32 години без нито един ден прекъсване Пенка Конакчиева е на кметското кормило

Пенка Конакчиева е най-дългогодишната кметица в Златаришкия край. 32 години оправната и жизнена жена е начело на село Росно. С кметуването се захванала случайно, но казва, че ако днес отново може да избира как да живее живота си, отново би извървяла същия път. След завършването на средното си образование започнала работа в завод “23 септември” в Златарица. Тогавашният кмет на Росно Пенчо Чолаков бил назначен за заместник-кмет на общината и мястото се овакантило. “Помолиха ме, ако имам възможност, да дойда в селото и да стана кмет. Започнах на 13 декември 1984 година и така до днес. Половината си живот съм кмет и кметски наместник”, кратко обяснява професионалното си развитие Пенка Конакчиева. Тя е зодия везни и е типичен неин представител с диалогичността си, с умението да разгледа всеки въпрос от всевъзможните му ъгли и да анализира всяко евентуално развитие.
Първият проблем, с който се сблъскала преди три десетилетия, поемайки кметското кормило, било водоснабдяването на Росно. “В селото имаше три чешми и те пресъхнаха. Налагаше се с водоноски да караме вода от Златарица. Общинското ръководство взе проблема присърце и от 1985 година започнахме водоснабдяването. 1990 година го открихме. Благодарение на неуморния и безвъзмезден труд на росненчани сме ходили чак до резервоара на Златарица. Три километра сме разнасяли етернитовите тръби и трамбовахме с пясък около тръбите, за да не пропадат. След това започна проблемът с телефоните. Имахме само един в пощата и в кметството и направихме телефонизация на селото. После беше проблемът с ретранслатора. Нямахме никаква видимост на телевизорите. Не говоря за попълване на дупки през годините. Направихме площада в Росно един от най-хубавите в нашата община. Важно е да имаме хубав площад, защото тук се събираме на сборовете, сами си организираме мероприятия. Завърнаха се млади пенсионери, които изгледаха родителите си и останаха да поддържат домовете”, обяснява дългогодишната кметица.
Когато преди 32 години седнала на кметския стол, село Росно наброявало около 160 души, а сега са не повече от 80, основно на пенсионна възраст. Младите в селото са роми и всеки ден изпращат децата си на училище в Златарица. Транспортът е проблем в селото. “Имаме автобус три път в седмицата. Сутрин минава в шест без двайсет и вечер обратно в шест и петнайсет тръгва за балкана. Най-големият ни проблем е почистване коритото на реката, която минава през село. Събрали сме се 50 човека в подписка с искане да бъдат осигурени средства за възстановяване, укрепване и прочистване на речното корито. При последното голямо наводнение на 24 май 2012 година водата излезе метър над моста, заля къщите, които са по поречието. С помощта на областния управител проф. Пенчев Гражданска защита идваха да изпомпват на хората мазетата. Реката е тревога на всички хора от селото”, с болка разказва кметският наместник. Пенка Конакчиева си спомня за един разговор от последното наводнение, който провела с местен жител. “Момчето пътува с тирове в чужбина. Обажда ми се от Италия, вижда по новините, че в нашата област вали постоянен дъжд. Търси ме загрижен да разбере как е реката, защото тъщата му живее по поречието. На няколко пъти наводнения са завличали къщи в Росно и хората живеят със страх. Най-големият ни проблем е коритото на реката. Не зная по каква причина е променено името ѝ на река Бебровска, но реката в моето детство беше Каменица. Тя влачи много камъни, стана голям нанос, вдига се нивото. Чакаме пари от “Бедствия и авари”, но проектът, за който са платени 11 хиляди лева, стои някъде в междуведомствените комисии и нямаме никакъв отговор вече години наред”, разказва загрижено Пенка Конакчиева.
Кметицата е като хвърковатата чета за съселяните си. Тя купува лекарствата им с рецептурните книжки, като преди това е била при личния им лекар в златаришката поликлиника, за да бъдат изписани медикаментите, за да не стоят хората по цял ден в града. Изпраща и получава записи. Плаща сметките за телевизия, за телефон и на закъснелите да се издължат за ток и вода.
Говорим с Пенка Конакчиева в миниатюрния ѝ кабинет. На една от стените до кюнеца на печката е закачена каса, но врата ѝ зее отворена. “Нищо няма в касата. Докато я сложим, разбиха врата. Не им се досвидя алуминивата дограма, която разбиха. Техниците завариха касата и сега така я държа, за да виждат, че тя е празна. Всички документи ги нося с мене като подвижно хранилище на кметското наместничество” разказва Пенка Конакчиева.
31 години първата жена в Росно е работила с пишеща машина. Тази година ѝ купили компютър, но не го ползва и причината не е, че 64-годишната жена не може да работи със съвременната техника, за да си свърши кметската работа. “От няколко месеца имам компютър, обаче нямам интернет. Затова ходя в Златарица в Общината и служба ГРАО и там си извършвам всички услуги, които трябва да направя, примерно удостоверения за наследници. Ако имам нещо да пиша, вече не ползвам пишущата машина”, радва се от достиженията на техническия прогрес дългогодишната кметица на Росно.
От дългия си управленски опит Пенка Конакчиева е категорична, че хората на село не са толкова капризни, колкото в града. “Живеят задружно, няма деление между цигани и българи. Нямаме тежки инциденти. Имали сме кражби, но вече имаме пазачи, които обикалят селото. Не мога да се оплача и от полицаите. Нямаме животни вече в селото. Имаме двама земеделски производители и животновъди, които отглеждат крави, но те са в края на селото и не създават проблеми. Земеделският производител, който обработва земя, един път в годината, през август месец, плаща рентата. Нямаме проблеми”, горда е Пенка Конакчиева.
Тя не крие, че често се е налагало през годините да сдобрява скарани старци. Развеселява се, когато си спомня как преди години по нощите е трябвало спешно да дойде от Златарица в Росно, защото пощальонът в селото си загубил разписките. “Пристигам с полицая и естествено, че ги намираме. Не се беше запил, но ги скрил някъде у тях, защото той се страхуваше някой да не ги намери, все пак това са задължения. Имала съм доста смешни ситуации, но тъжните са повече. Наскоро почина моята приятелка, докато е била в банята. Един дядо без деца беше прибрал самотна жена при него. Тя нищо не разбираше, беше неграмотна. Тя стои на столчето до печката, а дядото починал, както си стои седнал”, споделя кметицата с треперещ от вълнения глас, а очите ѝ вече са пълни със сълзи.
Въпреки житейските трудности, хората в Росно се веселят. Празнуват заедно рождените си дни. Голям празник е Трифон Зарезан. Все го планират да е в събота, за да си дойдат синовете и дъщерите. Едно от първите задължения на младата кметица преди три десетилетия било да короняса царя на лозето в Росно. Днес заедно с младите по дух белокоси момичета и момчета от пенсионерския клуб обикалят страната в еднодневни екскурзии по исторически места.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ и личен архив