединяваща институции, организации, клубове и граждани.
Начело на подготовката застава ръководителят Деян Станков, председател на клуба, с техническа подкрепа от треньора Георги Димитров. Политическият отговорник е Бойко Гурманов, а сред поддръжниците са Румяна Цонева – председател на организационния комитет и секретар на Общинския комитет на БКП, и журналистът Веселин Долчинков, който документира експедицията с кинокамера.
Подготовката за експедицията продължава почти година. 17 души се включват в тренировъчния състав, а 9 са избрани за същинското изкачване. От ноември 1984 г. започват 23 мезоцикъла, включващи 368 тренировъчни часа – както в зала, така и в планински условия. Провеждат се зимни лагери в Стара планина и Рила, както и летен лагер в Пирин. Тренировките съчетават обща физическа подготовка (ОФП), специфична функционална издържливост, технико-тактическо катерене и дори разтоварващи спортове като плуване и волейбол. Всичко е прецизирано – от медицински тестове до специализирана екипировка, внасяна от чужбина, финансирана с лични и институционални усилия.
Организацията включва и подготвителна работа на дипломатическо ниво: прави се опит за получаване на разрешение да бъде изкачен и наименуван безименен връх “Велико Търново”, но съветската страна не откликва положително. Все пак целта е ясна: връх Комунизъм – най-високият в бившия Съветски съюз.
На 12 юли 1985 г. групата заминава, а на 16 юли пристига в базовия лагер Ачик Таш. След това започва аклиматизацията в лагера “Москвина” на 4200 м., до който са транспортирани с хеликоптер. В следващите започва изграждането на междинните лагери, първи лагер на 5350 м. намиращ се на средата на реброто Бородкин, втори лагер на 6100 м., който се намира на Памирското плато.
На 28 юли, по ирония на съдбата, по време на “почивен ден” земята се разтърсва от мощно земетресение. Огромни лавини се спускат от няколко върха, включително по маршрута, по който групата минава. За щастие, няма пострадали, но напрежението нараства. Решението: експедицията продължава – никой не се отказва.
На 2 август 1985 г. тримата алпинисти от първата група – Георги Димитров, Петър Панайотов и Борислав Маринов – атакуват върха. В 15:40 ч. по радиостанцията се чува: “На върха сме!” Те монтират дуралуминиев вимпел с герба на В. Търново, флаговете на България и В. Търново, както и символично лъвче. Природата не ги щади – буря, мъгла, сняг. Радиовръзката прекъсва. Тревогата е голяма в базовия лагер, където пада 60 см нова снежна покривка. Едва в 22:00 ч. от руска група на връх Душанбе идва сигнал, че българите слизат към лагер III – “по мъжки, без чужда помощ, обвързани с въже”.
На 4 август върха изкачват и Петър Петров и Веселин Стефанов – още двама в списъка на победителите. “От 4 експедиции само една е успешна. Ние имаме вече 5 души на върха. За клубна група – това е великолепен резултат”, пише Деян Станков в дневника на експедицията.
Посрещането на алпинистите във Велико Търново е тържествено. През октомври 1985 г. се организира първото състезание по скално катерене за Купата на Велико Търново, вдъхновено от успеха. В края на годината се провежда официална среща с гражданите, организирана от ТД “Трапезица” и Българския спортен тотализатор, на която са представени снимки и кадри от експедицията.
През 2015 г. и 2020 г. са организирани фотоизложби и възпоменателни събития, които припомнят духа на онези дни – с лични разкази, снимки и неизказани емоции.
Днес, през 2025 г., спомените са все още живи. След завръщането си Веселин Долчинков често си спомняше за мига, в който камерата му замръзва на 6000 м : “Не заснех всичко, но душата ми запомни всичко.” Днес тези думи звучат още по-силно. А Георги Димитров казва: “Понякога дори не вярвам, че сме го направили. Но виждаш снимките, усещаш въздуха и знаеш – бил си там”.

Алпинисти от ТД “Трапезица” в
състава експедиция “Памир ’85”:

Деян Станков, ръководител. Служител в Окръжната станция на младите техници. Алпинист с богат опит и редица трудни зимни и летни изкачвания по най-големите наши стени, както и на първенеца на австрийските Алпи – Гросглокнер. През 1985 г. на 41 г.

Георги Димитров, майстор на спорта по алпинизъм. Участник в проектосъстава на експедиция “Еверест.84”. Изкачил памирските седемхилядници Ленин и Комунизъм, както и кавказкия Елбрус. С редица трудни изкачвания у нас, Татрите и Карпатите. Работник в Завода за телферни електродвигатели. През 1985 г. на 29 г.

Петър Петров, майстор на спорта по алпинизъм. Участник в проектосъстава на експедиция “Еверест-84”. Изкачил върховете Ленин и Комунизъм, както и кавказкия Елбрус. С редица трудни изкачвания у нас, Татрите и Кърпатите. Работник в МЗ “Белица” – Килифарево. През 1985 г. на 32 г.

Петър Панайотов, с изкачвания на най-трудните скални маршрути у нас. Показал най-добри резултати от физическите и функционалните тестове. Работник в СП “Кооппром” – В. Търново. През 1985 г. на 25 г.

Борислав Маринов, с много добра техника на катерене по скали, с редица трудни зимни и летни изкачвания в нашите планини. Работник в СП “Благоустройство и комунално стопанство”. През 1985 г. на 29 г.

Валентин Петров, алпинист с добра катерачна техника и с отлична физическа издържливост при продължителни зимни алпийски прояви. Строителен инженер в Зоналната проектантска организация. През 1985 г. на 34 г.

Красимир Керемидчиев, със значителни постижения при летни и зимни алпийски прояви в нашите планини. Работник в Комбината за радиотехническа апаратура. През 1985 г. на 32 г.

Валентин Стоянов, млад алпинист с добра физическа и техническа подготовка, еднакво стабилен при скални и снежни условия. Работник в Завода за телферти електродвигатели. През 1985 г. на 25 г.

Стефан Иванов, член на великотърновския отряд на Планинската контролноспасителна служба. Извършил трудни изкачвания. Работник в СО “Изотсервиз”. През 1985 г. на 31 г.

Веселин Стефанов, изключително силен физически алпинист, с всестранна подготовка, което особено му помага при продължителни скоростни зимни алпийски прояви. Работник в СП “Благоустройство и комунално стопанство”. През 1985 г. на 34 г.

Бойко Гурманов, ръководител по политическата част. Пълномощник на общинския ковмитет на БКП за експедицията. Първи секретар на общинския комитет на ДКМС. През 1985 г. на 31 г.

Веселин Долчинков, алпинист първи разряд, журналист, хроникирал най-важните моменти от подготовката и реализацията на експедицията. Заснел на филмова и фотографска ленти уникални моменти от изкачванията в Памир.

архив на ТД “Трапезица-1902”